Определение № 895 от 01.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 895 гр. Пловдив, 01.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев като разгледа докладваното от Бранимир Василев Въззивно частно гражданско дело № 20265300500584 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна въззивна жалба от адвокат Р. Н. Р. от АК Пловдив, ****, пълномощник на Т. Р. Т. срещу определение № 1876/12.02.2026г. постановено по гр. дело № 2192/2025г. по описа на РС Пловдив, с което се оставя без уважение молба вх. № 532/05.01.2026 г., подадена от адвокат Р. Р., вписан в АК – Пловдив, като пълномощник на ищеца Т. Р. Т., ЕГН:

**********, с искане за изменение на Решение № 5647/19.12.2025 г., постановено по гр. д.

№ 2192/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХVII гр. с-в, в частта му за разноските.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, защото се дължи адвокатско възнаграждение от 584,10 евро или 1142,40 лева по НМРАВ на основание чл.2 ал.5 от НМРАВ без да се съобразява съда с противоположно по смисъл решение С438/22г. на СЕС.

В срок е постъпил отговор от въззиваемото «Кеш Пойнт България» ЕООД, със седалище в гр.София, с който се иска потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя адв. Р. Н. Р., че в казуса следва да се прилагат нормите на чл.2 ал.2 от НМРАВ, която предвижда че за всеки един иск по едно и също дело следва да се заплаща отделен адвокатки хонорар при спазване на минимум за това възнаграждение, определен от горната наредба. Вярно е че преобладаващата част от съдебната практика на българските съдилища е била в синхрон с нормата на чл.2 и следващите от НМРАВ и за всеки един иск по едно и също дело са се заплащали отделни адвокатки хонорари на адвоката в предвидения от наредбата минимум. Като това се е прилагало и за дължимите адвокатски хонорари на адвокати безплатно защитаващи материаано затруднени лица по чл.38 ал.2 от ЗА, какъвто е и настоящия казус. Но с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. е постановено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, 1 която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Ето защо в казуса и при липса на подписан договор за правна защита настоящият съд на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС отказва да прилага чл.2 ал.5 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски хонорари, поради което обжалваният акт на РС Пловдив е законосъобразен и не следва да се присъжда още едно адвокатско възнаграждение защото по делото са били предявени два иска, поради липса на правно основание за това.

Поради което определението на РС Пловдив следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1876/12.02.2026г. постановено по гр. дело № 2192/2025г. по описа на РС Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2