Акт № 3965 от 28.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3965 гр. София, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря Миглена М. Димитрова Славова като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20261110206119 по описа за 2026 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Е. Ц. против издадено срещу него наказателно постановление № 22-4332-001282/06.03.2026г. от Д.Д.Д., на длъжност началник Сектор към ОПП-СДВР, с което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 204.52 евро/400,00 лева, за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП, които обаче са относими към нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, а с обжалваното НП жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/. На следващо място се поддържа, че деянието не е извършено виновно, тъй като автомобилът, управляван от жалбоподателя е бил собственост на неговия син и се използвал рядко, а и Гаранционният фонд не е бил изпълнил императивното си задължение за уведоми собственика на МПС за липсата на застраховка и да предостави предвидения в закона 15-дневен срок за сключване на нова, преди да подаде данни към МВР за прекратяване на регистрацията на автомобила. Позовава се на Тълкувателно постановление 1

№2 от 05.04.2023 г. по т.д. №2/2021 г. на ВКС и ВАС, според което:

„управляването на МПС, чиято регистрация е прекратена служебно по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС по реда на чл.143, ал.15 ЗДвП, не е виновно деяние и не съставлява административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.“ Жалбоподателят поддържа, че като ползвател на чуждо МПС, не е бил уведомен за служебната дерегистрация, както и по закон не е бил длъжен да следи административния статус на същото в електронни регистри. Посочва, че е управлявал с легитимното очакване за изрядност.

На трето място се поддържа, че застраховката „Гражданска отговорност“ за автомобила е сключена веднага след проверката, като в подкрепа на това твърдение се представя копие на застрахователна полица за процесния автомобил от 10.02.2026 г. На последно място се претендира, че наложената глоба в размер на 400.00 лева (204.52 евро) и отнемането на СУМПС представляват непропорционална репресия, предвид спирането на изпълнението на наложената ПАМ /принудителна административна мярка/ с Определение №11134/20.03.2026 г. на АССГ и маловажността на случая (чл.28 от ЗАНН). С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован – не се явява, като се представлява от адв. Х. Х., който поддържа жалбата, въз основа на изложените в нея съображения, като допълнително изтъква, че при издаване на обжалваното НП е нарушен чл.17 ЗАНН, съгласно който, никой не може да бъде наказван повторно за административно нарушение, за което вече е бил наказан с влязло в сила НП и съдебно решение. Счита, че с оспорваното в настоящето производство НП и представеното в съдебно заседание НП №26- 4332-004620/04.05.2026 г. жалбоподателят е санкциониран два пъти за едно и също нарушение. Поддържа останалите съображения, изложени в жалбата, моли за отмяна на обжалваното НП и за присъждане на направените в хода на производството разноски.

Въззиваемата страна - редовно призована, не изпраща представител. В представени по делото писмени бележки се оспорва жалбата. Със съображения за издаване на обжалваното НП при съблюдаване на императивните процесуални правила и при правилно приложение на 2 материалния закон се моли за потвърждаване на обжалваното НП, като законосъобразно и правилно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и е направено бланкетно възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 08.02.2026 г., актосъставителят С. К. И. - мл.автоконтрольори към ОПП-СДВР, заедно със своите колеги С. М. С.ов и В. И. С., изпълнявали задълженията си по контрол за спазване от водачите на МПС на правилата за движение по пътищата и разпоредбите на КЗ, в гр. София, по бул.”Александър Стамболийски” на кръстовището с ул. „Зайчар“. По този повод, около 17.51 часа, на горепосоченото място, спрели за проверка лек автомобил марка/модел „,,***''“ с рег. №,,***'', управляван в посока от бул. „Инж. Иван И.“ към бул.

„Константин Величков“, регистриран като собственост на Б.В. Ц.. След проверка на документите на водача установили, че същият се управлява от жалбоподателя В. Е. Ц.. При направена служебна проверка за МПС, установили, че за същото няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и че автомобилът е служебно дерегистриран.

За така констатираното нарушение, на водача бил съставен АУАН серия GA № 4754420/08.02.2026 г. за нарушение на чл.638, ал.3 ЗДвП, който бил предявен на нарушителя и подписан от него без възражения. Такива са подадени в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, със съображения, идентични на изложените в жалбата. На жалб.Ц. е съставен и АУАН серия GA № 4766901/08.02.2026 г. за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, въз основа на който е издадено НП №26-4332-004620/04.05.2026 г. от началник Сектор в ОПП-СДВР.

След като подаденото възражение е прието за неоснователно, въз основа на съставения АУАН серия GA № 4754420/08.02.2026 г. и при идентично описание на нарушението е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което нарушението е квалифицирано по чл.638, ал.3 от КЗ, за което на нарушителя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 204.52 евро.

От направената по делото справка в „Гаранционния фонд” се установява, че за управлявания от жалб. Ц. лек автомобил марка/модел 3

„,,***''“ с рег. №,,***'', към 08.02.2026 г. /датата на проверката/ не е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства не се установява различна фактическа обстановка от установената в съставения АУАН и последващото НП.

По доказателствата.

Съдът прие за установена посочената фактическа обстановка въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства: показанията на актосъставителя С. И., приложения по делото АУАН серия GA № 4754420/08.02.2026 г. , справки от Гаранционен фонд за застраховка „гражданска отговорност” по отношение на МПС с рег. №,,***'' към 08.02.2026 г., справка картон на водача, представените заповеди за заеманите длъжности от актосъставителя и АНО и Заповед №4332з-143/15.02.2016 г. на директора на СДВР, от които се установяват компетентността на актосъставителя и АНО; справка от КАТ за регистрация на лек автомобил марка/модел „,,***''“ с рег. №,,***'' към 08.02.2026 г. на името на Б.В. Ц., копия на застрахователни полици, сключени за МПС с рег.№ ,,***'', с периоди на покритие 27.10.2024 г. – 26.10.2025 г. и 10.02.2026 г. – 09.02.2027 г., копие на Свидетелство за регистрация, част 2, за автомобил марка/модел „,,***''“ с рег. №,,***'', копие на Заповед за прилагане на ПАМ №26-4332- 000602/09.02.2026 г., копие на НП №26-4332-004620/04.05.2026 г.

Показанията на актосъставителя са в достатъчна степен информативни, като от тях по категоричен и несъмнен начин се установяват фактите и обстоятелствата, описани в АУАН, свързани с направените констатации за управление на процесното МПС от страна на жалб. В. Ц. на посочените в АУАН дата и място, като обстоятелството, че към този момент за управлявания лек автомобил не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ се установява по категоричен начин от направените справки в сайта на Гаранционен фонд към КФН. От тях, както и от представените от жалб. Ц. копия на застрахователни полици е видно, че за управлявания от него автомобил последната застраховка „Гражданска отговорност“ преди процесното деяние е била валидна до 26.10.2025 г.

Управляваният автомобил не е бил собственост на жалб. В. Ц., тъй като съгласно представената справка от КАТ е регистриран на името на друго лице 4

– Б.В. Ц..

Правна страна.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок /НП е връчено на жалбоподателя на 01.04.2026 г., а жалбата против него е подадена на същата дата/ срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка по изпълнение на правомощията си по чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от цитираните Заповеди, издадени са в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и съдържат всички изискуеми реквизити, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Налице е редовна процедура по връчване на АУАН на жалбоподателя.

По същество, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, се предвижда административно наказание глоба в размер на 400.00 лева, за лице, което управлява МПС, което не е негова собственост, във връзка с чието използване няма действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Нормата на чл. 638, ал.3 от КЗ се явява едновременно санкционна и съдържаща нарушеното правило за поведение, включително за лицата, които управляват конкретно МПС, макар да не се явяват негови собственици. Материалноправната разпоредба, цитирана в жалбата – чл.140 от ЗДвП, за нарушаване на която на жалбоподателя е съставен друг АУАН, въз основа на който е издадено друго НП е различно нарушение от това, което е предмет на настоящето производство. То се изразява в управление на МПС, регистрацията на което е прекратена служебно, с оглед на което това нарушение не е предмет на произнасяне от настоящия съдебен състав, като тук е моментът да се отбележи, че и липсва нарушение на разпоредбата на чл.17 от ЗАНН при издаване на процесното НП, тъй като нарушението, за което е издадено то и това, за което е издадено представеното от процесуалния представител на жалбоподателя НП № 26-4332-004620/04.05.2026 г. не са идентични. Процесното е за управление на МПС, за което не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а 5 нарушението, за което е издадено НП № 26-4332-004620/04.05.2026 г. се изразява в управление на МПС, чиято регистрация е служебно прекратена. С оглед и на това, съображенията изложени в жалбата, относими към нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП са неотносими към предмета на доказване по настоящето дело и съдът не дължи отговор на тях.

Безспорно е установено в хода на настоящето производство, че към момента на проверката – 08.02.2026 г., за МПС, управлявано от жалбоподателя, не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, видно от справката от Гаранционен фонд.

За осъществяването на отговорността по чл. 368, ал. 3 от КЗ, релевантен е не фактът за собствеността върху автомобила, а управлението на същото превозно средство, с оглед възможността застрахователното събитие да настъпи при виновното поведение на водача на автомобила, който може да бъде различен от собственика. С оглед на това, именно за водача има предвидено нормативно задължение да управлява само МПС, за което има сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

При това положение, съдът приема вмененото нарушение за безспорно доказано от обективна страна, поради което законосъобразно и обосновано жалбоподателят е привлечен към административно-наказателна отговорност за него.