Акт от 15.06.2018, Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

№ 276 гр.Горна Оряховица, 15.06.2018г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д

А

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Еманоел Вардаров при участието на секретаря М.К. и на прокурора ……….., разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№250/2018г. по описа на Горнооряховския районен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.

Ищецът ”БНП Париба Пърсънъл Файнес”ЕАД, представляван от юрисконсулт Ц. Хр.С., твърди в молбата си, че „БНП Париба Пърсънъл

Файненс”ЕАД(кредитор) е сключило с Р.М.В.(кредитополучател) Договор№*****за потребителски заем, по силата на който дружеството е предоставило на лицето паричен кредит в размер на 369.00лв. Твърди се, че сумата била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което кредиторът изпълнил задължението си по него, респ. усвояването на посочената сума ответницата В. удостоверила с полагането на подписа си(в поле „удостоверение на изпълнението“). Въз основа на чл.1 от договора, за ответницата възникнало задължението да погаси заема на 12бр. месечни вноски(всяка по 37.65лв.), които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите 40.59% и годишния лихвен процент 34.55%, посочени в параметрите по договора. Твърди се, че В. преустановила плащането на вноските(на практика не била заплатила нито една вноска). На основание чл.3 от договора вземането на кредитора става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска и ответницата следвало да изплати остатъка по заема в размер на 451.80лв.(12бр.погасителни вноски). Изпратена била покана за доброволно изпълнение, в която изрично било обявено вземането за изискуемо.

Поканата била изпратена на адреса, деклариран в договора(съгласно чл.7 от договора, всички изявления на кредитора се считат за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора). Към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК(26.09.2017г.), по кредита била изтекла и последната падежна дата. Твърди се, че В. дължи: 369.00лв. – главница; 82.80лв. – възнаградителна лихва;

33.55лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от настъпване на изискумостта на кредита - 20.10.2016г. до 11.09.2017г. С Разпореждане по подадено заявление от ”БНП Париба Пърсънъл Файнес”ЕАД с ЕИК***** срещу Р.М.В. е било образувано ч.гр.дело№2070/2017г. на ГОРС, като е била издадена Заповед№2044/24.01.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за: сумата 369.00лв., представляваща непогасено задължение по Договор№*****за потребителски заем, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 26.09.2017г., до окончателното и изплащане; сумата 82.80лв., представляваща възнаградителна лихва за периода: 20.09.2016г.-20.08.2017г.; сумата 33.55лв., представляваща мораторна лихва за периода: 20.10.2016г.-11.09.2017г.; сумата 75.00лв., представляваща направените разноски по ч.гр.дело№2070/2017г. на ГОРС. Представя кредитното досие, където е приложено ксерокопие от личната карта на ответницата(задължително условие при кандидатстване е кредитополучателят да се легитимира с личната си карта и в случай, на съгласие от страна на кредитополучателя, копие от същата се прилага по кредитното му досие). Няма данни ответникът да е сигнализирал за злоупотреба с личните му данни разследващите органи. Счита, че т.н. предсрочна изискуемост на вземането е неотносима към спора, тъй като заявлението по чл.410 от ГПК е било подадено след изтичане на последната падежна дата по договора, когато задължението е станало ликвидно и изискуемо, без да е необходимо позоваване на предсрочната изискуемост(принципът на чл.84 от ЗЗД - не човекът кани, а срокът кани). Моли съда да приеме за установено, че е налице вземане от ”БНП Париба Пърсънъл Файнес”ЕАД с ЕИК***** по отношение на Р.М.В., съгласно Заповед№2796/27.09.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№2070/2017г. на ГОРС за: сумата 369.00лв., представляваща непогасено задължение по Договор№*****за потребителски заем, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 26.09.2017г., до окончателното и изплащане; сумата 82.80лв., представляваща възнаградителна лихва за периода:

20.09.2016г.-20.08.2017г.; сумата 33.55лв., представляваща мораторна лихва за периода: 20.10.2016г.-11.09.2017г. Претендира направените разноски в заповедното и в исковото производство.

Ответницата

Р.М.В. с редовно връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, се представлява от особен представител адв.М.И.Я. от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК. Особеният представител оспорва предявените искове.

За да съществувало едно право, преди всичко то трябвало да е породено(в случая - правопораждащ факт е договор за потребителски кредит). За да съществува действително съглашение, следвало да е налице неопорочена и доказана по реда на ГПК воля на страните. В случая, подписът на клиента по договора се различавал значително от поставения подпис върху представеното от ищеца писмено доказателство „товарителница” на „МиБМ Ескпрес“ООД от 18.03.2017г. Почеркът на получателя на този документ(при изписване на имената) се различава от почерка на лицето, подписало договора за потребителски кредит. В самия договор като страни са записани: физическото лице Р.В.(клиент) и юридическото лице „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД(кредитор) и договорът бил подписан от лицето Георги Цанков(в графата „кредитор“), за когото не става ясно в какво качество действа и в какви отношения се намира с ищеца по делото.

След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:

„БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД(кредитор) и Р.М.В.(кредитополучател) сключили Договор№*****за потребителски заем, по силата на който дружеството е предоставило на лицето паричен кредит в размер на 369.00лв. Твърди се, че сумата била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което кредиторът изпълнил задължението си по него, респ. усвояването на посочената сума ответницата В. удостоверила с полагането на подписа си(в поле „удостоверение на изпълнението“). Въз основа на чл.1 от договора, за ответницата възникнало задължението да погаси заема на 12бр. месечни вноски(всяка по 37.65лв.), които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите 40.59% и годишния лихвен процент 34.55%, посочени в параметрите по договора. На основание чл.3 от договора вземането на кредитора става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска.

С

Разпореждане по подадено заявление от

”БНП Париба Пърсънъл Файнес”ЕАД с ЕИК***** срещу Р.М.В. е било образувано ч.гр.дело№2070/2017г. на ГОРС, като е била издадена Заповед№2044/24.01.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за: сумата 369.00лв., представляваща непогасено задължение по Договор№*****за потребителски заем, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 26.09.2017г., до окончателното и изплащане; сумата

82.80лв., представляваща възнаградителна лихва за периода:

20.09.2016г.-20.08.2017г.; сумата 33.55лв., представляваща мораторна лихва за периода: 20.10.2016г.-11.09.2017г.; сумата 75.00лв., представляваща направените разноски по ч.гр.дело№2070/2017г. на ГОРС.

С протоколно определение oт 14.05.2018г. съдът е открил производство по реда на чл.193 и сл. от ГПК относно: оспорване истинността на документ Договор№*****за потребителски заем - относно оспорване истинността(автентичността - авторство на положения подпис) и товарителница на „МиМБ Експрес“ООД по заявка№37295 относно оспорване истинността(автентичността - авторство на положения подпис на 18.03.2017г.).

По делото е била допусната съдебно-графическа експертиза във връзка с установяване автентичността - авторство на положения подпис на Договор№*****за потребителски заем и на товарителница на „МиМБ Експрес“ООД по заявка№37295. Вещото лице установява, че подписите за „подпис на клиент“ в Договор№*****за потребителски заем и подписите „за Кредитора“ в Приложение№2 към чл.5 ал.2 от ЗПК, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация по договора от 26.07.2016г. вероятно са положени от Р.М.В.. Също така, вещото лице дава становище, че подписът за „получател“ в Товарителница на „МиМБ Експрес“ООД по заявка№37295 не е положен от Р.М.В.(установени били различия на частните признаци на подписа за „получател'“ в представената за изследване товарителница и подписа на Р.М.В. като форма, посока, размер, разположение, вид на съединение, последователност и сложност на движенията при изпълнение и при свързване на елементите на подписите).

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно и му дава вяра, още повече, че същото не е и оспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция счита, че предявените искове са допустими и основателни и следва да бъдат уважени със законните последици от това.

От събраните по писмени доказателства, се установява, че между страните по делото е налице валидно сключено облигационно правоотношение, по силата на което на ”БНП Париба Пърсънъл Файнес”ЕАД сключило с Р.М.В. договор за потребителски паричен кредит. Според характера това е договор за заем - чл.286 ал.3 от ТЗ, тъй като едната от страните по сделката е търговец и договорът е сключен с оглед упражняването на търговската му дейност.

Във връзка именно с този Договор№*****за потребителски заем съдът е открил производство по реда на чл.193 и сл. от ГПК относно оспорване истинността на частен диспозитивен документ, относно автентичността на същия - положения подпис от името на Р.М.В. върху договора. Тежестта за доказване неистинността на документа се носи от страната, която го оспорва. Проверка на истинността на представен документ се извършва, ако представилата го страна при направено оспорване заяви, че ще се ползва от него. С оглед характера на договора на частен диспозитивен документ, то той установява само материализираните в него волеизявления и тяхното авторство. В заключението си вещото лице дава становище, че документът е подписан от Р.М.В. в позициите „солидарен длъжник”.

Доказателства в противната насока не бяха ангажирани от ответницата. В този смисъл следва да бъде отхвърлен инцидентния установителен иск, тъй като частният диспозитивен документ – Договор№*****за потребителски заем е подписан от Р.М.В., като съдът признава, че оспорването не е доказано.

По отношение на частния свидетелстващ документ “Товарителница на „МиМБ Експрес“ООД по заявка№37295” съдът също е открил производство по реда на чл.193 и сл. от ГПК относно оспорване истинността на документа, относно автентичността на същия - положения подпис за „получател“ от името на Р.М.В. върху товарителницата срещу отбелязаната дата 18.03.2017г.(посочената дата на връчване на уведомлението за предсрочната изискуемост). Тежестта за доказване неистинността на документа се носи от страната, която го оспорва. В заключението си вещото лице дава становище, че подписът за „получател“ в Товарителница на „МиМБ Експрес“ООД по заявка№37295 не е положен от Р.М.В.. Доказателства в противната насока(за установяване на положителни факти) не бяха ангажирани от ищеца. В този смисъл следва да бъде уважен и инцидентния установителен иск, тъй като частният свидетелстващ документ “Товарителница на „МиМБ Експрес“ООД по заявка№37295” не е подписан от Р.М.В., като се признае, че оспорването е доказано и да се изключи