Решение № 217 от 27.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. В., 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20253100501400 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Подадена е въззивна жалба с вх.№267965/22.08.2022г. от Д. З. З., чрез адвокат С. К. срещу Решение №260346/08.07.2022г., постановено по г.д.

№9870/2019г. по описа на ВРС, 19 състав, поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение №260395/13.09.2022г., с Решение №260046/06.11.2024г., с Решение №260021/03.09.2025г., с което е отхвърлен предявеният от Д. З. З., ЕГН ********** срещу Л. Д. П., ЕГН **********, Н. Д. И., ЕГН ********** и Д. Т.

И., ЕГН **********, И. Т. И., ЕГН **********, И. И. В., ЕГН **********, Д.

Д. С., ЕГН **********, Д. К. А., ЕГН **********, М. К. Д., ЕГН **********,

М.Д.Щ., ЕГН **********, Д. Н. Д., ЕГН **********, Щ. Н. Д., ЕГН

**********, Т. Г. Х., ЕГН **********, А. Г. К., ЕГН **********, С. А.а С., ЕГН **********, Н. Н. И., ЕГН **********, П. Й. С., ЕГН **********, Г. Й.

Б., ЕГН **********, Н. Й. Б., ЕГН **********, В.Щ. И., ЕГН **********, К.

Г. И., ЕГН **********, Г. В. П., ЕГН **********, А. Г. А., ЕГН **********, Л.

Д. Н., ЕГН **********, Ц. П. Д., ЕГН **********, Ц. Д. Ц., ЕГН ***, Т. В. Д.,

ЕГН **********, иск за приемане за установено в отношенията между страните, че Д. З. З., ЕГН ********** е собственик на ПИ с идентификатор №***, находящ се в гр. В., местност „***, с площ от 835 кв.м., с начин на трайно ползване – за ниско застрояване, трайно предназначение на територията – урбанизирана, номер по предходен план ***, при граници: имоти с идентификатори *** и ***, на основание изтекла придобивна давност в периода от 15.10.2013г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 24.06.2019г., включително с присъединеното владение на праводателя му – З.

Й. З. от 1995г. до 15.10.2013г., на основание чл.124, ал.1 ГПК.

1

Във въззивната жалба с вх.№267965/22.08.2022г. се излагат доводи, че обжалваното решение е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че не е извършен анализ на всички събрани по делото доказателства, както и че не са съобразени всички фактически твърдения на страните. Изтъква се, че делото е попълнено с необходимата за правилното му решаване, доказателствена съвкупност, но се излагат съображения, че съдът не я е обсъдил в необходимата цялост и пълнота.

Оспорват се фактическите изводи на съда и се излага собствена трактовка на развилите се събития и собствена оценка на достоверността на изнесените от свидетелите обстоятелства. Сочи се, че основният правен въпрос се свежда до началния момент, от който е било възможно да започне да тече, в полза на ищеца, срокът за придобИ.е на имота на основание давностно владение.

Конкретизира се, че началният момент не е от приключване на реституцията, а от датата на влизане в сила на заповедта за възстановяване на собствеността, при установени с ПНИ граници, а именно от 22.01.2009г. Допълва се още, че от този момент владението на ищеца, респективно на неговия праводател, не е било прекъсвано. В заключение се излагат доводи, че реституционна процедура, касаеща ответниците, не е приключила. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК са постъпили отговори на въззивната жалба от Д. А., И. И. В., Г. В. П., Д. Н. Д., Д. Д. С., А. Г. К., Т. Г. Х., С. А.а С., Г. Й. Б., П. Й. С., Н. Й. Б., Н. Д. И., Д. Т. И., И. Т. И., Н. Н. И., К. Г. И., Л. Д. Н., А. Г. А.,

В. П. А., Л. Д. П., Ц. П. Д., Т. В. Д., Щ. Н. Д., Г. Й. Б., чрез адвокат Д. К..

Излагат се доводи, че решението на първоинстанционния съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Допълва се, че по безспорен начин се е доказало, че ответниците владеят процесния имот на годно правно основание, а именно приключила земеделска реституция. Претендират се и разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от М. К. Д..

С Определение №1888/17.05.2023г., постановено по в.гр.д.№2265/2022г. на ВОС, IV състав, на основание чл.227 ГПК, са конституирани като въззиваеми по делото, наследниците по закон на починалата на 14.09.2022г.

М.Д.Щ., а именно Д. Н. Д. и Щ. Н. Д..

С Определение №260122/16.10.2025г., постановено по г.д.№9870/2019г., на основание чл.227 ГПК, са конституирани като страни по делото, наследниците на Ц. Д. Ц., починала на 10.12.2023г., а именно П. М. П., както и наследниците на В.Щ. И., починала на 14.03.2025г., а именно И. П. И..

С Решение №1026/26.08.2023г., постановено по в.г.д. №2265/2022г. по описа на ВОС, I V състав е обезсилил Решение №260346/08.07.2022г., постановено по г.д.№9870/2019г. по описа на ВРС, 19 състав и е върнал делото за постановяване на допустимо съдебно решение, спрямо надлежни страни.

По касационна жалба с вх.№23888/03.10.2023г., подадена от доверителите на адвокат К., е образувано к.г.д. №5408/2023г. по описа на ВКС,ГК,П.О., и с Решение №331/17.06.2025г. е отменен актът на въззивния съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да се произнесе по същество на спора.

След като се запозна с материалите по делото, доводите и възраженията на страните, съдът намира следното:

2

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки, във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск, при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС - В. е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. З. З., ЕГН **********, с която е предявен срещу Л. Д. П., Т. И.

Н. (починал в хода на производство и на негово място на основание чл.227 ГПК са конституирани - Н. Д. И., Д. Т. И., И. Т. И. – лист 302, том I), И. И. В., Д. Д. С., Д. К. А., М. К. Д., М.Д.Щ. (починала в хода на производството и на основание чл.227 ГПК са конституирани Д. Н. Д., Щ. Н. Д. – лист 70, том II), Т.

Г. Х., А. Г. К., С. А.а С., Н. Н. И., Й.Н. Б. (починал в хода на производството и на основание чл.227 ГПК са конституирани - П. Й. С., Г. Й. Б., Н. Й. Б. – лист 392, том I), В.Щ. И. (починала в хода на производството и на основание чл.227 ГПК е конституиран – И. П. И. – лист 712, том III), К. Г. И., Г. В. П., А. Г. А., Л. Д. Н., Ц. П. Д., Ц. Д. Ц. (починала в хода на производството и на основание чл.227 ГПК е конституиран – П. М. П. – лист 712, том III), Т. В. Д., иск с правно основание чл.124 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че Д. З. З. е собственик на ПИ с идентификатор №***, находящ се в гр. В., местност „***, с площ от 835 кв.м., с начин на трайно ползване – за ниско застрояване, трайно предназначение на територията – урбанизирана, номер по предходен план ***, при граници: имоти с идентификатори *** и ***, на основание изтекла придобивна давност в периода от 15.10.2013г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 24.06.2019г., включително с присъединеното владение на праводателя му – З.

Й. З. от 1995г. до 15.10.2013г., на основание чл.124, ал.1 ГПК.

В исковата молба, ищецът твърди, че имотът първоначално е бил предоставен за ползване през 1967г. на неговия дядо – Й.Р., който го е ползвал за отглеждане на земеделска продукция до смъртта си през 1995г. Сочи, че след което имотът е бил стопанисван от неговия баща – З. З., до момента на неговата смърт през 2013г. Допълва се, че след това ищецът като негов наследник е продължил владението спрямо процесния имот. Конкретизира, че след одобряване на плана за новообразуваните имоти, имотът е бил отреден за възстановяване на наследниците на бившите му собственици – ответници по делото. Твърди се, че на 22.01.2009г. е влязла Заповед №950/15.12.2008г. на кмета на район ***, ОВ. В., с която е възстановено правото на собственост на наследниците на Н.В.. Твърди се, че в проведената административна процедура за извършване на оценка на подобренията в имота е възприето, че 3 негов ползвател е трето за спора лице – Д.И.. Оспорва се дължимото на ползвателя плащане да е реално достигнало до Д.И.. Твърди се, че реално осъществен въвод в имота на наследниците на бившия собственик не е осъществен, а протоколът за това действие е съставен в кабинетни условия. С тези доводи се моли да бъде прието за установено между страните, че ищецът е собственик на процесния имот и да бъде отменен, съставеният в полза на ответниците, Констативен НА за собственост на недвижим имот №61, том II, рег.№2477, дело 215/2019г., вписан в служба по вписванията с вх.рег.

№13968/07.06.2019г., акт №186, том X X X V I I I , дело 8317/2019г., на 07.06.2019г.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от М. К., И. В., Д. С., Г. П., Д.

А., Л. П., К. И., Л. Н., Н. И., В. И., А. А., Ц. Д., Т. И., М.Щ., Т. Х., А. К., С. С.,

Ц. Ц., Д. Д., Й. Б..

В отговорите на ответниците обобщено се сочи, че на 16.02.1927г., техният наследодател е закупил 5,4 декара лозе, в местността „***, което впоследствие е внесено в ТКЗС, а през 2001г. е признато правото им на собственост в съществуващи стари реални граници. Конкретизира се, че след влизане в сила на ПНИ, одобрен със Заповед №РД-06-7706/29.11.2006г. на областния управител, кметът на район „***“ е наредил със Заповед №950/15.12.2008г. да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на Н.В., при условията на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, спрямо ПИ 764 по ПНИ на м. „***. Твърди се, че е извършена оценка на подобренията в имота, по сметка на ОВ.та е внесена дължимата от наследниците сума, а след което на 08.04.2010г. са въведени във владение. Изтъква се, че първоначално имотът е бил предоставен за ползване на Й.Р., но след това е отнет от него и е предоставен за ползване на Д.И.. Сочи се, че от датата на въвеждането им във владение - 08.04.2010г., фактическата власт върху процесния имот се е осъществявала единствено от наследниците на Н.В.. Твърди се, че именно те са почистили мястото, укрепили са подпорните стени, оградили са имота с мрежа и са заключили с К.р, поставили са колчета за отбелязване на границите на имота. А около 2017г., наследниците са взели решение имотът да бъде продаден и са се обърнали за съдействие към брокер на недвижими имоти.

Сочи се, че е имало купувач за имота и в процеса на снабдяване с нужната документация за неговата продажба са установили, че през 2019г. техният имот е бил деклариран в ОВ. В. от непознато за тях лице – Д. З.. Споделят, че през месец март 2019г. са посетили имота, а на място установили, че оградата е била премахната, дръвчетата са изкорени, а Д. З. им се представил и заявил, че той е собственик на имота.

От събраните по делото доказателствени материали, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от НА 44/16.02.1927г. за продажба на недвижим имот, на 16.02.1927г. Я.ХР. е продал на Н.К.В. собствено си лозе, находящо се в град В., местността „***, с площ 5,4 декара, при съседи В.Р. Д. ГР. и път, при сегашни съседи - Е. П., С., П.Ф.Я. (първото име не се чете).

Видно от препис извлечение №10/1967г., издадено от председателя на ИК на ОНС, се извежда, че на лицето Й. З. Р., на основание т.9 и т.11 от 21 ПМС от 31.01.1963г. и съгласно Протокол №14, решение №4 от 16.09.1967г. на ИК на ОНС, му е възложено безвъзмездно за вечно ползване пустееща земя от 4