Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 54 от 18.12.2024, Районен съд - Кубрат

Съд
Районен съд - Кубрат
Дело
Административно наказателно дело 237/2024
Вид
Решение № 54
Подписан
18.12.2024
В сила
21.01.2025
Състав
Петко Петров Монев

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Кубрат, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, ІІІ - ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петко П. Монев при участието на секретаря Павлина П. Иванова като разгледа докладваното от Петко П. Монев Административно наказателно дело № 20243320200237 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „ЗАВЕТ ТП“ ООД, ЕИК 206059865 против наказателно постановление № 17-2400126 от 24.07.2024 г. на ЗА Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, във вр. с чл.63, ал.1 от КТ, на обжалващото дружество на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лв.

Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като се излагат доводи за незаконосъобразност и се твърди че нарушението, визирано в НП не е извършено.

Прави се искане при евентуалност наказателното постановление да бъде изменено, като бъде намалена наложената санкция до минимален размер от 1500,00 лв.

В съдебното заседание повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Представителят на наказващия орган изразява становище за неоснователност на жалбата и се моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Кубратският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.06.2024 г., около 10:40 часа, служители на Д“ИТ“ осъществили проверка по работни места за спазване на трудовото законодателство в обект – шивашки цех, намиращ се в град Завет, общ. Завет, обл. Разград, ***. В хода на проверката контролните органи установили, че в проверявания обект лицето М.Р.А. осъществява трудова дейност характерна за шивач – работи на машина „копчарка“.

Последната декларирала пред проверяващите, че работи в обекта в полза на „ЗАВЕТ ТП“ ООД от 12.06.2024 г., с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, срещу договорено трудово възнаграждение от 933,00 лв. месечно, като в деня на проверката „работи на копчарката“. Посочила изрично в декларацията, че няма сключен трудов договор и не е получила копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор. Декларацията е изготвена на 12.06.2024 г. от 10:55 часа. След 1 извършената проверка по работни места, на 12.06.2024 г. от пълномощник на дружеството представил за проверка Трудов договор № 20/11.06.2024 г., сключен с лицето М.А. и Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.

№ 17388243007761/12.06.2024 г. От представената справка е видно, че същата е с час на завеждане в НАП от 15:47:04 часа на 12.06.2024 г. Така се установило, че всъщност уведомлението за трудовия договор е било регистрирано на датата на проверката по работни места – 12.06.2024 г., но в по-късен час – 15:47:04 часа. Това означава, че на същата дата по време на проверката по работни места, започнала в 10:40 часа и приключила в 11:20 часа, М.Р.А. е допусната до работа в обекта, без да й е връчено копие от уведомлението за регистриране на сключения с нея трудов договор, заверено от ТД на НАП. Проверяващите приели, че така е нарушен чл.63, ал.2 от КТ и на работодателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 172400126/26.06.2024 г., съставен от ст. инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.63, ал.2, ал.1 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лв. на основание чл.414, ал.3 от КТ.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитаните в хода на съдебно производство свидетели - Д. Д. (актосъставител) и М. Р., които потвърждават обстоятелствата по акта. В момента на проверката лицето М.А. работила на машина „копчарка“. Съдът намира за логични и в този смисъл явно достоверни показанията на актосъставителя и свидетеля по акта. Разпитан е и свидетелят Б. И., също работил в обекта през деня на проверката, който твърди, че М.А. не е осъществявала трудова дейност на 12.06.2024 г., тъй като не е работила на шивашката машина, а само е наблюдавала как св.И. работи на машината, за да се запознае с работния процес. В показанията си св.И. допълва, че „На 12 юни, М.Р.А. само седна на парче, да шие, но вече следващия ден почна да работи… тя гледаше и само пробваше…“, което само по себе си означава, че все пак М.А. е работила с машината, независимо че е било под надзор на друг работник. С оглед на това съдът приема за доказано, че работникът очевидно е започнал работа и това са установили проверяващите. Представен е Трудов договор № 20/11.06.2024 г., сключен между лицето М.Р.А. и „ЗАВЕТ ТП“ ООД /л.15 от делото/.

При това съдът приема, че към момента на проверката по работни места с лицето М.А. е бил сключен трудов договор – въпреки посоченото от самата нея в попълнената от нея декларация /л.19 от делото/. В същата декларация е посочен и час на попълване – 10:55 часа. Работникът очевидно е постъпил на работа по силата на процесния трудов договор и на 12.06.2024 г. е установен като работещ в обекта. С оглед на това е явно, че към момента на проверката трудов договор бил подписан с наетото лице, но към същия момент нямало справка от НАП и на работника не му е било връчено копие от уведомлението за регистриране на този договор, заверено от ТД на НАП, тъй като справката за това уведомление е била генерирана по-късно, след началото на проверката – 15:47:04 часа на същата дата, от компетентния орган, което се установява от приложената справка /л.16 от делото/. При това съдът намира за несъмнено, че работникът е допуснат да осъществява трудова дейност в предприятието, без да му се предостави копие от заверено уведомление, поради което и намира фактическата обстановка изложена в акта и НП за напълно доказана.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима.

2

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения: Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна. Не са налице допуснати нарушения в административнонаказателната процедура. Конкретно съдът намира, че от текста на НП е налице пълна яснота относно обстоятелствата на нарушението – ясно е описано какво са констатирали проверяващите и каква дейност е извършвал работника. Отразено е именно, че работникът е установен като извършващ работа, без към този момент да му е връчено уведомление за регистриране на сключения трудов договор. Друга конкретизация в случая не е необходима. Съдът намира, че санкционираното дружество е осъществило вмененото му нарушение. С издаденото НП е ангажирана наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на работодател, за осъществено нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, във вр. с чл.63, ал.1 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ - за това, че на 12.06.2024 г. М.Р.А. е осъществявала трудова дейност в предприятието на работодателя без последният да й е предоставил копие от уведомлението за регистриране на сключения трудов договор, заверено от ТД на НАП. Разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ сочи, че отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само, като трудови правоотношения. Тези провоотношения според императивната норма на чл.62, ал.1 от КТ следва да бъдат уредени в писмена форма – чрез сключване на трудов договор, като изпълнението на горното задължение е вменено в тежест на съответния работодател. Освен това обаче, преди съответният работник да бъде допуснат на работа, работодателят е длъжен да му предостави екземпляр от трудовия договор и копие от уведомлението за регистрацията на този трудов договор, заверено от ТД на НАП. Работникът/служителят не може да бъде допускан до работа без работодателят да е изпълнил някое от тези си задължения. Работодателят обаче е допуснал М.А. до работа без да й предостави всички изискуеми документи - при всички случаи не й е предоставил копие от изискуемото уведомление за регистрация на трудов договор, съответно заверено, защото такова уведомление, не е било налично към момента на проверката в обекта, а към този момент работникът вече е осъществявал трудовата си функция. Деянието е осъществено с допускане на лицето да осъществява трудова функция, без да са му предоставени всички изискуеми документи, както изисква разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ. По тези съображения правилно е прието от административнонаказващия орган, че жалбоподателят е нарушил чл.63, ал.2, вр. ал.1 от КТ. Обстоятелството, че в хода на проверката, но вече след допускане на работника/служителя до работа, трудовият договор е регистриран и уведомление било издадено, не променя извода по същество за съставомерност на деянието. С оглед разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ нарушенията на чл.63, ал.2 от КТ не могат да са маловажни. Ето защо и законосъобразно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на чл.414, ал.3 от КТ. На обжалващото дружество е наложена санкция в размер малко над минималния и с оглед масовостта на този тип нарушения и явно безрезултатната към момента борба с тях, съдът намира, че санкцията е справедлива и не следва да се уважава отправеното искане при евентуалност същата да бъде намалена. Поради всичко изложено НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Наказващият орган претендира разноски и с оглед изхода на делото такива следва да му се присъдят. Съдът като изхожда от разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Разград сумата от 100,00 лв. за съдебни разноски – полагащо се юрисконсултско възнаграждение.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът 3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-2400126 от 24.07.2024 г. на ЗА Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Разград, с което за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, във вр. с чл.63, ал.1 от КТ, на „ЗАВЕТ ТП“ ООД, ЕИК 206059865 на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лв.

ОСЪЖДА „ЗАВЕТ ТП“ ООД, ЕИК 206059865 да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Разград сумата от 100,00 лв. за деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________

4