Акт от 09.06.2020, Административен съд - Разград

Р Е Ш Е Н

И Е

Номер: 40 9 юни 2020 година Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският административен съд, в публичното заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАНЯ ДАМЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

МАРИН

МАРИНОВ при секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Тихомир Тодоров разгледа докладваното от съдията Таня Дамянова КАН дело № 36 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН.

С

Решение № 6/17.01.2020г., постановено по АНД № 312/2019г., Исперихският районен съд е изменил Наказателно постановление № 6330/02.09.2019г., издадено от началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ в Агенция „Пътна инфраструктура“- град София, като е намалил наложената на Е.

Б. глоба от 3500 на 1500 лева.

Против посоченото решение е постъпила касационна жалба от Е.

Х. Б. от град К. Жалбоподателят твърди, че решението на ИРС е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна, както и за отмяната на издаденото наказателно постановление.

Ответната страна- Агенция „Пътна инфраструктура“- град София счита решението на ИРС за правилно и законосъобразно и моли съда да го остави в сила.

Прокурорът също предлага на съда да остави в сила решението на Разградския районен съд предвид липсата на касационни основания за отмяната му.

Разградският административен съд, след проверка на атакувания съдебен акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима, но неоснователна.

Фактическата обстановка по делото е следната: На 05.08.2019г. на път ІІІ-702, км 15+020 в центъра на село Къпиновци служители на Агенция „Пътна инфраструктура“-София спрели за проверка Б., който управлявал съчленено ППС с пет оси- МПС с две оси марка ДАФ и рег.№ ******** и полуремарке с три оси с рег.№ ********.

При направените измервания е установено, че измереното натоварване на задвижващата втора единична ос на ППС е 14,820 т при максимално допустимо натоварване 11,5 т. При измерено разстояние между осите 1,32 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 34,220 т при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24 т. Водачът не представил разрешение от администрацията, управляваща пътя.

Измерванията са извършени с електронна везна и ролетка.

Установените нарушения са отразени в съставения срещу Б. акт № 0006631/05.08.2019г.

Актосъставителят приел, че водачът е нарушил чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата във връзка с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.

Въз основа на установеното в акта е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Б. е наложена глоба в размер на 3500 лева на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата.

Районният съд е приел, че административното нарушение е установено по категоричен начин от обективна и субективна страна, а наказателното постановление е издадено в съответствие с приложимите материални норми. Приел е, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Районният съд е приел, че наложеното на Б. наказание е явно несправедливо и го е намалил на 1500 лева. Приел е, че няма данни за други нарушения на водача и наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Касационната инстанция споделя изцяло изводите на районния съд, поради което няма да ги преповтаря.

В касационната жалба се съдържа оплакване, че административнонаказателното производство е протекло при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но районният съд не е отчел това обстоятелство. Счита, че в случая са извършени две нарушения, тъй като превишението на максимално допустимата маса е по два показателя и като е наложил само едно наказание и за двете нарушения, административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Осен това сочи, че нарушения са допуснати и в процедурата по съставяне на акта, тъй като на жалбоподателя е връчено нечетливо копие на акта с поправки по него.

Касационният съд счита тези оплаквания за неоснователни. Вмененото във вина на жалбоподателя административно нарушение е едно- движение на извънгабаритно/тежко пътно превозно средство без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Няма никакво значение дали е налице превишение на максимално допустимата маса по един или няколко показателя. Не се установяват и процесуални нарушения в процедурата по съставянето на акта. Той е съставен при спазване на изискванията на ЗАНН, в присъствието на нарушителя, който е отразил в него и възраженията си: „товаренето е извършено с фадрома и не мога точно да определя тонажа“. Не са допуснати и процесуални нарушения във връзка с установяването на фактите по делото. Масата на превозното средство, както и натоварването на осите е установено с техническо средство от одобрен тип, което е преминало последваща проверка на 29.03.2019г.

Съдът намира за неоснователно и оплакването, че водачът не следва да носи административнонаказателна отговорност, тъй като законът не му е вменил задължение да получи разрешение от администрацията или собственика на пътя, което да му позволи да се движи с тежко превозно средство.

Чл. 53, ал. 1 от ЗП предвижда, че отговорни за нарушения на посочените в нея разпоредби от ЗП са всички физически лица и не поставя изискване за специално качество на субекта на нарушението. С оглед легалното определение на превозвач, дадено в § 1, т. 5 от ДР на Закона за автомобилните превози и субекта, и вида на санкцията, предвидената в чл. 54 от Закона за пътищата е очевидно, че за допуснати от превозвачите нарушения на чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 от ЗП се прилага санкционната норма на чл.

54, ал. 1, предложение 2 от ЗП. Наред с това, в чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 изрично е посочено, че контролните органи на Агенция "Пътна инфраструктура" спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 от Наредбата.

В случая не може да се приложи и чл. 177, ал.

3 от Закона за движение по пътищата. Тази санкционна норма е бланкетна и обща и се прилага в случаите на управление на пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазва установения за това ред, но само ако не е налице специална санкционна норма. Разпоредбата на чл.

53, ал. 1 от ЗП, описана по-горе, се явява специална и се отнася само за случаите, в които се осъществява движение по републикански път с тежко ППС без разрешение. Ето защо съобразно основния принцип в случая следва да се приложи специалната, а не общата санкционна норма.

На следващо място жалбоподателят като водач на ППС и то по професия такъв, следва да е запознат с всички изисквания на нормативните актове, регламентиращи правилата за ползване на пътищата. Преди да започне движението по пътищата с конкретно ППС водачът следва да се убеди, че са налице всички предвидени в Закона за пътищата предпоставки – документи за платени такси, разрешения, и т. н., които му позволяват да ползва конкретния път.

Нарушението на водача е непредпазливо- той не е предвиждал общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Изложените в касационната жалба доводи относно приложението на чл.28 от ЗАНН са обсъдени в решението на районния съд, изложени са и мотиви в насока, че случаят не е маловажен. Същите се споделят и от касационната инстанция и не следва да се преповтарят. Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства наказанието е следвало да бъде определено под средния размер на предвиденото в закона, поради което го е намалил от 3500 на 1500 лева.

Поради това решението на РС- Исперих следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение № 6/17.01.2020г., постановено по АНД № 312/2019г. по описа на Районен съд-Исперих.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:1./п/

2./п/