Решение № 5386 от 25.11.2025, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 5386

Пазарджик, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XIV състав, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

СТЕФАН ЖЕЛЕВ

При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия СТЕФАН ЖЕЛЕВ административно дело № 20257150701207 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Е. Д. К., [ЕГН], от гр. Костандово, община Ракитово, ул. „Селце“ №16, чрез адвокат П. Г., срещу Решение № 1012-12-508#1 от 10.09.2025 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пазарджик, с което са потвърдени Разпореждания № 122-00-326-3 от 18.07.2025 г. и № 122-00-326-5 от 23.07.2025 г., издадени от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност, които са относими към основанията на чл. 146, т. 4 и 5 от АПК - противоречие с материалния закон и целта на закона. Искането е за отмяна на решението и връщане на преписката на органа за ново произнасяне. Претендират се разноски.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, чрез главен юрисконсулт В. С., в писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателката.

Административен съд – Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Административното производство е образувано по Заявление вх. № ЗПОБ-602-01-0133 от 01.03.2024 г. в дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград, с което Е. Д. К. е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО като в него е декларирала, че последното й трудово правоотношение при работодател във Франция е прекратено, считано от 24.02.2024 г. Жалбоподателката е декларирала, че е упражнявала трудова дейност и във Великобритания.

С Уведомително писмо изх. №122-00-326-1 от 06.03.2024 г. от жалбоподателката са изискани допълнителни документи, в отговор на което тя е представила: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава членка на ЕС — Великобритания; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; анкетна карта за Великобритания — 5 бр.; документи, за упражнявана трудова дейност във Великобритания за времето: от 01.09.2017 г. до 19.11.2017 г., от 08.06.2018 г. до 03.10.2018 г., от 07.06.2019 г. до 27.09.2019 г., от 27.02.2020 г. до 15.10.2020 г., от 26.05.2021 г. до 29.09.2021 г., от 27.05.2022 г. до 29.09.2022 г., от 29.05.2023 г. до 25.09.2023 г.

Представени са също: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава членка на ЕС — Франция; документи за упражнявана трудова дейност във Франция за времето: от 06.02.2023 г. до 17.03.2023 г. и от 15.01.2024 г. до 27.02.2024 г. – 9 бр.;

На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на Европейския съюз със структурирани електронни документи (СЕД) U001 №947360 и U003 №963525 е изискано предоставяне на информация от компетентната институция на Франция за периода от 06.02.2023 г. до 17.03.2023 г. и от 15.01.2024 г. до 27.02.2024 г. Със СЕД U001CB №947312 от компетентната институция на Великобритания е изискано предоставяне на информация за периодите: от 01.09.2017 г. до 19.11.2017 г., от 08.06.2018 г. до 03.10.2018 г., от 07.06.2019 г. до 27.09.2019 г., от 27.02.2020 г. до 15.10.2020 г., от 26.05.2021 г. до 29.09.2021 г., от 27.05.2022 г. до 29.09.2022 г., от 29.05.2023 г. до 29.09.2023 г.

Във връзка с това с разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U017/U004 от компетентната институция на Франция и структуриран електронен документ U017 от компетентната институция на Великобритания. Поради неполучени удостоверителни документи със СЕД U001CB №1300204 е изискано удостоверяване на декларираните осигурителни периоди от компетентната институция на Великобритания и със СЕД U001CB №1187061 и U003 №1201650 е изискано удостоверяване на декларираните от Е. Д. К. осигурителни периоди и доходи от компетентната институция на Франция.

В ТП на НОИ — Пазарджик за Е. Д. К. е получен структуриран електронен документ U017 №1007166 от компетентната институция на Великобритания с удостоверени: период на осигурена заетост: от 01.09.2017 г. до 23.11.2017 г., от 10.06.2018 г. до 03.10.2018 г., от 31.05.2019 г. до 27.09.2019 г., от 27.05.2020 г. до 15.10.2020 г., от 27.05.2021 г. до 29.09.2021 г., от 30.05.2022 г. до 29.09.2022 г., от 29.05.2023 г. до 25.09.2023 г.; причина за прекратяване на заетостта — „дата на изтичане на договора”;

В ТП на НОИ — Пазарджик за Е. Д. К. са получени структурирани електронни документи U017 №1262982 и U004 №1262984 от компетентната институция на Франция с удостоверени: период на осигурена заетост: от 06.02.2023 г. до 17.03.2023 г. и от 15.01.2024 г. до 17.02.2024 г.; причина за прекратяване на заетостта — „дата на изтичане на договора“; брутен доход за периода от 06.02.2023 г. до 17.03.2023 г. в размер на 2871.46 евро и от 15.01.2024 г. до 27.02.2024 г. в размер на 2944.25 евро.

При тези обстоятелства, на основание чл. 55 от АПК е възобновено производството по подаденото от жалбоподателката заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица и с Разпореждане № 122-00-326-3 от 18.07.2025 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, параграф 3 от Регламент № 883/2004, за периода от 28.02.2024 г. до 27.08.2024 г. на Е. Д. К. е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 31.90 лева дневно.

На 23.05.2024 г. Е. Д. К. е подала заявление-декларация в Дирекция „Бюро по труда” – Велинград за започване на трудова дейност, считано от 27.05.2024 г. В тази връзка с Разпореждане № 122-00-326-4 от 23.07.2025 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО е прекратено изплащането на парично обезщетени за безработица.

На 08.10.2024 г. Е. Д. К. е подала заявление-декларация в Дирекция „Бюро по труда” – Велинград за преустановена трудова дейност, считано от 02.10.2024 г. във Великобритания, за което е представила следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава членка на ЕС — Великобритания; анкетна карта за Великобритания — 1 бр.; копие на формуляр Р45 -1 бр.; документ с осигурителен номер;

На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите членки на ЕС със структуриран електронен документ (СЕД) U001CB №1160351 от компетентната институция на Великобритания е изискана информация относно декларирания от жалбоподателката период.

В ТП на НОИ — Пазарджик е получен структуриран електронен документ (СЕД) U017 №1220119, с който компетентната институция на Великобритания е удостоверила: период на осигурена заетост от 28.05.2024 г. до 01.10.2024 г.; причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора”;

С оглед това, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54д, ал. 5 от КСО с Разпореждане №122-00-326-5 от 23.07.2025 г. на жалбоподателката е възстановено изплащането на паричното обезщетение в размер на 31.90 лева дневно.

Разпореждания № 122-00-326-3 от 18.07.2025 г. и № 122-00-326-5 от 23.07.2025 г., са обжалвани по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Пазарджик, който с обжалваното решение, предмет на съдебен контрол, е потвърдил същите. Изложени са мотиви, че в случая приложение намира новоприетата разпоредба на чл. 54б, ал. 8 от КСО, в сила от 13.08.2024 г., която към момента на постановяването на административния акт е действащо право и това е съобразено с чл. 142 от АПК.

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд - Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 КСО, в предписаната от закона писмена форма, при надлежно изложени мотиви, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването на решението са спазени административнопроизводствените правила, като разпорежданията на ръководителя на осигуряването за безработица са обжалвани по административен ред, и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ КСО е издадено и оспореното решение.

Съгласно чл. 54а КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 КТ.

Според чл. 54б, ал. 8 КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 09.08.2024 г.), когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Цитираната разпоредба е материалноправна, т.е. действа занапред и регулира обществените отношения, които имат за предмет осъществяване на правото на обезщетение за безработица и начина на изчисляване на неговия конкретен размер.

Установено е в случая, че заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено от жалбоподателката по надлежния ред на 01.03.2024 г., т. е., преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 КСО, като всички факти и обстоятелства, обуславящи материалното право на заявителката на парично обезщетение за безработица, съобразно чл. 54а КСО, са били реализирани изцяло към датата на подаване на заявлението. В разглежданата хипотеза, обратно на доводите в оспореното решение, не са налице юридически факти, относими към материалното право на обезщетение, които да са настъпили след подаването на заявление, до влизане в сила на новия закон, но да не са завършили своето действие, като липсата на произнасяне от страна на административния орган, не може да се причисли към горните юридически факти. Правопораждащите за жалбоподателката факти са се осъществили при действието на разпоредбите на КСО преди обнародване на чл. 54б, ал. 8 КСО и правото на подпомагане е упражнено чрез заявление преди влизане в сила на новата разпоредба. Както бе посочено, материалноправните норми имат действие занапред, като нормата на чл. 54б, ал. 8 КСО няма придадено обратно действие и по аргумент от чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове тя е приложима за правопораждащи факти, настъпили след влизането й в сила.