Определение № 3235 от 21.08.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1688/2023
- Вид
- Определение № 3235
- Подписан
- 21.08.2023
- В сила
- 21.08.2023
- Състав
- Мария Кирилова Терзийска, Елина Пламенова Карагьозова, Деница Добрева
Цитирани разпоредби
- чл.102 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240, ал.1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.262, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3235 гр. Варна, 21.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мария К. Терзийска
Членове:
Елина Пл. Карагьозова
Деница Добрева като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501688 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба от „Термстрой – 96“ООД с ЕИК 103135495 гр.Варна, срещу Разпореждане №4590/03.02.2023г., постановено по гр.д. №16204/2021г. по описа на ВРС, с което е върната подадената от него въззивна жалба вх. №54449/08.08.2022г. срещу неприсъствено решение №2344/13.07.2022г.
В жалбата се поддържа, че постановеното по делото не е неприсъствено, макар да е озаглавено по този начин, тъй като не са били налице предпоставките по чл.239, ал.2 от ГПК, а и е мотивирано по същество, поради което подлежи на обжалване по реда на чл.258 от ГПК. Срокът за подаване на въззивната жалба е спазен, тъй като поради липсата на връчен препис от решението такъв не е започвал да тече. С писмена молба от 14.06.2022г. преди първото по делото заседание, която не е съобразена от съда, ответникът изрично е оспорил иска и е посочил обективна пречка за явяване на процесуалния му представител поради служебен ангажимент. С молба от 29.03.2022г. ответникът е уведомил съда за упълномощен представител представител и е поискал връчване на отговора на исковата молба чрез него, което също не е съобразено от съда. Не е съобразено и възражението по чл.414 от ГПК, което противоречи на т.11.а. и т.11.г. от ТР 1
№4/18.06.2014г. на ВОКС по тълк.д. №4/2013г. Счита, че в нарушение на процесуалните правила е бил лишен от възможност да участва в делото поради незачитане на надлежно и редовно извършените писмени изявления по чл.102 от ГПК, които са равносилни на лично явяване в о.с.з. и вземане на становище по иска.
Поради едностранния характер на производството постъпилият отговор на частната жалба не следва да бъде докладван и съобразяван при произнасянето по същество.
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл.275 от ГПК, от надлежна страна и при спазване разпоредбите на чл.278, ал.4 от ГПК, вр. чл.
260 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството по гр.д. №16204/2021г. на ВРС е образувано по иск от „Геко 16“ООД срещу „Термстрой 96“ООД с правно основание чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на суми по Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №4164 от 15.08.2021г. по ч.гр.д. №11666/2021г. на ВРС.
На 20.09.2021г. срещу заповедта е постъпило възражение по чл.414 от ГПК от длъжника „Термстрой – 96“ООД чрез адв. Л.П., с приложено пълномощно, видно от материалните по ч.гр.д. №11666/2021г. на ВРС. Както във възражението, така и в пълномощното, се съдържат данни за служебния адрес на процесуалния представител.
Процедурата по чл.131 от ГПК е приета за редовно проведена по реда на чл.50, ал.4 от ГПК след еднократно посещение на адреса на управление на ответното дружество на 28.01.2022г. (събота), залепяне на уведомление и пускане на екземпляр в пощенска кутия. В предходно съобщение от 22.01.2022г. след три посещения на адреса връчителят е удостоверил, че в апартамента живеят родителите на управителя, който е уведомен по телефона и е дал уверения, че ще се яви за получаване на книжата.
С молба от 29.03.2022г. с приложено към нея пълномощно, ответникът чрез адв. Л.П. е направил искане за връчване на всички книжа по делото чрез процесуалния му представител.
С определение №3963/07.04.2022г. съдът е приел, че в срока по чл.131 2 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба и е насрочил производството по делото. Съобщението за съдебния акт е връчено на ответника на 15.04.2022г.
На 14.06.2022г. ответникът чрез адв. П. е депозирал становище, в което се прави искане за надлежно осъществяване на процедурата по чл.131 от ГПК, с твърдения, че е следвало да бъдат съобразени съдържащите се в заповедното производство данни за упълномощен представител. Прави се изявление за неправилност на проекта за доклад и се възразява срещу приемането му за окончателен. По същество се изразява становище за неоснователност на иска, като са изложени конкретни съображения.
Формулирани са искания във връзка доказателствата, ако такива бъдат ангажирани от ищеца.
Цитираната молба е докладвана в първото по делото заседание, проведено на 14.06.2023г., в което искането за повторно връчване на исковата молба за отговор по реда на чл.131 от ГПК е оставено без уважение, делото е докладвано съгласно проекта-доклада, приети са писмените доказателства и е даден ход на устните състезания. В пледоарията по същество процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, което съдът е счел за основателно и е обявил, че се произнесе с решение по чл.238 от ГПК.
На 13.07.2022г. ВРС се е произнесъл с мотивирано решение за основателност на иска, като същевременно е приел, че са налице предпоставките по чл.238 от ГПК, поради което е указал, че решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 от ГПК.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба №54449/08.08.2022г. от ответника чрез процесуалния му представител, основана на твърдение за ненадлежно осъществена процедура по чл.131 от ГПК и неприложимост на чл.239, ал.4 от ГПК, поради липсата на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение с оглед направеното от ответника изрично и своевременно оспорване на иска.
С разпореждане №30888/25.08.2022г. въззивната жалба е оставена без движение с указания до ответника да заяви дали подава въззивна жалба срещу решението или молба за отмяна на неприсъствено решение, на осн.чл.240, ал.1 ГПК, в който случай да посочи основанието, на което се иска отмяната 3 т.1, т.2 или т.3.
В изпълнение на указанията е постъпила молба от 05.09.2022г. от ответника чрез процесуалния му представител, в която заявява, че сезира съда с въззивна жалба. Сочи се, че решението не е влязло в сила и подлежи на обжалване по реда на чл.258 на ГПК, тъй като не са били налице основания за постановяването му в хипотезата на чл.238 от ГПК с оглед предприетото своевременно оспорване на иска.
С обжалваното разпореждане №4590/03.02.2023г. въззивната жалба е върната като недопустима.
Атакуваният съдебен акт се явява недопустим.
Съгласно чл.262, ал.2 от ГПК въззивната жалба се връща когато е подадена след изтичането на срока на обжалване или не се отстранят в срок допуснатите нередовности. Правомощията на първоинстанционния съд в процедурата по администриране на въззивни жалби са ограничени само до тези лимитативно посочени хипотези, свеждащи се единствено до редовност на жалбата. Въпросът за обжалваемостта на първоинстанциония акт е от компетентността на въззивната инстанция. В случая районният съд се е произнесъл извън материалната си компетентност, поради което атакуваният акт подлежи на обезсилване като недопустим.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че същият е и неправилен. При наведени във въззивната жалба твърдения за ненадлежно връчване на преписа от исковата молба съдът е следвало да я квалифицира като молба за отмяна по чл.240, ал.1, т. 1 от ГПК е без да е било необходимо да се дават указания. Решаващо за смисъла на отправеното до съда искане е не използваното от страната наименование или формулировка, а изложените фактически основания, съпоставени с предвидения в закона ред за защита, който в случая се изчерпва с извънредния способ за отмяна на неприсъствено решение.
По изложените съображения след връщане на делото, първоинстанционният съд следва да извърши надлежно администриране на подадената от ответника молба за отмяна на неприсъствено решение по чл.240, ал.1, т. 1 от ГПК, неправилно обозначена като въззивна жалба.
Мотивиран от горното, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Разпореждане №4590/03.02.2023г., постановено по гр.д.
№16204/2021г. по описа на ВРС.
ВРЪЩА делото на ВРС, 14 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия по надлежно администриране на обективираната във въззивна жалба вх. №54449/08.08.2022г. молба с правно основание чл.240, ал.1, т. 1 от ГПК за отмяна на неприсъствено решение №2344/13.07.2022г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5