Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 309 от 09.09.2024, Районен съд - Костинброд

Съд
Районен съд - Костинброд
Дело
Гражданско дело 254/2023
Вид
Решение № 309
Подписан
09.09.2024
В сила
09.09.2024
Състав
Стефан Марков Стойков

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 403, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. К., 09.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20231850100254 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба вх. № 1430 от 30.03.2023 г. по вх. регистър на РС К., предявена от ищеца Д. Е. Н. от гр. Р., чрез адвокат Х. П. от САК, срещу ответника „ЕКОНТ К.“ ЕООД гр. К..

Ищецът иска осъждане на ответника да му заплати общата сума от 13 000 лева, в това число сумата от 11 000 лева като заем отпуснат на ответника и сумата от 2 000 лева като обезщетение за извършено плащане от ищеца при покупка на автомобил от страна на ответника.

По първия иск претендира среднопазарна лихва за периода от датата на поканата до завеждане на ИМ и мораторна лихва от датата на завеждане на ИМ до окончателното плащане на задължението. В съдебно заседание изменя претенцията за среднопазарна лихва и заявява, че претендира законна лихва и по иска за заплащане на сумата от 11 000 лева.

Твърди, че на 20.09.2021 г. е предоставил на ответника заем в размер на 11 000 лева, която е преведена по банкова сметка на ответника в У.Б., като не е уговарян срок за връщане на сумата.

Твърди, че с нотариална покана е поканил ответника да върне сумата в 3-дневен срок, като поканата е връчена на 13.03.2023 г., с която освен това е поискано и заплащане на дължимите лихви.

Твърди, че през месец април 2022 г. е заплатил сумата от 2 000 лева, представляваща част от продажна цена при придобиване от ответника на автомобил – Р. Трафик рег. № ***, 1 което представлява неоснователно обогатяване на ответника.

Претендира и присъждане на направените разноски. Представя списък. В съдебно заседание ищецът се явява лично както и с упълномощения представител – адвокат П., като поддържа претенцията си. Ангажира гласни доказателства. Отказва се от искането си за извършване на съдебно-икономическа експертиза.

Ответника не представя отговор в срока по чл. 131 от ГПК.

Не се явява и негов представител в с.з., като не е направено искане за гледане на делото в негово отсъствие.

В съдебно заседание, след изслушване на ищеца и допуснат свидетел, по искане на адвокат Н. е прекратено съдебното дирене и е обявено, че съдът ще се произнесе с неприсъствено решение, след като са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК - на ответника е връчен препис от ИМ, предоставена му е възможност за отговор и в 1-месечния срок не е представен такъв, ответника е редовно призован за съдебно заседание, като не се явява без да сочи уважителни причини за това, както и по делото не е направено от негова страна искане за разглеждането му без да присъства а така също са му е разяснена възможността за постановяване на неприсъствено решение, както и последиците от неподаване на отговор, неявяване в съдебно заседание и неотправяне на искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Посочените последици са им разяснени с разпореждане по чл. 131 от ГПК от 04.07.2023 г., което му е връчено по мястото на упражняване на търговска дейност, където е призован и за съдебно заседание.

Наличните доказателства за извършен превод на сумата от 11 000 лева в полза на ответника, както и гласните доказателства за заплащане от ищеца на част от продажната цена за купуване на автомобил от ответника са достатъчни доказателства за извод, че претенцията на ищеца е вероятно основателна и няма доказателства в противоположна посока. лично, а впоследствие е призован чрез съпруга на същия адрес.

Поради това съдът приема, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми от общо 13 000 лева в това число сумата от 11 000 лева, представляваща заем, дължим обратно на заемателя на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, както и сумата от 2 000 лева, дължима в полза на ищеца на основание чл. 59 от ЗЗД.

Налице е задължение за лихва, но не по смисъла на чл. 240 от ЗЗД, доколкото няма писмено уговаряне на лихва, а се дължи такава от момента на поканата за връщане на сумите, а именно 13.03.2023 г., когато е връчена нотариална покана на ответника да заплати тези суми на ищеца.

Размера на тази лихва върху сумата от 13 000 лева, считано от 13.03.2023 г. до 30.03.2023 г., когато е предявена исковата молба, възлиза на сумата от 74.23 лева, която сума е определена от съда след изчисление с помощ от публично достъпни калкулатори за това.

Следва да бъде присъдена и законна лихва от предявяване на ИМ – 30.03.2023 г. до 2 окончателното изплащане на задълженията.

Предвид изхода от делото е основателно искането на ищеца за присъждане на разноски.

В негова полза следва да бъдат присъдени обаче само част от сумите, описани в представения списък по чл. 80 от ГПК, а именно сумата от 560 лева за заплатена ДТ, сумата от 1 770 лева за адвокатско възнаграждение и сумата от 5 лева за издаване на обезпечителна заповед. Останалите суми са недължими в това производство или принципно са недължими.

Сумата от 71.20 лева за такси пред съдия изпълнител е дължима по изпълнителното производство, образувано по допуснатото обезпечение, а сумата от 1 100 лева, представлява внесена гаранция по допуснатото обезпечение и подлежи на връщане след изпълнение на функциите на обезпечението и по реда на чл. 403, ал. 2 от ГПК. Сумата от 400 лева за внесен депозит за възнаграждение на ВЛ по съдебно-икономическа експертиза също е недължима, след като определението за допускане е отменено и в с.з. разяснения за реда на връщане на сумата.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ОТВЕТНИКА ЕКОНТ К.“ ЕООД, ЕИК 206426656, седалище: гр. К., ул. „С.“ № 36, представляван от управителя А. Д. К., ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА Д. Е.

Н., ЕГН ********** общата сума от 13 000 /тринадесет хиляди/ лева, в това число сумата от 11 000 лева на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за заем отпуснат на ответника и сумата от 2 000 лева на основание чл. 59 от ЗЗД за извършено плащане от ищеца при покупка на автомобил от страна на ответника, ведно със сумата от 74.23 /седемдесет и четири лева и двадесет и три стотинки/ лева, представляваща законна лихва върху общата сума считано от 13.03.2023 г. до 30.03.2023 г., ведно със законната от подаване на исковата молба – 30.03.2023 г. до окончателното плащане на задължението.

ОСЪЖДА ОТВЕТНИКА ЕКОНТ К.“ ЕООД, ЕИК 206426656, ДА ЗАПЛАТИ НА

ИЩЕЦА Д. Е. Н., ЕГН ********** сумата от 2 335 /две хиляди триста тридесет и пет/ лева, представляваща обезщетение за направени разноски, в това число сумата от 560 лева за заплатена ДТ, сумата от 1 770 лева за адвокатско възнаграждение и сумата от 5 лева за заплатена такса за издаване на обезпечителна заповед, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на ищеца за присъждане на разноски над тези суми до общия размер от 3 906.20 /три хиляди и деветстотин и шест лева и двадесет стотинки/ лева.

Решението е постановено по реда на чл. 238 от ГПК и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

3

4