Решение № 424 от 04.11.2024, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. ХАСКОВО, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря В. И. К. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20245600500602 по описа за 2024 година

Производството е въззивно – по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

ВЪЗЗИВНИКЪТ – Х. А. К. е останал недоволен от

Решение № 357 от 07.05.2024 год., постановено по гр.д. № 469 / 2023 год. по описа на Районен съд – Хасково, с което са отхвърлени предявените от него искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника – В.И.Д., действаща като Едноличен търговец „В.– МГ–В.И.“ – гр.***, че дължи суми в размер на 1 287.14 лева - неизплатена стойност на ел.енергия за периода от 05.07.2015 год. до 04.01.2016 год. и в размер на 837 лева - лихва за забава за периода от 07.06.2016 год. до 03.11.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата, поради което го обжалва с искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което въззивният съд уважи исковете.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – ЕТ „В.–МГ – В.И.“ – гр.*** – оспорва въззивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред първоинстационния съд е образувано по искова молба, подадена от Х. А. К. против ЕТ „В.–Мг – 1

В.И.“ – гр.***, с искане да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи суми в размер на 1 287.14 лева – стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за периода от 05.07.2015 год. до 04.01.2016 год., и в размер на 837 лева – лихва за забава за периода от 07.06.2016 год. до 03.11.2022 год.

Дължимостта на вземането в размер на 1 287.14 лева разходи за ел.енергия за периода от 05.07.2015 год. до 04.01.2016 год., направени за обект № 3, с идентификатор № ***, находящ се в гр.***, ползван от ответника като хранителен магазин, ищецът е основал на допуснато от ответника неизпълнение на устен договор за наем, сключен на 01.07.2015 год.

Със Заповед № 1354 от 09.11.2022 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2827 / 2022 год. по описа на Районен съд – Хасково, е разпоредено длъжникът ЕТ „В.– Мг – В. И.“ – гр.*** да заплати на кредитора Х. А. К., главница в размер на 1 287.14 лева и мораторна лихва в размер на 837 лева, за периода от 07.06.2016 год. до 03.11.2022 год.

С разпореждане от 20.01.2023 год. по ч.гр.д. № 2827 / 2022 год. по описа на Районен съд – Хасково, е указана на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, предвид това, че заповедта за изпълнение е връчена на последния при условията на чл.47 от ГПК.

Разпореждането е връчено на заявителя на 26.01.2023 год., а подаденият от него иск за установяване съществуването на вземането, присъдено с цитираната по-горе заповед за изпълнение, е приет в съда на 27.02.2023 год., с което е изпълнено изискването за предявяване на иска в едномесечния срок, при зачитане на правилото, визирано в чл.60, ал.6 от ГПК – когато последният ден от срока – 26.02.2023 год., е неприсъствен, в случая – неделя, срокът изтича в първия следващ присъствен ден – 27.02.2023 год.

Изложените по-горе обстоятелства обосновават извод за допустимост на исковете, предявени на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Разгледани по същество, исковете се явяват неоснователни, по следните съображения:

Безспорно по делото е установено, че през исковия период от време, ищецът е притежавал право на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.***, с адрес на имота – гр.***, обект 3, с предназначение на обекта – за търговска дейност.

Като писмено доказателство по делото е прието и удостоверение № *** от 16.07.2015 год. за регистрация на обект за търговия на дребно с храни, с адрес – гр.***, издадено на ответника по иска и длъжник в заповедното производство - ЕТ „В. – МГ – В.И.“ – гр.***.

Като писмено доказателство по делото е приета и

2 фактура № 1145486561 от 25.01.2016 год. за консумирана електрическа мрежа и мрежови услуги, за сума в размер на 1 287.14 лева, за отчетен период от 05.12.2015 год. до 04.01.2016 год., от която 89.16 лева - сума за плащане в срок до 15.02.2016 год. и 1 197.98 лева - просрочени стари задължения, с място на потребление – гр.*** – магазин. В приложената към фактурата детайлна информация не се съдържа такава относно произхода на сумата от 1 197.98 лева, отразена като просрочени стари задължения.

Безспорно по делото е, че сумата по фактурата е изплатена от ищеца на 07.06.2016 год., видно от преводно нареждане за кредитен превод.

По искане на ищеца по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на посочената от него свидетелка Д.Р.Х., от показанията на която се установява, че за периода от месец юни 2015 год. до месец януари 2016 год., притежаваният от ищеца магазин е бил отдаден под наем на ответницата. Твърди още, че наемателката не си платила сметките за тока, за което свидетелката узнала в момента, в който ответницата се отказала да ползва същия. Сумата за потребената от ответницата ел.енергия била заплатена от ищеца, с който свидетелката съжителствала на съпружески начала от 2012 год. Многократно били водени разговори между страните за това ответницата да се плати сметките за потребена електрическа енергия, но въпреки обещанията й, това не било сторено. Свидетелката твърди, че е присъствала по време на водените между страните преговори за отдаване на магазина под наем, както и на предаването на ключа от търговския обект от ищеца на ответника. Твърди още, че е получавала наем, заплащан от ответницата.

Изложените по-горе фактически обстоятелства не обосновават извод за основателност на иска, чиято правна квалификация се съдържа в нормата на 232, ал.2 от ЗЗД, съгласно която наемателят е длъжен да плаща и разходите, свързани с ползването на вещта, каквито безспорно са и тези за потребена в наетия имот, електрическа енергия.

В тази насока съдът намира за недоказано твърдението на ищеца за надлежно възникнали с ответницата наемни правоотношения.

Действително, договорът за наем е неформален такъв, поради което неспазването на изискването за писмена форма, не обосновава извод за неговата недействителност. Но в случай като разглеждания, когато ищецът твърди, че вземането му произхожда от устен договор за наем, в негова тежест е да установи елементите от съществената част от съдържанието на договора за наем, очертаващи и неговия предмет, каквито са вещта и цената, взети в тяхната съвкупност. От събраните по делото доказателства съдът приема за установено наличието на постигнато между страните съгласие относно вещта, предмет на наемното правоотношение, собственост на ищеца, ценейки в тази насока приетото като писмено доказателство удостоверение за регистрация на обект за търговия на дребно с храни от 16.07.2015 год., издадено в полза на ответника по иска, както и приетата като веществено доказателство по делото скица, установяваща твърдяното от ищеца право на собственост на търговския обект, за който на ответницата е издадено разрешение за ползване. Датата на 3 издаване на разрешението съвпада приблизително и с началния момент на периода, за който ищецът претендира вземане на разноски за ползване на вещта, направени от страна на наемателя. По отношение на втората предпоставка – наемна цена по делото не са събрани никакви доказателства за определяне на такава, дължима от страна на наемателя. Необходимостта от доказването на постигнато между страните съгласие и за наемна цена, се обуславя от възмездния характер на договора за наем, като липсата на такова съгласие относно цената, обосновава извод за липса и на надлежно учредено наемно правоотношение, а от тук и на неоснователност на вземането на наемодателя за разноски, направени от наемателя за ползване на наетата вещ.

В тази насока липсват както твърдения от страна на ищеца – заявител в заповедното производство за постигнато с ответника съгласие за наемната цена, така и на доказателства, които да установяват размера й, което прави невъзможна преценката и за допустимостта на свидетелските показания, предвид визираното в чл.164, ал.1, т.3 от ГПК правило, според което свидетелски показания не се допускат за установяване на договори на стойност по-голяма от 5 000 лева, освен при изрично съгласие на страните, каквото от страна на ответника не е било заявено. С оглед на изложените погоре доводи показанията на свидетелката Х. не следва да бъдат ценени.

Изложените по-горе доводи обосновават извод за неоснователност на иска за установяване съществуването на вземане в размер на 1 287.14 лева – разходи, свързани с ползването на вещ, предмет на договор за наем. Неоснователността на иска за главница обосновава извод за неоснователност и на иска за присъждане на обезщетение за забава, предвид неговия подчинен характер на иска за главница.

Достигайки до същите фактически и правни изводи за неоснователност на исковете и отхвърляйки същите, порвоинстанционния съд е постановил правилно решение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено и към мотивите на което съдът препраща на основание чл.272 от ГПК.

С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, отчитайки за основателно направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, пертендирано в размер на 600 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.05.2024 год. В тази връзка съдът отчита обема на осъщественото от пълномощника на въззиваемата, процесуално представителство при разглеждане на делото пред въззивния съд, свеждащо се до единствено до явяване в съдебно заседание.

Размерът на адвокатското възнаграждение съдът преценя и на база защитаван материален интерес.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 357 от 07.05.2024 год., постановено по гр.д. № 469 / 2023 год. по описа на Районен съд – Хасково.

ОСЪЖДА Х. А. К., ЕГН ********** от гр.***, с адрес за призоваване – гр.***, бл.*** офис № 3 – адвокат С. Ф. М., д а заплати на ЕТ „В.–МГ – В.И.“, ЕИК 203610480, със седалище и адрес на управление - гр.***, представляван от В.И.Д., сума в размер на 400 лева – възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5