Решение № 1105 от 23.09.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1105 гр. София, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000502664 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс ( ГПК).

С решение рег. №314/16.06.2025г. на Софийски окръжен съд, IV първоинстанционен граждански състав по гр. д. № 20241800100197 Софийски районен съд е осъден да заплати на С. Г. Г. сумата 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото на ищеца на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 8875/2017 год. по описа на СРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2024 год. до окончателното изплащане на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ. Отхвърлени са предявеният иск за разликата до пълния предявен размер от 30 000 лева, ведно със законната лихва, както и предявените искове от С. Г. Г. срещу СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД и ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РБ да заплатят солидарно сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото на ищеца на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 8875/2017 год. по описа на СРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2024 год. до окончателното изплащане. Съдът е разпределил и разноските между страните по спора съобразно възприетия изход.

1

Софийски районен съд обжалва решението в частта, с която е уважен предявеният срещу него иск и са възложени разноски. Застъпва теза за недоказаност на възприетите от първоинстанционния съд вреди, съответно да са в интензитет, обуславящ обезщетяването им, а и да са следствие от забавеното разглеждане на делото в СРС. Позовавайки се на практика на Европейския съд по правата на човека застъпва теза, че превишаването на установения в процесуалния закон срок само по себе си не обосновава неразумност по смисъла на чл. 6 пар. 1 ЕКПЧОС, както и на практика на Върховния касационен съд, че на общо основание страната дължи да докаже претърпени вреди. Поддържа и че размерът на обезщетението не съответства на справедливостта според утвърдените от практиката критерии за остойностяване на обезщетението за неимуществени вреди. Иска се решението да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен изцяло. Претендира се възнаграждение за предоставена защита от юрисконсулт.

В отговор по въззивната жалба С. Г., представляван от адв. Р. Д., я оспорва с довод за доказано увреждане в резултат именно на забавеното разглеждане на делото.

Срешу решението в отхвърлителната част е постъпила жалба и от С. Г., представляван от адв. Р. Д. от САК. Поддържа се довод, че понеже искът е предявен срещу всички инстанции солидарно, разграничавайки отговорността на ответниците съдът се е произнесъл по непредявени искове, обуславящо неговата недопустимост.

Застъпена е и теза, че при предвидена от закона обща продължителност няма основание за разграничаване продължителността на производствата пред отделните инстанции. Излага съображения, че регламентираното като бързо производство задължава държавата да осигури своевременното му окончателно приключване пред всички инстанции, което предполага и да бъде отчетена общата продължителност на процеса. Съдът е упрекнат, че свързва обема на претърпените вреди с резултата от производството по същество, позовавайки се на момента на проявление и установено по делото усложнение преди приключване на делото. Забавеното приключване на спора свързва с пропусната реализация като специалист с оглед очакваното възстановяване на работа. Изразява становище за презумиране на вредите, произтекли от забавено правосъдие каквито смята и за доказани по делото. Иска се решението в отхвърлителната част срещу СГС и ВКС, а и за сумата до пълния предявен размер да бъде отменено, а искът да бъде уважен изцяло.

В отговор по въззивната жалба на С. Г. Софийски районен съд, представляван от Л. Н., оспорва жалбата с довод, че доказателствата по делото обосновават извод единствено за обичайни тревоги и напрежение, произтичащи от участие в съдебно производство. Застъпва теза, че сам по себе си неразумен срок на производството не обосновава обезщетение. Поддържа се достигнат от решаващия съд извод, че именно уволнението на ищеца се е отразило най-вече на неговата психика и на здравословното 2 му състояние, в която насока се позовава и на съдебно-психиатричната експертиза.

Оспорва се и възприетият размер на обезщетението да съответства на справедливостта.

По въззивната жалба на С. Г. е постъпил отговор и от Софийски градски съд, представляван от съдебен помощник С. Р.. Застъпена е теза, че отговорността по чл. 4 ал. 2 ЗОДОВ предполага всеки от ответниците да е допринесъл за противоправния резултат. Навежда довод, че при произнасяне в рамките на разумен срок такъв принос е изключен. Претендират се разноски. Представен е списък. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В отговор по въззивната жалба на С. Г. Върховният касационен съд, представляван от служител с юридическо образование З. С., сочи на формирана каузална практика на Върховния касационен съд, че съд, който не е надхвърлил разумния срок при разглеждане на делото, не отговаря при условията на чл. 4 ал. 2 ЗОДОВ. Смята, че при производство, продължило пред Върховния касационен съд около 1 месец и 20 дни тезата за принос към увреждането е необоснована. Поддържа и становище, че заключението на вещото лице Н. И. се основава единствено на съобщени факти от страна на ищеца без наличие на медицински документи, които да ги потвърждават. Оспорва и заключението на вещото лице по КСМЕ да касае непосредствено изследвани от него обстоятелства, а и по същество не приема да обосновава извод за връзка на здравословните нарушения с развитието на съдебното производство. Намира за необоснован довода на ищеца, че в резултат от забавянето на производството не е могъл да си намери работа предвид дефицита на лекари в страната, квалификацията и стажа му.

В съдебно заседание по съществото на спора въззивникът С. Г., наричан впоследствие и ищец, поддържа жалбата по наведените в нея съображения. Застъпва теза, че приобщените по делото съдебно-психологична и съдебномедицинска експертизи доказват размера и времето на претърпените неимуществени вреди.

Намира и въпросът все още да е висящ по някакъв начин, поради което смята вредите да се трупат, обуславящо и тяхното отчитане при определяне на размера. Претендира се възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.).

Въззивникът ответник – Софийски районен съд не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по съществото на спора.

Въззиваемият Софийски градски съд, представляван от служител с юридическо образование – С. Р., писмено поддържа възражение за недоказаност и оспорването на въззивната жалба на ищеца в първоинстанционното производство.

Въззиваемият Върховен касационен съд не изпраща представител в публичното съдебно заседание, а е депозирано писмено становище чрез пълномощник З. С., че оспорва въззивната жалба по съображения в отговора по нея.

3

Прокурор С. изразява становище за неоснователност на предявената жалба.

Жалбите са допустими – предявени са от процесуално легитимирано лица срещу подлежащ на обжалване акт и в предвидения от закона срок . Дължимата държавна такса е внесена от въззивника ищец. Въззивникът ответник не дължи държавна такса (ТР по т.д. № 7/2014 г. на ОСГК на ВКС).

Въззивният съд е овластен служебно да извърши проверка за валидност на решението и за допустимост в обжалваната част. При служебната проверка не се установява порок от очертаното естество.

Извън приложението на императивна норма проверката на решението досежно формираните фактически и правни изводи по съществото на спора е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл.

269 ГПК). Повдигнатият в случая спор не касае продължителността на съдебния процес, иницииран от ищеца. Ето защо съдът приема за установено между страните, че на 13.02.2017 г. ищецът е депозирал молба пред Софийски районен съд с искане да бъде отменено наложено му дисциплинарно уволнение. След събиране на доказателствата в открито съдебно заседание на 09.11.2017 г. делото е било обявено за решаване. На 01.07.2020 г. делото е преразпределено на друг докладчик, проведено е съдебно заседание на 28.08.2020 г., а решението е постановено на 04.09.2020 г. По постъпила въззивна жалба на 18.12.2020 г. първоинстанционният съд е разпоредил изпращане на делото на Софийски градски съд. Делото е насрочено за разглеждане от Софийски градски съд в открито съдебно заседание на 16.04.2021 г., а на 09.06.2021 г. е постановено решение. Срещу решението е постъпила касационна жалба от ищеца, а делото е постъпило във Върховния касационен съд на 28.09.2021 г. С определение от 18.11.2021 г. въззивното решение не е било допуснато до касационно обжалване. Не е повдигнат спор и досежно влошеното здравословно състояние на ищеца, изразяващо се в отлепяне на ретината на дясно око, довело до увредено централно зрение, Спорът по фактите между страните във въззивното производство се фокусира върху естеството и обема на негативно психическо преживяване, пряко и непосредствено произтичащо от развилото се производство за отмяна на оспорваното уволнение на ищеца и връзката между продължителността на съдебното производство с твърдяното влошено здравословно състояние у ищеца. Повдигнат е и спор за справедливия размер на обезщетението. Това налага самостоятелен анализ на доказателствата, относими към физическото здраве у ищеца и психическото му преживяване, за да бъде изследвана и връзката им с безспорното между страните забавяне.

4

В исковата си молба ищецът твърди при уведомяването му за ликвидиране на отделението, което е ръководел и за уволнението му да е преживял силен емоционален стрес, а в хода на разглеждане на делото да е развил тревожно-депресивно състояние, актуално и към датата на предявяване на съставяне на исковата молба. Позовава се на потиснатост, безпокойство, тревожност, депресивитет, напрежение, несигурност, ограничаване на контактите. Споделя за усещане на несправедливост, довела до кариерно и професионално сриване, загуба на социален статус, понижаване на качеството му на живот. Твърди да се намира в състояние на стрес и фрустрация (препятстване, крах на надеждата) от нежелани въздействия на външни фактори, ограничаващи свободата на изборите и действията. Тези свои преживявания свързва с чакане за период от 4 години, 9 месеца и 5 дни съдилищата ответници да разрешат спор по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, поддържало поС.ен стрес и напрежение, рефлектирало и върху здравословното му състояние: поддържане на високо кръвно налягане, довело до отлепяне на ретината на лявото око, ограничило и професионалната му реализация като хирург в урологично отделение.

Следствие на това увреждане ищецът не могъл да оперира, поради което и да упражнява пълноценно професията си. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.

Свид. В. – приятел на ищеца и специалист по вътрешни болести, определя ищеца допреди 2016 г. като ведър, усмихнат. Споделя за разговор през септемвриоктомври, при който ищецът споделил с него за вероятно съкращаване на отделението по урология, чийто началник бил той и последващото му уволнение. Ищецът коментирал със свидетеля и здравословното си състояние, а свидетелят му съдействал.

След началото на процеса, ищецът започнал да покачва кръвното налягане, а през 2018 г. получил и отлепяне на ретината, наред с диабет и хипертония. Въпреки че се подложил на операция, загубил зрението на едното си око. Спрял да контактува.

Чували се само по телефона. Получил аритмия, която се засилила през пролетта на 2023 г. Ищецът не е споделял да си търси друга работа, а очаквал изхода от делото.

Разпечатката съдържа 36 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9bfc3a81-8603-47e9-b816-ebc854c8c296