Решение № 810 от 16.11.2021, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 3412/2021
- Вид
- Решение № 810
- Подписан
- 16.11.2021
- В сила
- 07.12.2021
- Състав
- Красимира Тончева Донева
Цитирани разпоредби
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 30, ал. 5 · Закон за измерванията
РЕШЕНИЕ
№ 810 гр. Бургас, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Красимира Т. Донева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно наказателно дело № 20212120203412 по описа за 2021 година Производството по делото е образувано по жалба на М. Н. Р. против електронен фиш серия К № 4868020, издаден от ОД на МВР – Бургас, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 600 лева за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП. Претендира се отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен поради допуснати процесуални нарушения при издаването му и досежно съдържанието му.
Въззиваемата страна е изразила писмено становище за неоснователност на жалбата. В противен случай, ако съдът я уважи и жалбоподателят претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност на възнаграждението на защитника-адвокат.
В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адвокат, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща представител в с. з.
След като обсъди направените в жалбата и в с. з. оплаквания, писменото становище на въззиваемата страна, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалвания електронен фиш, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
1
С електронен фиш серия К № 4868020 жалбоподателката е санкционирана за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за това, че на 30.04.2021 г. в 16,16 часа в гр. Бургас, ПП I-6, км 495+650 до бензиностанция „Л.“ Т. К.
Ф 504 в посока към кв. „Пети километър“ е установено и заснето с АТСС TFR1-M 510 моторно превозно средство – лек автомобил “СМАРТ 454“ с рег. № ***, собственост на М. Н. Р., със скорост 97 км/час при максимално допустима скорост за движение в населено място до 50 км/час.
Обстоятелствата по така възприетата в електронния фиш фактическа обстановка се установяват по категоричен начин от приобщените по делото веществени доказателства – снимка с разпечатка от използваното средство за измерване TFR1-M 510 и снимка на разположението на уреда , както и от писмените доказателства – протокол за използване на автоматизирано техническо средство TFR1-M 510, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от проверка н а мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 510, писмо за одобрен тип средство за измерване и писмо съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, справка за собственик по регистрация на МПС .
Жалбата е депозирана на 14.07.2021 г. , като въззиваемата страна е заявила писмено, че не разполага с разписка, удостоверяваща датата на връчване на ЕФ, поради което съдът възприема в полза на жалбоподателката, че същата е депозирана в срок.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Спазени са разпоредбите на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост , 2 ограничена по силата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в населено място – в гр. Бургас , каквото безспорно се явява местонарушението, както и установената скорост на движение на процесното МПС. Фактите и обстоятелствата по нарушението са описани напълно ясно, разбираемо и коректно, като съдържанието им покрива изцяло изискуемите по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити на електронния фиш.
Настоящият съдебен състав не приема за основателно възражението, че в случая е следвало да се приложи общият ред, предвиден в ЗАНН, съгласно Т Р № 1/2014г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ВАС . Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано, в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства. Затова е прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на правилата за движение е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., поради което и възражението в тази част е неоснователно.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява извършеното административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, разписващ забрана за водачите на ППС да превишават скорост от 50 км/час в населено място. Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, снимковият материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административно-наказателния 3 процес. На кадрите от снимковия материал се наблюдава ясно автомобилът, визиран в електронния фиш, чието разположение и посока на движение /отдалечаващ/ в момента на сработването на мобилното средство за видеоконтрол, изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС.
В случая е използвана преносима система за контрол на скоростта, която е с вградено разпознаване на номера на превозното средство, т. е. идентифицира превишилия скоростта автомобил по регистрационния номер, а видно от снимката това е процесният автомобил.
В настоящия случай нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване по смисъла на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, удостоверено с представенит е по преписката удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол. Възражението, че използваното измервателно средство е различно в ЕФ и протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол не почива на верния им прочит – в протокола в графа «идент. №» на АТТС TFR1-M е посочен номер 510.
Системата е работила на автоматичен режим, което е в съответствие с изискването на чл. 9 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. з а условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, която дава правомощия на служителя единствено еднократно да насочи уреда в контролираната посока, да го включи и извърши първоначални настройки.
Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредбата/, съставен от обслужващия го полицейският служител със съответната компетентност – мл. автоконтрольор, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства – точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван, въведеният за контролирания участък скоростен режим, режимът на измерване, началото и края на работната смяна /в която процесният час на нарушението попада/ и номерата на първия и последния запис /между които попада процесният клип № 20113, от който е изведена снимката/, номерът на служебния автомобил, в който е било поставено мобилното АТСС. В Протокола за използване на АТСС изрично е отразено, че ограничението на скоростта, важимо за мястото на нарушението, е общото 4 за населено място. При наличие на процесния протокол съдът намира, че по делото е доказано точното местоположение на мобилното АТСС . Досежно позиционирането на АТСС е спазено и изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. – протоколът за използване на АТСС е съпроводен със снимка на разположението на уреда.
Правилно ЕФ е бил издаден на жалбоподателката, тъй като съгласно чл.
188, ал. 1 от ЗДвП, предвиденото за извършеното нарушение наказание се налага на собственика на МПС, ако не посочи на кого е предоставил управлението му. ЕФ е бил връчен на жалбоподателката, чиято собственост е МПС, по предвидения от закона ред и тя е имала възможността да се възползва от правото си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП да декларира, че МПС се управлява от друго лице, но не го е сторила.
При посочване на наказуемата скорост е съобразен и приспаднат толеранс от 3км/час от действително измерената скорост в полза на нарушителката. Основанието за приспадане на този толеранс следва от техническите характеристики на мобилната система и изрично е отразено в протокола от проверка, където под таблицата с измерените скорости изрично е посочено, че допустимата грешка при измерване на скоростта възлиза на +/3км/час за скорости под 100 км/час. Въпросната редукция е извършена от наказващия орган и след приспадане на толеранс от 3км/час за наказуема скорост е приета стойност от 97 км/час, както е отразено в ЕФ. При това положение, превишението на допустимата скорост от 50 км/час е над 40 км/час, поради което административно-наказателната норма норма за превишение на скоростта в населено място по чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е правилно избрана и приложена, санкционираща нарушителката с административно наказание глоба в абсолютен размер от 600 лева.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 4868020 на ОД 5 на МВР – Бургас, с който на М. Н. Р., с ЕГН **********, от ***, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 6