Разпореждане № 4915 от 29.07.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4915 гр. Благоевград, 29.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Частно гражданско дело № 20261210102164 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от заявителя „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от М Сл и Д. К. К., чрез пълномощник срещу длъжника Л. Г. М., ЕГН **********, адрес: гр. , за заплащане на посочените в заявлението суми. Претендират се и сторените по делото разноски.

Към заявлението са представени копие от цитираните договори, ОУ и др.

Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и с приложенията към него, намира, че заявлението е частично основателно, по следните съображения:

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд.

В разпоредбите на чл. 410, ал. 2 и ал. 3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение когато искането не отговаря на изискванията за редовност по чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовноси в тридневен срок от съобщаването; искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В настоящия случай подаденото заявление е редовно от външна страна и се отнася за вземания за парични суми, които са от компетентността на районния съд.

Същото е основателно и следва да бъде уважено за претендираната сумата от 92,90 1 евро представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги по договори сключвани между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане. Съдът намира, че искането за така претендираните вземания не противоречи на закона и на добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи в договор с потребител.

Според настоящия съдебен състав заявлението е неоснователно и следва да бъде отхвърлено в частта за претендираните неустойки, по следните мотиви:

От съдържанието на представените към заявлението договори и допълнителни споразумения към тях, както и от приложимите общи условия, е видно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора за мобилни услуги е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента - оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три стандартни месечни абонаментни такси, както и такава част от разликата между стандартната цена на предоставеното на потребителя мобилно устройство съгласно ценовата листа към момента на сключване на договора и действително заплатената от потребителя цена за устройството, каквато съответства на оставащия срок на договора. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно в тежест на търговеца, липсва. В същото време, видно е от договора за мобилни услуги, че той е бланков, съдържанието му не е предварително договаряно между страните и физическото лице-потребител не е имало възможност да влияе върху разпоредбите му и клаузите по него не са индивидуално договаряни. От изложеното се налага извод, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по - силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки един от контрагентите ще поеме. Именно поради тези обстоятелства мобилният оператор е предвидил в предварително изготвения бланков договор, че неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина, но не е предвидил уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от страна на мобилния оператор. Посочените клаузи в договора следва да се окачествят като неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП - същите противоречат на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, поставяйки потребителя в неравностойно положение спрямо него. В заповедното производство съдът е длъжен да отхвърли заявлението, дори когато само съществува вероятност клаузите да са неравноправни.

Съразмерно с уважената част от заявлението, на заявителя следва да бъдат присъдени разноски за внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение, от които: държавна такса – 3,62 евро и адвокатско възнаграждение 81,86 евро.

Водим от горното и на основание чл. 410 и чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от М. С. и Д. К. К. чрез пълномощник срещу длъжника Л. Г. М., ЕГН **********, адрес: гр. София, бул.

2

„Христо Смирненски“ № 40, вх. Б, ет. 6, ап. 40, за следните суми:

- 92,90 евро /деветдесет и две евро и деветдесет евроцента/, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, начислени за период 05.04.2024г-30.07.2024 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер от 24.04.2024 г., ВЕДНО със законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.07.2026 г. до окончателното плащане на вземането;

- 3,62 евро /три евро и шестдесет и два евроцента/ - заплатена държавна такса;

- 81,86 евро /осемдесет и едно евро и осемдесет и шест евроцента/ - адвокатско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата му част за сумата от 185,62 евро /сто осемдесет и пет евро и шестдесет и два евроцента/, представляваща начислена неустойка, дължима за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер от 24.04.2024г. както и всички допълнителни споразумения към тях, обединени в клиентски номер .

На основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които заявлението е отхвърлено, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса.

Разпореждането, в частта, с която се отхвърля подаденото заявление, подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на заявителя, а в останалата му част е окончателно.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя по реда на чл. 50, ал. 5 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 3