Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5070 от 07.11.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 140/2025
Вид
Определение № 5070
Подписан
07.11.2025
Състав
Златина Иванова Кавърджикова, Николай Свиленов Стоянов, Бойко Александров Мачорски

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5070 гр. Варна, 07.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100500140 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.83 от ГПК и чл.94 и сл. от ГПК.

Депозирана е насрещна касационна жалба с вх. № 24513 от 27.08.2025г. на М. С. Н. – трето лице-помагач на страната на ищеца, срещу Решение №514/14.05.2025г. по в. гр. д. №140/2025г. по описа на ВОС.

С разпореждане № 5181/29.08.2025 г. жалбата е оставена без движение с конкретни указания към жалбоподателя. В срок е постъпил „отговор“ с вх. № 24928/02.09.2025 г., в който е изразено становище по допустимостта.

С разпореждане № 6434/29.10.2025 г. жалбата е оставена повторно без движение, като на подателя е дадена възможност да обоснове допустимостта й, като има предвид, че по отношение на М. С. Н. – трето лице-помагач на страната на ищеца – решението на ВРС е обезсилено, а производството е прекратено, както и да отстрани констатирани нередовности по чл. 284, ал. 2, чл. 284, ал. 3, т. 2 и т. 4 от ГПК.

В срок е подадено „заявление“ с вх. № 31521/03.11.2025 г., в което жалбоподателката излага становище за допустимост на касационната й жалба, като са отправени и искания за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от държавна такса за „насрещната касационна жалба“.

Приложени са молба за правна помощ, декларация за семейно положение, материално и имотно състояние, решение на ТЕЛК, разпореждане на НОИ за определяне на социална пенсия и уведомление от НЕЛК, както и молба за освобождаване от такси и разноски по делото.

Съдът следва да се произнесе по исканията по чл.83 от ГПК и чл.94 и сл. от ГПК преди да продължи с администрирането на касационната жалба.

По молбата за освобождаване от такси и разноски :

1

Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката в тази връзка се извършва от съда въз основа на доказателствата за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното му състояние, трудовтаа заетост, възрастта и всички други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законноустановеното задължение за внасяне на държавна такса или разноски.

От представените към молбата доказателства се установява, че молителката е 47 годишна, неомъжена, получава трудово възнаграждение в размер на 2198 лева, както и 333 лева - лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване. Същата живее на квартира в гр. София със своята майка и плаща наем в размер на 1150 лева. Приложеното експертно решение на НОИ от 30.04.2025г. съдът не кредитира, тъй като съгласно уведомление от НЕЛК то е обжалвано, а не е представен резултатът от него, което внася съмнение дали обжалваният акт не е отменен. Независимо от това молителката представя и разпореждане на НОИ за определяне на пенсия за инвалидност, от което се прави извод за стойността на пенсията и за наличието на заболяване.

Независимо от здравословното състояние на М. Н. държавната такса за касационно обжалване на въззивното решение – едва 30лв. на фона на декларираните месечни доходи от общо 2531лв., при липса и на алиментни задължения, категорично не съставлява непреодолим за жалбоподателката разход. Дължимата държавна такса е в минимален размер, докато доходите на жалбоподателката са в размер около средната месечна работна заплата в странта за 2025г., поради което не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от задължението за заплащане на таксата от 30лв. за произнасяне по допускане на касационно обжалване. Молбата следва да бъде оставена без уважение.

По молбата за правна помощ:

За целите на гражданското съдопроизводство предоставянето на правна помощ по реда на чл.94 и сл. от ГПК вр. ЗПП е предвидено, когато страна по делото не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват и оправдават това (чл.24, ал.1 от ЗПП). Преценката се прави въз основа на представени от страната писмени доказателства, издадени от компетентни органи, а съдът съобразява доходите на лицето или семейството, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното и здравословното му състояние, трудовата заетост и възраст и други констатирани обстоятелства, както и посочените в чл. 24, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗПП изключения.

Съгласно чл.24, т.1 и т.2 от ЗПП правна помощ не се предоставя, когато това не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, както и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.

Настоящата молба е за правна помощ само за приподписване на вече изготвена и депозирана от М. Н. „насрещна касационна жалба“ срещу 2 въззивното решение, и то с оглед на дадените с разпореждане от 29.10.2025г. указания по чл.284, ал.2 ГПК. При тези данни правна помощ е необосновано да бъде предоставена, първо защото жалбата е мотивирана и комплектована с вече приложени основания за допускане до касационно обжалване.

Нещо повече – видно от материалите и всъщност неоспорено от М. Н. е, че производството по делото, в частта относно участието й като трето-лице помагач на ищеца, е приключило с необжалваната част от въззивното решение, с което първоинстанционното такова е обезсилено и е прекратено делото досежно участието на това трето лице. В този смисъл М. Н. вече не е страна по делото и поради това няма право да го обжалва. Връчването на нея на препис от касационата жалба на една от главните страни не променя този извод, доколкото се дължи на опущение и/или на технически пропуск на съда.

Институтът на насрещната касационна жалба е уреден като изключение от общото правило относно срока за обжалване на решението, поради което разпоредбите, които я уреждат трябва да се тълкуват стриктно. Тя има компенсаторен характер – дава се възможност на страната, която продължава да има това качество по делото, но първоначално е преценила да не обжалва решението, да пренесе спора пред по-горния съд и за неизгодната за нея част от решението, доколкото жалба срещу изгодната за нея част от крайния акт на съда вече е подадена от друга страна. Настоящият случай не е такъв, защото лицето, което подава насрещната жалба, към момента на подаването й вече не е страна по делото. Не може да се приеме мнението, че с изпращането на препис от жалбата на въззивника-ответник съдът е „възстановил“ качеството й на страна, предвид горепосочените прични, на които се дължи изпращането.

По изложените съображения и доколкото недопустимостта на жалбата не е при някоя от стриктно предвидените в чл.286 от ГПК хипотези, при които администриращият съд може да я върне, то в случая предоставянето на правна помощ за последната е необосновано от гледна точка на ползата, която молителката би получила, съобразно чл.24, т.1 и т.2 от ЗПП. В този случай адвокатът, осъществяващ правната помощ, не би бил полезен със своите професионални знания и умения.Това потвърждава извода за неоснователност на молбата по чл.94 и сл. от ГПК на още едно основание.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, инкорпорирана в „заявление“ с вх.

№ 31521/03.11.2025г. на М. С. Н. за освобождаване от държавна такса от 30.00лв. за произнасяне по допускане до касационно обжалване на Решение №514/14.05.2025г. по в. гр. дело №140/2025г. на ВОС във връзка с насрещна касационна жалба с вх. №24513/27.08.2025г. на М. Н. срещу него, на осн. чл.83, ал.2 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, инкорпорирана в „заявление“ с вх.

№ 31521/03.11.2025г. на М. С. Н. за предоставяне на правна помощ за 3 приподписване от адвокат на депозираната насрещна касационна жалба с вх.

№24513/27.08.2025г. от М. С. Н. срещу Решение №514/14.05.2025г. по в. гр. дело №140/2025г. на ВОС,на осн. чл.94 и сл. от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАпС, в едноседмичен срок от връчването на препис от него на молителя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4