Определение № 3881 от 14.02.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3881 гр. София, 14.02.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А.Н.А като разгледа докладваното от А.Н.А Частно гражданско дело № 20211110153280 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.410 –чл.416 ГПК .

Образувано е по заявление , предявено от името н а ЕЛ. К., гражданин на И., от представящия се за нейн пълномощник адвокат К.В., за издаване на заповед за изпълнение п о чл.410,ал.1,т.1, предл.1 ГПК против ”Б.Е.”АД з а сумата от 250 евро, представляващи според заявителя обезщетение по регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. за закъснял полет № FB6881 по направление Варна-Тел Авив на 12.09.2018г. , осъществен със закъснение повече от три часа.

Претендира се и законната лихва върху главницата от предявяването на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи твърденията , съдържащи се в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК , преценени с оглед предпоставките по чл.410 ГПК и чл.411,ал.1 и ал.2 ГПК , намира за установено следното :

За да бъде постановено издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е необходимо наличието на условията на чл.410,ал.1 и ал.2 ГПК и по чл.411,ал.1 ГПК, както и липсата на пречките по чл.411,ал.2 ГПК.

Според изричната разпоредба на чл.411,ал.2, т.1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение , когато заявлението не отговаря на изискванията на чл.410 ГПК. Според чл.410 ,ал.2 ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията на чл.127,ал.1 и ал.3 ГПК и на чл.128,т.1 и т.2 ГПК,т . е . да има законовоустановеното съдържание на исковата молба и необходимите приложения към нея. Цитираните правни норми налагат процесуалният извод, че когато заявлението не отговаря на изискванията за редовност на исковата молба по чл.127 ГПК и чл.128 ГПК, към които препраща чл.410,ал.2 ГПК , заповед за изпълнение не се издава според изричната разпоредба на чл.411,ал.2,т.1 ГПК . В този смисъл е съдебната практика – напр. въззивно определение № 229 /24.07.2008г. на СГС, АК, ІІІ-Б състав по ч.гр.д. № 692/2008г. , което е 1 оставено в сила с касационно определение № 366/30.12.2008г. на ВКС , ТК, І ТО по ч.гр.д. № 377/2008г. , както и определение № 431/09.12.2008г. по ч.гр.д. № 414/2008г. на вКС , ІІ ТО.

Предявеното по настоящото дело заявление по чл.410 ГПК е НЕРЕДОВНО по смисъла на чл.128,т.1 ГПК във връзка с чл.410,ал.2 ГПК, тъй като е подписано от лице, представящо се за пълномощник на заявителя , но без да е приложено надлежно пълномощно.

С разпореждане № 19165/27.09.2021г. на СРС, 68 състав на заявителя е указано да представи пълномощно на адвокат К.В. , който е подписал заявлението по чл.410 ГПК.

Съобщението за това разпореждане е връчено на заявителя на 04.10.2021г. видно от приложената разписка.

С писмена молба от 07.10.2021г. е представено незаверено копие от пълномощно без посочени дата и място на съставяне, в което като упълномощаващ е вписана ЕЛ. К. , чрез пълномощника й „К.” ЛТД, със седалище и адрес на управление в Лондон, а като пълномощници адвокати , сред които и адвокат К.В.. Подписът на упълномощителя в пълномощното не е заверен от държавен орган (нотариус , консул или др.), поради което не може да се установи неговата истинност , а съответно и автентичността на документа , обозначен като пълномощно. Не е посочено лицето , подписало пълномощното като представител на „К.” ЛТД.

С писмената молба от 07.10.2021г. е представено и незаверено копие от пълномощно без посочени дата и място на съставяне, написано на чужд език , както и превод на български език , заверен от адв. К.В. на това пълномощно, в което като упълномощаващ е вписана ЕЛ. К., а като пълномощник „К.” ЛТД, регистрирано в Обединеното кралство. Подписът на упълномощителя в пълномощното не е заверен от държавен орган (нотариус , консул или др.), поради което не може да се установи неговата истинност , а съответно и автентичността на документа, обозначен като пълномощно.

С разпореждане № 23323/13.10.2021г. на СРС, 68 състав на заявителя е указано да представи доказателства за процесуалната правосубектност на пълномощника „К.” ЛТД,официални удостоверителни документи от органа по регистрация с официално заверен превод на български език ; доказателства за лицето, което е подписало пълномощното на адв. К. В. от името на „К.” ЛТД и за представителната му власт , както и заверено копие от оригиналното пълномощно на „К.” ЛТД, подписано от ЕЛ. К.. Съобщението за това разпореждане е връчено на заявителя на 18.11.2021г. видно от приложената разписка.

С писмена молба от 21.10.2021г. заявителят е представител разпечатка на чужд език без подпис на длъжностно лице и без печат, съдържаща данни относно „К.” ЛТД, и незаверен официално превод на български език на тази разпечатка. Тъй като не са официални удостоверителни документи, издадени от оправомощени органи, посочените документи – разпечатка с данни и неофициален превод на български език, не могат да бъдат кредитирани като надлежни писмени доказателства за правосубектността на дружеството „К.” ЛТД, посочено като пълномощник на заявителя ЕЛ. К. , от чието име е упълномощен адвокат К. В., подал и подписал заявлението по чл.410 ГПК. Следва да се приеме, че не са представени доказателства за процесуалната правосубектност на 2 пълномощника – дружеството „К.” ЛТД, регистрирано в Лондон.

Разпоредбата на чл.31КМЧП е неприложима в конкретния случай , тъй като не се касае за невалидност на представените документи , а за липса на доказателствена сила относно обстоятелствата, касаещи процесуалната правосубектност на дружеството „К.” Л Т Д . Според основен принцип в международното частно право всеки съд прилага процесуалния закон на държавата, в която правораздава ,т.е. в конкретния случай – Гражданско-процесуалния кодекс на Република България , а не процесуалните закони на Великобритания , респективно на друга държава.

По изложените причини, доколкото не е доказана по надлежен начин правосубектността на пълномощника на заявителя - дружеството „К.” ЛТД, не може да се приеме с категоричност , че представеното по делото пълномощно от дружеството „К.” ЛТД за преупълномощаване на адвокат К. В. , предоставя на лицето , подписало разглежданото заявление по чл.410 ГПК, представителната власт за предявяването му.

С писмената молба от 21.10.2021г. е представено отново копие от пълномощното (без дата и място на съставяне) , в което като упълномощаващ е вписана ЕЛ. К. , а като пълномощник „К.” ЛТД, за което е отбелязано , че е „вярно с електронния образ”, но не са представени доказателства , няма и твърдения , че това пълномощно е електронно подписан документ. Както бе посочено , подписът на упълномощителя в това пълномощното не е заверен от държавен орган (нотариус, консул или др.), поради което не може да се установи неговата истинност , а съответно и автентичността на документа , обозначен като пълномощно. Поради тази причини по настоящото дело не е доказана надлежно валидността на пълномощното , с което посочената като заявител ЕЛ. К. е упълномщила дружеството „К.” ЛТД ,от чието име е упълномощен адвокат К.В., подал и подписал заявлението по чл.410 ГПК.

Прилагането на ненадлежно пълномощно следва да се отъждестви с липсата на пълномощно.

Прилагането на ненадлежно пълномощно е НЕРЕДОВНОСТ на заявлението по чл.410 ГПК и е процесуална пречка за издаване на заповед за изпълнение.

Тъй като заявлението по чл.410 ГПК е НЕРЕДОВНО по смисъла на чл.128 ,т.1 ГПК във връзка с чл.410,ал.2 ГПК поради липсата на приложено надлежно пълномощно, въпреки двукрлатно отправените указания от съда, в конкретния случай не е налице условието по чл.411,ал.2,т.1 ГПК за издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираните вземания. Като нередовно , заявлението по чл.410 ГПК е

НЕДОПУСТИМО, което налага прекратяване на образуваното съдебно производство.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по гр.д. № 53280/2021г.

3

Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението от заявителя (чл.413,ал.2 ГПК).

ДА СЕ ИЗПРАТИ на заявителя заедно със съобщението и препис от настоящото определение (чл.7,ал.2 ГПК).

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4