Определение № 94 от 31.01.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 94 гр. София, 31.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно дело № 20241000600117 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК.

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 17.01.2024г., СГС, НО, 31 с-в, е оставил без уважение искането на подсъдимия Р. К., чрез защитника му адв. Р., за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 5799/23г. по описа на СГС, НО, 31 с-в. В атакуваното определение в рамките на проведеното разпоредително заседание, първоинстанционният съд е приел, че в рамките на воденото досъдебно производство и при изготвяне на обвинителния акт не са налице пороци по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3, вр. Чл. 249, ал. 4 от НПК. Конкретно касателно доводите на защитата, съдът се е мотивирал, че в правомощията единствено на прокуратурата е да определя квалификацията на престъпната дейност на лицата, срещу които се води производството и съдът не може да се намесва в тази й преценка, като дава задължителни указания. Поради това искането на защитата е оставено без уважение, като делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание по същество.

Срещу определението на съда, в законоустановения срок е постъпила жалба от адв. Р., защитник на подсъдимия Р. К.. В жалбата се твърди, че определението е неправилно, незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Излагат се подробни съображения, че са налице 1 допуснати на фазата на досъдебното производство съществени нарушени на процесуалните правила, които са нарушили правото на защита на обвиняемия. Твърди се, че е налице хипотезата на чл. 26 от НК по отношение на деянието, предмет на разглеждане в настоящото производство и на това, предмет на разглеждане по НОХД № 1638/23г. на СГС, по което е постигнато и одобрено влязло в сила споразумение за решаване на делото. Поради това с разделното разглеждане на двете наказателни производство, според защитника е нарушено правото на обвиняемия К., тъй като е налице неправилно приложение на материалния закон, чрез който се влошава положението му. Поради това защитникът счита, че делото следва да бъде върнато на прокуратурата, като същевременно бъде поискано възобновяването на производството по НОХД № 1638/23г. на СГС. Моли се за съдебен акт в този смисъл.

Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл.249, ал.3 НПК законосъобразността на обжалваното определение, намери следното:

Жалбата е неоснователна.

Производството по НОХД № 5799/23г. е образувано по внесен в СГС обвинителен акт срещу Р. Б. К. за извършено престъпление по чл. 354 А, ал. 1, пр. 4, вр. Чл. 26, ал. 1 от НК.

Настоящият въззивен състав счита, че вменените на обвиняемия деяния са изяснени в достатъчна степен, така че да са годни да бъдат разгледани в съдебна фаза. Инкриминираната деятелност на К. е ясно описана, като са посочени датата и мястото на деянието, инкриминираната субстанция и нейната стойност. Ясно се сочи, че става въпрос за държане на наркотични вещества, като прокурорът, изготвил обвинителния акт е приел, че деятелността му следва да бъде квалифицирана във връзка с чл. 26 от НК.

Така възприетото от страна на СГП описание не води до неяснота или заблуждение на лицето, срещу което се води производството и отговаря в максимална степен на твърдяната фактическа обстановка. Същата безспорно е достатъчна, за да бъде инициирано наказателно производство по същество, 2 в неговата съдебна фаза, в която да се прецени, дали така описаното в обвинителния акт действително се е осъществило и дали същото покрива признаците на посочения престъпен състав. Основното в разглежданата хипотеза, е че в обвинителния акт е налице надлежно описание на всички съставомерни елементи от състава на престъплението, вменено на К., както и на надлежно оформена правна конструкция, подвеждаща поведението му под хипотезата на нормата на чл. 354 А, ал. 1, т. 4, вр. Чл. 26, ал. 1 от НК.

Обвинението не може да се приеме като неясно, поради което и не са налице предпоставките за прекратяване на образуваното съдебно производство.

И този съдебен състав приема, че не се констатира визираното от защитата процесуално нарушение, което обуславя прекратяване на образуваното съдебно производство. Действително, установява се от материалите по делото, че срещу обвиняемия К. има повдигнато обвинение за друго престъпление по чл. 354 А от НК, за което има обвинителен акт в СГС, образувано е НОХД № 1638/23г. по описа на СГС, НО, 23 с-в, по което има постановено определение, с което е одобрено постигнатото между страните споразумение за решаване на делото. Това обстоятелство обаче няма как да се разглежда на плоскостта на чл. 248 от НПК като процесуално нарушение, обуславящо прекратяване на образуваното съдебно производство. Хипотезата на чл. 26, ал. 1 от НК се явява материално правен въпрос, който на фазата на досъдебното производство е в прерогативите единствено на прокуратурата и правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че няма как да дава задължителни указания по този въпрос. Следва да се посочи също така, че обединяването на делата по смисъла на чл. 217 от НПК е възможност на прокуратурата, а не задължение, доколкото се държи сметка и за това дали обединяването се налага за разкриване на обективната истина по делото и дали няма да затрудни хода на наказателните производства. Обстоятелството, че при евентуалното обединяване би се наложила хипотезата на чл. 26, ал. 1 от НК не може да доведе до различен правен извод, тъй като това би дало възможност на едно лице чрез непрекъснато извършване на отделни деяние на практика да препятства разглеждането на делото в неговата съдебна фаза.

Естествено, че не това е волята на законодателя и именно затова разпоредбата на чл. 217 от НПК се явява възможност, а не задължение за органите на досъдебното производство. Именно защото става въпрос за правилното приложение на материалния закон, законодателят е предвидил правни 3 инструменти с окончателния съдебен акт да бъде извършено обобщаване на престъпната дейност на лицето, което е извършило множество деяния или отделни престъпления. Няма как обаче на база констатирането на обвинение за друго подобно деяние, да бъде прекратено вече образувано наказателно производство. Това важи в особена степен в разглежданата хипотеза, при която по другото образувано срещу К. производство има постановен краен съдебен акт по същество и евентуалното му възобновяване не зависи нито от страна на прокуратурата, нито от съдебния състав, разглеждащ делото по същество.

Поради изложеното дотук съдът приема, че на фазата на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати визираните от защитата процесуални нарушения. При извършената служебна проверка от страна на този състав, не се констатираха и други процесуални нарушения, непосочени от страните. Поради това следва да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките на чл. 249, ал. 2 от НПК за прекратяване на образуваното съдебно производство. Предвид съвпадението на в изводите на първата инстанция и настоящия въззивен състав, атакуваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО определение, постановено в открито съдебно заседание на 17.01.2024г., на СГС, НО, 31 с-в, с което съдът е оставил без уважение искането на подсъдимия Р. К., чрез защитника му адв.

Р., за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 5799/23г. по описа на СГС, НО, 31 с-в..

ВРЪЩА делото на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД за продължаване на процесуалните действия.

Определението не подлежи на обжалване или протест.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5