Определение № 1943 от 11.08.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2071/2023
- Вид
- Определение № 1943
- Подписан
- 11.08.2023
- В сила
- 11.08.2023
- Състав
- Екатерина Владимирова Мандалиева, Светлана Ангелова Станева, Радостина Ангелова Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2 , т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2 , т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1943 гр. Пловдив, 10.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:
Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502071 по описа за 2023 година
Производство по чл.413, ал.2ГПК.
Производството е образувано по частна жалба от „Амиго Финанс“ ЕООД, ЕИК:204009205, представлявано от юриск.К. И. К. против Разпореждане от 16.05.2023г., инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение №3155/16.05.2023г. по ч.гр.д.№5281/ 2023г. по описа на ПРС – осемнадесети гр.с., в частта, в която е отхвърлено заявлението, с които се претендира присъждане на 1 714.38 лева – неустойка за прекратяване на договора по вина на длъжника на основание чл.15.5 ОУ и за разноските над присъдените до пълните претендирани размери. По изложени доводи в частната жалба се иска отмяна на разпореждането в обжалваната му част и уважаване на заявлението изцяло.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба се явява допустима, доколкото е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт.
Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.
Производството пред РС – Пловдив е образувано и уважено по заявлението на кредитора „Амиго Финанс“ ЕООД против длъжника К. Х. П. с ЕГН-********** за присъждане на суми, на основание Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0011253 от 16.06.2021г., в това число и сумата от 1 714.38 лева – неустойка за прекратяване на договора по вина на длъжника на основание чл.15.5 ОУ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда до окончателното погасяване, както и разноските по делото по съразмерност: държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В заявлението е посочено, че вземането произтича от обстоятелствата: неплатени суми, дължими във 1 връзка с договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0011253 от 16.06.2021г., прекратен по вина на лизингополучателя – длъжник.
Заявлението в частта касаещо неустойката, заповедният съд е отхвърлил, като е приел, че неустойката е равна на три лизингови вноски, като по този начин позволява на лизингодателя да получи пълна цена, ведно с възнаграждение за ползването, без фактически такова да е предоставено, поради връщане на вещта. Уговорената клауза за дължимостта й е неравноправна на основание чл.143, т.5 ЗЗП /в ред.преди изм.с ДВ, бр.100/ 2019г./, защото задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано висока неустойка, която нарушава принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди и обема на неизпълнението.
С частната жалба жалбоподателят оспорва разпореждането в отхвърлителната му част с доводи, основани на характеристиката на договора за лизинг, при което предсрочното му прекратяване води до отпадане на задължението му за плащане на оставащите лизингови вноски до края на срока на договора, за което се позовава на съдебна практика. Сочат се доводи от заявено обстоятелство, че при връщане владението на лизинговия автомобил, същият бил амортизиран допълнително от употребата му от Лизингополучателя.
Доводите са неоснователни и неотносими към съдържанието на представения договор за лизинг към момента на неговото сключване, което е обект на проверка от заповедния съд за наличието принципно на уговорки, които са обект на служебна проверка съобразно изискването на императивната разпоредба на чл.411, ал.2 , т.2 и т.3 ГПК. В настоящия случай тази проверка касае и начинът на съизмеряване на потенциалните вреди с клаузата за неустойката, за която и в частната жалба се признава обстоятелството, че този начин на определяне размера на неустойката се съизмерява с размера на оставащите до края на договора лизингови вноски, което води до правния извод за наличие на неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, доколкото обезпечава получаването на насрещна престация от другата страна без да е налице насрещно изпълнение от страна на лизингодателя до края на действие на договора. При така формулираната клауза за неустойка по разваления договор, лизингодателят би получил имуществена облага от насрещната страна в размера като по действащ договор, ако същият не беше развален, без продължаване до края на договора предоставянето на ползването на собствения на лизингодателя автомобил, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.
Неотносими се намират към проверяваната клауза за неустойка във връзка с начина на нейното формиране, обстоятелствата, свързани със състоянието на процесния автомобил към момента на последващото му връщането от лизингополучателя.
Мотивиран от гореизложеното, частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждането като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
2
С оглед изхода на спора на жалбоподателят не се дължат разноски.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 16.05.2023г., инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение №3155/16.05.2023г. по ч.гр.д.№5281/ 2023г. по описа на ПРС – осемнадесети гр.с. в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от Амиго Финанс“ ЕООД, ЕИК:204009205, против К. Х. П. с ЕГН-********** за присъждане на сумата от 1 714.38 лева – неустойка за прекратяване на Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0011253 от 16.06.2021г по вина на длъжника на основание чл.15.5 ОУ и за разноските над присъдените до пълните претендирани размери.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3