Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1227 от 04.03.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10806/2023
Вид
Решение № 1227
Подписан
04.03.2025
Състав
Красимир Мазгалов, Наталия Петрова Лаловска, Виктория Валентинова Грънчарска

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 14, ал. 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1227 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100510806 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищците К. А. Г. и М. А. Б. срещу решение № 20097870/20.07.2023г., постановено по гр.д. 21502/2019г. по описа на СРС, 167-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника П. Г. К. искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на установено, че ищците са носители на по 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху следните имоти: имот с идентификатор ***, с площ от 700 кв.м и поземлен имот с идентификатор

***, с площ от 663 кв.м, находящи се в с. Бистрица, ул. „Янчовска река“, които съгласно решение № 5225/09.12.1997г. на ПК Панчарево представляват ниви с площ от 1 330 кв.м, категория Х, местн. „Янчовска река“, представляващи част от имот с пл. № 1100 от кадастрален план на с. Бистрица, изработен на база летене през 1954г. и за осъждане на ответника К. да им предаде владението на по 1/3 ид.ч. от процесните имоти.

В жалбата са развити доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното решение. Съдът направил неправилен анализ на доказателствата и неправилно кредитирал показанията на доведения от ответника свидетел, които били противоречиви и не кореспондирали с приложените по делото скици. Ищците и ответника притежавали имотите заедно. СРС не разгледал възраженията на ищците относно основанията за издаване на Решение № 2552/09.12.1997г. от ПК Панчарево, превратното упражняване на власт. Същият акт следвало да бъде обявен за нищожен по реда на инцидентния контрол – искането ищците направили с молба от 01.06.2023г., поддържали в о.с.з. на 23.06.2023г., но СРС не изпълнил задължението си по чл. 17, ал.

1

2 ГПК. Молят въззивният съд да упражни косвен съдебен контрол върху решение № 5225/09.12.1997г. на

ПК

Панчарево, да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да уважи исковете.

Въззиваемата страна – ответникът П. Г. К. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че решението на първоинстанционния съд било правилно и обосновано. Ищците не се легитимирали като собственици на имотите, фактическият състав по чл. 108 ЗС не бил изпълнен. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищците К. А. Г. и Е. А. Б. – починала в хода на производството по делото и на мястото й конституиран законният й наследник – М.

А. Б., излагат, че А.Т. К. (К.) бил общ наследодател на страните по делото. Ищецът К.

А. Г. депозирала пред ПК-Панчарево заявление с вх. № БСЦ100/28.01.1992г. за възстановяване на правото на собственост в полза на всички наследници върху притежавани от общия наследодател А.Т. К. (К.) земеделски земи, внесени от него в ТКСЗ, между които и процесният (молба-уточнение от 18.11.2019г.). С решение № 5225/09.12.1997г. на ПК-Панчарево обаче правото на собственост върху притежаваната от общия наследодател А.Т. К. нива с площ от 1.330 дка в землището на с. Бистрица, местн. „Янчовска река“, представляваща част от имот № 1100, кад.л. № Г-12-2-Г от кад.план на с. Бистрица от 1954г., идентичен с парцели № XV-СНС – 700 кв.м, № XVIII-СНС- 630 кв.м, кв. 5, от регулационния план на с. Бистрица, одобрен със заповед от 1986г., не било възстановено на всички негови наследници, а само в полза на наследниците на неговия син Г.А. К., чийто законен наследник бил ответникът П. Г.

К.. С молба от 01.11.2022г. ищците излагат, че в хода на делото узнали, че за да възстанови ПК-Панчарево имота само в полза на наследниците на Г. К., ответникът П.

К. си послужил пред ПК-Панчарево с два броя декларации на свидетели, в които те декларирали неверни факти – че Г. К. получил имота от своя баща А. К. като компенсация, че погасил негови дългове. Неправилно ПК-Панчарево приела, че декларациите били достатъчно основание да признае право на собственост в полза на ответника П. К. и не взела отношение по подаденото заявление с вх. № БСЦ100/28.01.1992г. за възстановяване на правото на собственост в полза на всички наследници по отношение на този имот (молба от 01.11.2022г.). Въз основа на горното решение на ПК-Панчерево ответникът П. Г. К. се снабдил с констативен нотариален акт № 110/2009г., т. 46, вх.рег.№ 257/29.04.2009г. при СВп – София. Като наследници на А.Т. К., ищците притежавали по 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху имота, който съобразно актуалния си статут представлявал ПИ с идентификатор *** с площ от 700 кв.м и ПИ с идентификатор *** с площ от 663 кв.м, находящи се в с. Бистрица, ул. „Янчовска река“. Молят на основание чл. 108 ЗС (уточнителни молби от 11.10.2022г. и от 01.11.2022г.) съдът да признае за установено, че ищците, като наследници на А.Т. К., който през 1958г. внесъл имота в ТКЗС, са собственици на по 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху двата имота и да осъди ответника да им предаде владението върху тези части. Претендират на основание чл.

2

537, ал. 2 ГПК съдът да отмени констативния нотариален акт за протежаваните от ищците ид.ч. от правото на собственост.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. Г. К. оспорва исковете като неоснователни. Бил единствен собственик на имота на основание решение № 5225/09.12.1997г. на ПК-Панчарево и упражнявана върху имота фактическа власт от възстановяването на правото на собственост, за което се снабдил и с посочения от ищците констативен нотариален акт за собственост.

За уважаването на иска с правно основание чл. 108 ЗС е необходимо ищците К.

А. Г. и М. А. Б., при условията на пълно и главно доказване, да установят в процеса, че са носители на по 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот на заявеното правно основание – наследяване от общия наследодател А.Т. К., както и че ответникът владее имота.

Страните по делото не са формирали спор по въпроса, а и от представеното по делото и неоспорено удостоверение за наследниците на А.Т. К. (К. – съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена) се установява, че същият починал на 28.04.1983г., като негови законни наследници, при равни права в оставеното от него наследство във връзка с чл. 5, ал. 1 ЗН, са страните К. А. Г. – дъщеря, М. А. Б. – внучка, дете на починалата в хода на делото негова дъщеря Е. А. Б. и ответникът П. Г. К. – внук, дете на починалия му син Г. А. К..

По делото обаче не се твърди и не се установява към момента на смъртта на общия наследодател А.Т. К. (К.), настъпила на 28.04.1983г., последният да притежавал спорния имот. Напротив – съобразно изложените твърдения А.Т. К. през 1958г. внесъл имота в ТКЗС, а ищецът – негова дъщеря К. А. Г., депозирала искане за възстановяване на правото на собственост върху имота по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на А.Т. К. (К.) със заявление с вх. № БСЦ100/28.01.1992г., подадено пред ПК-Панчарево.

По делото не се твърди и не се установява, че ПК-Панчарево уважила подаденото от ищеца К. А. Г. заявление, респ. че в полза на ищците - наследници на А.Т. К. (К.) било издадено решение за възстановяване на собствеността на процесния имот. Напротив – твърди се, че ПК издала положително решение за възстановяване на правото на собственост върху имота в полза на ответника.

По искове за собственост легитимацията на правото на собственост на имот, подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, може да се установи само с решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността на конкретния имот. По своята правна същност решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността е стабилен индивидуален административен акт с конститутивно действие, което се разпростира както по отношение на обекта - земеделската земя, така и по отношение на субекта легитимира като собственици лицата, на които се възстановява собствеността.

Съобразно мотивите по т.1 от Тълкувателно решение № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС, с включването на частните земеделски имоти в селскостопанските организации и премахване на реалните им граници се прекратява качеството на обекта на собствеността като конкретно обособена вещ. Липсата на такъв обект лишава от съдържание правото на собственост, тъй като то може да съществува само върху индивидуално определен имот. Индивидуализацията на земеделските земи се определя от реалните им граници с решенията на общинските поземлени комисии. Те са необходимите правни актове за определяне на реалните граници на земите и едновременно с това юридически факти с гражданскоправно действие. С решението на 3 поземлената комисия възниква правното качество на обекта на собствеността индивидуализация и затова то има конститутивно действие.

Ето защо решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността действа за бъдеще и при липса на твърдения за издадено от ОСЗ положително решение за възстановяване правото на собственост в полза на всички наследници на А.Т. К. (К.), предявените от ищците искове по чл. 108 ЗС на основание наследствено правоприемство от този наследодател се явяват неоснователни и правилно са отхвърлени от първоинстанционния съд.

Противно на доводите на въззивниците, нито упражняването на инцидентен контрол върху решението на ОСЗ-Източна Панчарево, нито с неприетия от СРС за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск за недостоверност на декларираните от двамата свидетели обстоятелства, при липса на положително решение на ОСЗ в полза на ищците, биха обусловили основателност на исковете им по чл. 108 ЗС.

Защитата на ищците при наведените твърдения, че към момента на обобществяването (внасяне на имота в ТКЗС) имотът бил собственост на общия наследодател, но неправилно ПК възстановила имота в полза само на един от наследниците му, е с иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване на правото на А.Т. К.

(К.) към миналия момент. Едва при уважен такъв иск с влязло в сила решение, органът по земеделската реституция може да постанови ново решение по чл. 14, ал. 7 във вр. с ал. 7а ЗСПЗЗ за признаване на собствеността в съответствие със съдебния акт. В производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ относими биха били и оспорванията на двете „свидетелски декларации“.

Именно към защита с иск за установяване на правото на собственост към минал момент първоинстанционният съд с указанията си неколкократно насочвал ищците (разпореждане от 26.09.2022г., разпореждане от 13.10.2022г.), но те последователно във всеки един момент от производството по делото, вкл. и пред настоящата съдебна инстанция, са поддържали изначално неоснователните си искове за установяване на право на собственост към настоящия момент.

Предвид съвпадането в крайните изводи на двете инстанции за неоснователност на предявените от ищците искове по чл. 108 ЗС обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски, сторени пред въззивния съд има ответникът. Същият претендира разноски в размер на 1 600 лева за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, но не представя доказателства за реалното им заплащане, предвид на което и с настоящото си решение въззивният съд не присъжда разноски.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20097870/20.07.2023г., постановено по гр.д.

21502/2019г. по описа на СРС, 167-и състав.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от 4 връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5