Решение № 12007 от 18.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12007 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110145609 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на ЮАБ Скайкоп.ком, дружество, регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятия (SECR) в Република **********с регистрационен номер *********, с адрес в **************, срещу „Б Е“ АД, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за полет FB**** на Д.К.Т, по направление Летище София – Летище Анталия, пристигнал в крайната точка с повече от 3 часа закъснение. Ищецът твърди, че пътникът Д.Т и Авиокомпанията били сключили договор за въздушен превоз. По силата на този договор, пътникът трябвало да бъде превозен от Летище София до крайна дестинация Летище Анталия, с полет FB****, който трябвало да пристигне по разписание на 30.08.2024 г. в 13:05 ч (местно време). Въпреки посочения краен час на пристигане, процесният полет бил изпълнен с 12:35 часа закъснение. Посочва се, че в областта на въздушния транспорт в ЕС действал Регламент (ЕО) № 261/2004, който създавал общи правила за обезщетяване при отмяна на полети. Съгласно чл. 7 от този Регламент, пътниците на отменени полети имали право на парично обезщетение. Дължимото обезщетение било нормативно определено и се изчислявало според разстоянието. В случая, разстоянието било под 1500 км, което попадало в хипотезата на чл. 7, пар. 1, буква „а“, и следователно обезщетението било във фиксиран размер от 250 евро. С договор за цесия от 07.09.2024 г., Пътникът бил прехвърлил на ЮАБ Скайкоп.ком вземането си срещу Авиокомпанията. На 23.01.2025 г. ЮАБ Скайкоп.ком било изпратило до Авиокомпанията уведомление за цесията и покана за доброволно плащане. Към датата на подаване на исковата молба, Авиокомпанията не била заплатила дължимото обезщетение, което обосновавало правото на ЮАБ Скайкоп.ком да търси защита по съдебен ред.

С оглед на всичко изложено, моли съдът да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 250 евро, представляваща обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004, заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за заповед за изпълнение до окончателното плащане, за което вземане била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 323747/2025 г. по описа на СРС.

1

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с която се оспорва предявения иск. Сочи, че обезщетението било заплатено преди образуване на заповедното производство, поради което искът бил недопустим. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.

На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване валидно сключен договор за въздушен превоз с твърдените параметри (направление, дата и час на планирано излитане и кацане), че полет FB**** по направление Летище София – Летище Анталия с планиран час на пристигане 30.08.2024 г., в 13:05 ч местно време е изпълнен със закъснение повече от 3 часа, разстояние до крайната дестинация до 1500 км, че е налице валидно сключен договор за прехвърляне на вземането, че длъжникът е уведомен за извършената цесия.

В тежест на ответника е да докаже възражението си за плащане на дълга.

С доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответникът е въздушен превозвач от Общността по смисъла на чл. 2 от Регламент №261/2004, че лицето Д.Т е пътник, който заминава от летище, съответно заминава до летище в държава-член по смисъла на чл. 3 от Регламент №261/2004, че с ответника са били обвързани от валидно правоотношение по договор за въздушен превоз на пътници, че ищецът си е изпълнил задълженията по договора, като се е явил навреме за полета, заплатил е възнаграждението за същия, че превозът е изпълнен със закъснение повече от 3 часа, поради което и има право на обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004, че разстоянието между двете летища е под 1500 км, поради което и размер на обезщетението е в размер на 250 евро.

От представената по делото форма за възлагане се установява, че Д.Т е прехвърлила на ищеца правото си на вземане по Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.

Установява се, а и това не се оспорва, че ищецът е изпратил на ответника уведомление за извършената цесия. В уведомлението е посочена датата 23.01.2025 г., което не се оспорва от ответника. Дори и да се приеме, че уведомлението за цесия не е достигнало до ответника преди процеса, то това е станало най-късно с получаването на препис от исковата молба за отговор.

Ответникът възразява, че е платил дълга преди образуване на заповедното производство, като представя платежно нареждане от 30.01.2025 г. за сумата в размер на 1466,87 лева в полза на лицето „Скай рефънд“ ООД. Това плащане обаче няма погасителен ефект за дълга, доколкото не е извършено нито в полза на цедента – Д.Т (ако се приеме, че цесията не е била съобщена по-рано от получаването на исковата молба за отговор), нито в полза на цесионера, а е извършено в полза на трето лице, за което няма данни да е или да е било към момента на плащането титуляр на вземането.

С оглед на гореизложеното предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

2

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има само ищецът. Разноските, направени от ищеца в производството по ч.гр.д. №23747/2025 г. по описа на СРС са в общ размер от 217,78 евро (425,95 лв.), представляващи заплатена държавна такса в размер 12,78 евро (25 лв.) и уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер 205 евро (400,95 лв.), видно от представените по делото фактура и извлечение от сметка, а за исковото производство – в общ размер от 217,78 евро (425,95 лв.), представляващи заплатена държавна такса в размер 12,78 евро (25 лв.) и уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер 205 евро (400,95 лв.), видно от представените по делото фактура и извлечение от сметка.

По своевременно направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за исковото и за заповедното производство, съдът съобрази следното:

С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските страна поставя пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с твърдение, че насрещната съществено е надценила труда на своя адвокат. С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. В случай, че установи, че възнаграждението, към момента на сключване на договора, е уговорено в съществено отклонение от мярката, наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер.

Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен.

Платеното в повече няма за причина поведението на страната, предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната, която не е положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест (в този смисъл и определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за 2024 г. на ВКС, IV г.о.). В конкретния случай, съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на повдигнатия съдебен спор, неговата продължителност, реално осъществената от упълномощения адвокат процесуална дейност и паричната оценка на предмета на делото, договореният размер за представителство за исковото и за заповедното производство от 205 евро (400,95 лв.) не се явява явно/съществено прекомерен. На първо място следва да се посочи, че същият е уговорен в минимален размер, като макар делото да не се отличава с фактическа и правна сложност, това обстоятелство само по себе си не води до извод за намаляване на платеното адвокатско възнаграждение, доколкото при преценката си за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът извършва преценка дали възнаграждението съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ЮАБ СКАЙКОП.КОМ, дружество регистрирано в Република Литва с рег. № ********* и адрес:

**********ВИЛНЮС, УЛ. ДАРЯУС ИР ГИРЕНО 21А срещу „Б Е“ АД, ЕИК **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (Регламент 261/2004 г.) вр. чл. 99 ЗЗД, че „Б Е“ АД, ЕИК **********, дължи на ЮАБ СКАЙКОП.КОМ, дружество регистрирано в Република Литва с рег. № ********* и адрес: **********ВИЛНЮС, УЛ. ДАРЯУС ИР ГИРЕНО 21А, сумата от 250 евро (488,96 лева), представляваща обезщетение за закъснял с повече от три часа полет № FB **** от 30.08.2024 по направление летище София, България – летище Анталия, Турция, прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от 07.09.2024 г. от Д.К.Т, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.04.2025 г., до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 23747/2025 г. по описа на СРС, 35 състав.

ОСЪЖДА „Б Е“ АД, ЕИК ********** да заплати на ЮАБ СКАЙКОП.КОМ, дружество регистрирано в Република Литва с рег. № ********* и адрес:

**********ВИЛНЮС, УЛ. ДАРЯУС ИР ГИРЕНО 21А, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 217,78 евро (425,95 лв.), представляваща разноски за производството по ч. гр. дело № 23747/2025 г. по описа на СРС и сумата от 217,78 евро (425,95 лв.), представляваща разноски за исковото производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4