Решение № 1289 от 02.06.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8956/2021
- Вид
- Решение № 1289
- Подписан
- 02.06.2022
- В сила
- 02.06.2022
- Състав
- Галя Митова, Валентина Ангелова, Милен Евтимов
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 150 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1289 гр. София, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Галя Митова
Членове:
Валентина Ангелова
Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20211100508956 по описа за 2021 година
Производството е въззивно - по реда на чл. 2** и следващите от ГПК.
С решение № 20127016 от 28.05.2021 г., постановено по гражданско дело № 18324 по описа за 2021 г., на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 86-ти състав, бил изменен размера на издръжката, присъдена с решение по гр. д. № 7753/2009 г. на СРС, от 100 лева, като осъдил КР. Д. М. за заплаща на сина си Д. КР. М., малолетен, действащ чрез своята майка Ц.Л. К., месечна издръжка в размер на 220 лева, считано от 31.03.2021 г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер от 250 лева като неоснователен; допуснал предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката; осъдил Красимир да заплати по сметка на СРС сумата от 172,80 лева, държавна такса върху увеличения размер на издръжката, като отхвърлил претенцията на К.М. за присъждане на деловодни разноски като неоснователно
Недоволен от така постановеното решение останал ответникът в първоинстанционното производство КР. Д. М., който обжалва същото над сумата от 170 лева до присъдения размер от 220 лева, с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, необоснованост, които подробно мотивира. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната от него част, като отхвърли предявения срещу 1 него иск над сумата от 170 лева.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа въззивната си жалба и пледира за нейното уважаване. Претендира разноски по представен списък.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, ищецът в първоинстанционното производствоненавършилия пълнолетие Д. КР. М., действащ в производството чрез своята майка, депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни съображения в подкрепа на заявеното становище. Моли съда да постанови решение, с което остави въззивната жалба без уважение и потвърди обжалвания съдебен акт с произтичащите от това последици.
В хода на съдебното дирене, лично, със съгласието на своята майка и чрез пълномощника си по делото, поддържа заявеното в отговора становище и пледира за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски по представен списък.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
С оглед предмета на въззивна проверка, въззивният съд констатира, че решението на първоинстанционния съд е влязло в сила като необжалвано в отхвърлителната си част над присъдения размер на издръжката от 220 лева до пълния претендиран такъв от 250 лева.
При произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :
Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран с иск, предявен от малолетния Д. КР. М., действащ чрез своята майка и законен представител Ц.Л. К. КР.
Д. М., с правна квалификация чл. 150 от СК-за увеличение на размера на присъдената издръжка, дължаща се от родител на ненавършило пълнолетие дете.
Ищецът твърдял, че ответникът е негов баща, който с влязло в сила решение бил осъден за издръжката му в размер на 100 лева месечно, като обстоятелствата, при който била определена тази издръжка се изменили съществено, като той пораснал и се увеличили потребностите му, при което така присъдената му издръжка от ответника се оказала недостатъчна. Молел съда да измени дължимата от баща му за него издръжка от 100 на 250 лева, считано от подаване на исковата молба до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът депозирал писмен отговор на исковата молба, с който признал предявения срещу него иск до размера от 170 лева и оспорвал исковата претенция за разликата над този размер до претендирания такъв от 2
250 лева като неоснователна. Излагал доводи, че доходите му са единствено от трудово възнаграждение, а имал още две малолетни деца, за чиято издръжка трябвало да се грижи. Претендирал разноски.
За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционния съд приел за установена следната фактическа обстановка:
Ответникът е баща на малолетния ищец.
По гр. д. № 7753/2009 г. на СРС, била определена издръжка в размер на 100 лева, която ответникът да заплаща за малолетния си син Денис.
От представените по делото епикризи се установявало, че на детето Денис е препоръчана работа с логопед в обучителен и езиков аспект.
Майката на малолетния ищец получавала месечен доход в размер на 380 лева.
Брутното средномесечно възнаграждение на ответника било в размер на 1648 лева. Ответникът бил баща и на малолетните деца Д. и А..
При тази фактическа установеност, Първоинстанционния съд постановил обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното :
Въззивният съд споделя изцяло установена в първоинстанционното производство фактическа обстановка, като не счита за необходимо да я преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК. Същата се установява и от ангажираните в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства, от които въззивния съд приема за относими към предмета на доказване следните: удостоверения за раждане на непълнолетния понастоящем въззиваем Д.К. М., както и за раждане на децата Д. К. М., роден на 18.01.2012 г. и на А. К. М., роден на 29.09.2016 г., протокол от проведено на 19.10.2009 г. съдебно заседание по гр. д . № 7753/2009 г. на СРС,90 състав, в което била одобрена постигнатата между страните спогодба относно издръжката на Д.М., в сила от 27.10.2009 г.; служебна бележка, издадена на въззиваемия от ** ОУ „****“, писмо, изх. № 837/21.04.2016 г., епикризи, издадени на Д.М.; удостоверение от НОИ за доходите на Ц.К.; служебна бележка за доходите на К.М..
Други доказателства за твърденията на страните не се представени в настоящото въззивно производство.
При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи от правна страна :
3
Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд относно наличието на трайно изменени нужди на непълнолетния до присъдения размер, като не счита за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК, правейки ги по този начин част от своя съдебен акт.
С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното :
Несъмнено е, че нуждите на непълнолетния син на въззивника са трайно и съществено изменени. Последният, към момента на определяне на първоначалната издръжка за него с посочената спогодба, бил на година и половина, а понастоящем (към датата на приключване на устните състезания пред въззивния съд, той е навършил 14 годишна възраст, като не се спори, че е ученик в седми клас и му предстои кандидатстване за продължаване на образованието му в гимназия. Нуждите на дете на тази възраст са ноторно известни на съда, поради което не подлежат на отделно доказване.Отделно от това, нуждите му не следва да бъдат определяни като на „средностатистическо дете“, а съобразно установените за него обстоятелства.
Непълнолетния е 14 годишен ученик, син на въззивника, а реализираните от последния брутни доходи са в средномесечен размер от 1648 лева, като липсват доказателства за размера им при постигане на посочената спогодба по гр. д № 7753/2009 г. на СРС, 90 състав. Непълнолетният страда от специфични езикови нарушения и обучителни трудности, които първоначално били диагностицирани като „Разстройство на експресивната реч F 80.1“, а впоследствие като „Смесено разстройство на училищните умения F 81.3“. Предвид това от втори клас непълнолетният ползвал ресурсен учител и логопед от втори клас. Другият му родител – майката също работи, като доходите й са около 380 лева месечно. Горните обстоятелства са достатъчни, за да се приеме, че нуждите му не са „средностатистически“, а следва да се определят, съобразно обикновените условия на живот на клинично здраво дете от същия пол и възраст със специфични обучителни потребности, чиито родители реализират доходи, като тези получавани от баща му са в размер над средните доходи за страната. Следва да се отчете фактът, че въззивникът осигурява издръжка за малолетните си деца Д. и А., заедно с тяхната майка. Същевременно, не се установиха разходи на въззивника над обичайните за наем на жилище, транспорт, поети облигационни и други задължения.
Предвид това, доводите за неправилно определяне на нуждите на ищеца предвид някаква средна статистика, са не само неоснователни, но граничат с правен абсурд.
Съдът е длъжен да установи конкретните обстоятелства, относими към нуждите на ищеца и възможностите на ответника да участва в издръжката му, като материалните възможности на задължените родители също се явяват показател за условията на живот и нуждите на детето им. Предвид това, в конкретната хипотеза, при установените материални възможности на двамата родители, липсва практическа възможност съдът 4 да отнесе обичайните нужди на непълнолетния и обикновените условия на живот за него, към някаква статистика, респективно да определя същите по начина, касаещ нуждите на дете, чиито родители са без доходи или реализират такива в минимален размер. В този смисъл е и константната практика на съдилищата, според която родителите, според материалните си възможности дължат такава издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, която да осигури оптимални условия за развитието им, респективно такава, каквато биха давали, ако живеят в едно домакинство с тях. Няма съмнение, че в последния случай, въззивникът би участвал поне с присъдената сума в издръжката на своя непълнолетен син. Освен това, при липсата на конкретно посочени нужди на непълнолетния и въз основа на конкретните обстоятелства по делото, настоящият съдебен състав намира, че същите могат да бъдат определени по реда на чл.162 от ГПК. Съгласно посочената норма, когато искът е установен по своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. С оглед на това и доколкото беше установено по делото, че непълнолетният ищец е здрав, но със специфични образователни нужди, живее в столицата, обучава се в основната степен на своето образование, и при установените доходи на двамата родители, и както се посочи и погоре в настоящето решение въззивният съд приема, че месечните му нужди могат да бъдат задоволени със сумата от 300 лева месечно. Доколкото доходите на въззивника са около 4 пъти по-високи от тези на майката, която доброволно полага непосредствените грижи за непълнолетния и му предоставя издръжка в пари и натура, въззивният съд намира, че финансовото участие на бащата в издръжката на сина му е правилно определено. Допълнително следва да се посочи, че понастоящем признатия от въззивника размер от 170 лева е под минималния размер на издръжката на дете по смисъла на чл. 142, ал. 2 от СК, която понастоящем е в размер на 177,50 лева. Следва да се отбележи, че и след заплащане на така определената издръжка за непълнолетния, той ще продължи да разполага с над 1400 лева от брутния си доход, която сума несъмнено е напълно достатъчна да покрие собствените му нужди, нуждите на новото му семейство и на малолетните му синове.
Разпечатката съдържа 41 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9bfbf3e2-3948-4314-9e36-580adf9f51b7