Решение № 4360 от 04.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4360 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100506591 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 3557/ 28.02.2024 г. по гр. д. № 74 602/2021 г. по описа на СРС, 182 с - в , „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е ОСЪДЕН да заплати на

„Застрахователно дружество Евроинс“ АД по предявения иск с правна квалификация чл. 411 КЗ сумата в размер от 394,53 лв., представляваща незаплатената част от регресна претенция по щета № 0500848735/28.01.2021 г. по застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № 00500100393034/15.12.2020 г. за вреди по МПС Рено Клио рег. № ****, настъпили вследствие на пътно-транспортно произшествие от 27.01.2021 г. в София на кръстовището на ул. “Полк. Вл. Серафимов“ и ул. “ Ф.

Аврамов“, реализирано поради виновното и противоправно поведение на водача на МПС „Ситроен Ц 5“, рег. № ****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „ЗК Лев Инс“ АД, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2021 г. до окончателното погасяване на вземането, като е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск за разликата над уважения размер от 394,53 лв. до пълния предявен размер от 430,60 лв.

Подадена е въззивна жалба вх. № 90755 от 19.03.2024 г. от ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД срещу решението в частта, с която искът е уважен за сумата от 394,53 лв. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен в цялост. Излага, че застрахователят по застраховка ГО не дължи по регресната претенция разходи за заместващ автомобил, предоставен на застрахования по застраховка “Каско“ докато се ремонтира увреденото 1

МПС Рено Клио рег. № ****. Това съставлявали пропуснати ползи, обезщетяването на което не се дължи по см. на чл. 405, ал. 2 КЗ. Оспорва да е уговорено в полицата по застраховка Каско, по ОУ или с добавък дължимостта на тези разходи. Разходите за заместващ автомобил не били в причинна връзка с ПТП.

Въззиваемият „Застрахователно дружество Евроинс“ АД оспорва подадената въззивна жалба. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски. Сочи, че на застрахования е предоставено заместващо МПС, от каквото той не би се нуждаел, ако ПТП не беше настъпило. Съгласно чл. 51 ЗЗД делинквентът отговаря за всички вреди пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая разходите на заместващ автомобил не надвишават средния пазарен наем на МПС според приетата СТЕ.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Решението следва да бъде отменено в частта, с която ответникът въззивник е осъден да заплати на ищеца сумата от 379,53 лв. – обезщетение за предоставен заместващ автомобил, като неправилно. Решението следва да бъде потвърдено в частта, с която ответникът въззивник е осъден да заплати на ищеца въззиваем сумата от 15 лв. – ликвидационни разноски.

С исковата молба ищецът твърди, че е застраховател по застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № 00500100393034/15.12.2020 г. на МПС Рено Клио рег. № ****, като в срока на застрахователното покритие това МПС е увредено при ПТП от водача на МПС “Ситроен Ц 5“, рег. № ****, чиято ГО е застрахована при ответника. Вина за ПТП имал водачът на МПС “Ситроен Ц 5“, рег. № ****. При ищеца е образувана щета № 0500848735/28.01.2021 г., по която е определено застрахователно обезщетение в общ размер от 4 370 лв., заплатено от ищеца „Застрахователно дружество Евроинс“ АД – застраховател по Каско. По предявената извънсъдебно претенция ответникът застраховател по ГО „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е заплатил сумата от 3 954,40 лв. С исковата молба ищецът претендира от ответника сумата от 430,60 лв., формирана по следния начин:

Сумата от 379,53 лв. – обезщетение за предоставен заместващ автомобил;

Сумата от 15 лв. – незаплатени ликвидационни разноски;

Сумата от 36,07 лв. – остатък от обезщетението за ремонт на МПС;

Ответникът не оспорва механизма на ПТП, както и това, че увреденото МПС е застраховано по валидна застраховка Каско при ищеца, а ГО на делинквента – при него, като ПТП е настъпило в срока на покритието и по двете застраховки. Не оспорва и размера на иска до сумата от 3 954,40 лв., която е заплатил извънсъдебно. Оспорва да дължи претендираната сума от 430,60 лв.

СРС е уважил иска до размера от 394,53 лв. /равняващи се на 15 лв. – незаплатени ликвидационни разноски, и 379,53 лв. – обезщетение за предоставен 2 заместващ автомобил/, а искът е отхвърлен за горницата над 394,53 лв. до пълния предявен размер от 430,60 лв.

Решението се обжалва в осъдителната част.

Липсва формиран спор между страните, а и се установява, че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на МПС “Ситроен Ц 5“, рег. № **** е била застрахована при ответника; че ПТП е настъпило по вина на водача на МПС “ Ситроен Ц 5“, рег. № ****; че ищецът е заплатил сума в размер на 4 370 лв.; че относно увреденото МПС е налице валиден договор за застраховка „Каско“ с ищеца, ПТП е настъпило в срока на застрахователното покритие и съставлява покрит риск. Не е спорно и че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 3 954,40 лв. за ремонта на увреденото МПС.

Спорът между страните е съсредоточен около това дали е дължимо обезщетение за предоставен заместващ автомобил в размер на 379,53 лв.

Решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част, с която искът е уважен за 15 лв., част от 394,53 лв., представляващи ликвидационни разноски. Такива са сторени, не са заплатени от ответника въззивник и са дължими.

Не се дължи обаче обезщетение за заместващ автомобил. Според чл. 386, ал. 2 К З при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Според чл. 405, ал. 2 КЗ застрахователят по имуществена застраховка не дължи обезщетение за пропуснати ползи, освен ако е уговорено друго в застрахователния договор.

В случая не е уговорено предоставяне на заместващ автомобил и ищецът – застраховател по Каско да заплати разходите за това. Видно от полицата Каско и ОУ то не е уговорено при настъпване на застрахователно събитие – ПТП, на застрахования по Каско да се предоставя заместващ автомобил. По силата на полицата МПС Рено Клио рег. № **** е застраховано по клауза Пълно Каско, според която съгласно ОУ такива вреди не се покриват. Според чл. 4, ал. 4 ОУ по клауза Пълно Каско се покриват разумно направени разходи за предотвратяване на ПТП, транспортиране /репатрак на МПС, отговорно пазене на МПС и почистване на вътрешността на купето. В ОУ не е предвидено при нанасяне на щети по МПС във връзка с покрит риск и задържане на МПС в сервиз на застрахования да се предоставя заместващ автомобил.

В случая не е представена двустранно подписана полица- добавък по клауза Е +.

Представеният добавък не е подписан. Не се споделя изводът на СРС, че този добавък е подписан и приет като неразделна част от полицата и ОУ. Не се установява по делото това покритие по клауза Е + да е било предвидено при сключване на договора – в полицата не е упоменато това, такова покритие липсва и в представените ОУ. По делото е представено двустранно подписано “възлагателно писмо“, но то не съдържа реквизитите на добавък - адресирано е до сервиза, отремонтирал МПС, и представлява възлагане до същия.

На следващо място, настоящият състав намира, че разходи за заместващ автомобил не се покриват от застрахователя по ГО по иска по чл. 411 КЗ.

Според чл. 477, ал. 1 КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или 3 използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Съгласно чл. 493, ал. 1 КЗ Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива: 1. неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт; 2. вредите, причинени на чуждо имущество; 3. пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането; 4. разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция по т. 1 – 3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования; 5. Лихвите.

Следователно с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Застрахователят по ГО е отговорен/покрива вредите, причинени от застрахования при него водач на трети лица / в случая застрахования при ищеца по застраховка Каско/, а именно: 1. имуществени и неимуществени вреди при телесно увреждане или смърт; 2. Вреди, причинени на чуждо имущество; 3. Пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането.

На първо място се касае за допълнителна услуга. Това изрично е посочено в чл.

1, т. 1 от добавъка / в случая неподписан/. Това е услуга, целяща повишаване качеството на обслужване от страна на застрахователя. Тези разходи не се обхващат от покритието на застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Тази услуга се предоставя само на част от застрахованите лица при ищеца – тези, които са избрали ремонт в доверен сервиз, но не и при хипотезите, в които се обезщетява по експертна оценка или избран от застрахования сервиз. Часовете труд и престоя на МПС в сервиз зависят от ред обстоятелства. Поради това стойността на наемната цена, заплатена от застрахователя за ползване на заместващ автомобил от увреденото лице в процесния случай, няма характер на застрахователно обезщетение, а представлява допълнителна услуга, която застрахователят предоставя на определена категория застраховани, чиято стойност не се включва и в реалната възстановителна стойност на застрахованото имущество. В този смисъл са Решение № 2759 от 13.10.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 773/2022 г. и Решение № 2785 от 14.10.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 1588/2022 г.

На второ място, настоящият състав намира, че в случая не се установява да съществува пряка причинно-следствена връзка между така заплатената от застрахователя сума за заместващ автомобил и процесното ПТП. Имуществените вреди, причинени на увреденото МПС, застраховано при ищеца, са поправени от ответника с плащането.

Така заплатената сума за наем на заместващия автомобил съставлява всъщност разход за застрахователя, но според настоящия състав този разход не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП. Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. Възможно е деянието да не е 4 единствената причина за резултата. Тоест вредата да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления - събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова. Това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем. Причинната връзка обаче не се предполага, а трябва да се докаже - ППВС № 7 от 30.12.1959 г., т. 2. В хипотезата на чл. 45 ЗЗД доказването на причинно следствената - връзка между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца. Това значи, че той следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо (не случайно) свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината да предшества следствието и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието. Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, ако при мислено изключване на поведението на деликвента, тя не би настъпила, т. е. ако при това изключване неправомерният резултат не настъпи. Необходимо е обаче причинният процес да се ограничи до неговото типично, закономерно, а не случайно развитие. То е достатъчно условие, когато би причинило вредата само при обичайно стечение на обстоятелствата.