Определение № 2524 от 30.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2524 гр. Пловдив, 30.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502772 по описа за 2023 година

Производство по чл.413, ал.2 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 против Разпореждане № 6285/ 19.09.2023г. по ч.гр.д.№ 12670/ 2023г. описа на ПРС-VІ бр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя по чл.410 ГПК против И. Е. И. от гр.Пловдив в частта на претендираните суми : 1652,78 лева – възнаграждение за закупен пакет услуги „Фаст“, 1888,88 лева – възнаграждение за закупен пакет услуги „Флекси“, и обезщетение за забава върху вземането за договорно възнаграждение и върху възнаграждението за допълнителен пакет услуги „Фаст“ и „Флекси“ съответно за периода от 26.06.2022 г. до 06.07.2023 г., в размер съответно на 44,35 лева, на 35,15 лева и на 40,17 лева, и за периода 06.07.2023 г. до 29.08.2023 г., в размер съответно на 41,05 лева, на 32,54 лева и на 37,19 лева.

По изложени оплаквания в частната жалба се иска отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване на заявлението по чл.410 ГПК.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства , намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Със Заявление по чл.410 ГПК жалбоподателят е поискал издаване на ЗИ по чл.410 ГПК против длъжника от гр.Пловдив, произтичащи от сключен между страните Договор за ПК № 40008588090 от 21.03.2022г. и ОУ към договора , по който се претендира изпълнение по паричните задължения на потребителя, е била претендирана сумата по главницата – 4927,35 лева, договорна лихва в размер на 2085,38 лв, 104,78 лева – лихва за забава за периода 26.06.2022г. до 06.07.2023г., сумата 97,01 лв - обезщетение за забава върху главницата за периода от 06.07.2023г. до 29.08.2023г., ведно със законната лихва от подаване на 1 заявлението в съда до окончателното й изплащане, както и разноски съразмерно по съразмерност , в която част по тези претенции заявлението е било уважено.

С обжалваното разпореждане заповедният съд, в проверката по чл.411, ал.2, т.3 ГПК, е констатирано наличието отрицателното условие, при което не се издава заповед за изпълнение, а именно – искането да се основава неравноправна клауза на представения ДПК, или обоснована вероятност за това. До този извод е достигнато относно клаузите на договора, уговарящи такси и възнаграждение за посочените услуги при предоставената заемна сума като неравноправни клаузи , при посочен ГПР – 49,10%, годишен лихвен процент от 41 % за отпуснат кредит от 5000 лева, които такси и „услуги“за потребителя предвиждат плащания от още 3 750 лева. При отхвърляне на заявлението в проверката по чл.411, ал.2, т.3 ГПК е мотивирано още , че с оглед характера на посочените в договора допълнителни услуги, за които е предвидено възнаграждение (приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за променя на погасителния план) се налага и изводът, че същите се отнасят за действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. В тази насока, клаузите, предвиждащи заплащане на тези такси се намират за нищожни на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, респ. начислените въз основа на тях суми за недължими. Отделно от предходното, разглежданите услуги се характеризират с условност и зависят изцяло от волята на потребителя да се ползва от тях поради което същите не представляват реално предоставена услуга, получена от кредитополучателя, срещу която последният да дължи заплащане на договорена допълнителна цена за пакета от допълнителни услуги. Доколкото не се дължи главното вземане, то не се дължи и акцесорното вземане за обезщетение за забава върху вземането за таксите по допълнителния пакет услуги. Съдът намира, че обезщетение за забава се дължи единствено върху главницата, поради което заявлението следва да се отхвърли и по отношение на претендираното обезщетение за забава върху договорната лихва.

Така направените констатации са верни и съответстват на целта на Закона, тъй като при така определената дължимост на акцесорни вземания, без възможност за дефиниране на техния размер и такава за преценка включени ли са тези вземания в годишния процент на разходите, съставлява пречка да се определи тяхното съществуване като добавки към общият размер на цялото задължение по процесния кредит към момента на издаване на заповедта.

Видно от параметрите на представения Договор за ПК № 40008588090 от 21.03.2022г. предоставената сума по кредита е в размер на 5000 лева, със срок на кредита 36 месеца, при ГПР 49,10 %, с посочена общо дължима сума по кредита 8765,02 лева, но при допълнително дължими суми за допълнителни услуги : „Фаст“ в размер на 1750 лева и „Флекси“- 2000 лева, за които няма данни и яснота дали се явяват включени в посочения от кредитора ГПР. И поради това въззивният съд споделя изложението на заповедния съд както относно характера на допълнителните услуги при нарушение на забраната по чл.10а, ал.2 ЗПК и тяхната недействителност на основание чл.21, ал.1 ЗПК. От въззивният съд се намира и да 2 налице обоснована вероятност за неравноправност на тези клаузи на процесния ДПК, тъй като акцесорните вземания се претендират при изначална липса на яснота относно начина на формиране на ГПР, независимо от изложеното oт частния жалбоподател относно характера и съдържанието на им като договорени условия по кредита. Що се касае до обезщетението за забава е видно, че с разпоредителната част са присъдени две обезщетения за забава 104,78 лева – лихва за забава за периода 26.06.2022г. до 06.07.2023г., сумата 97,01 лева обезщетение за забава върху главницата за периода от 06.07.2023г. до 29.08.2023г.

Претенция за обезщетение за забава по заявлението е претендирано първоначално в общ размер на 224,45 лева, от които с уточнителна молба от 18.09.2023г. е посочен претендиран размер от 97, 01 лева за вземането за главница, такъв за вземането за договорно възнаграждение в размер на 41,05 лв, а останалите касаят претендираните вземания по допълнителните услуги, по които клаузите се признават за недействителни , с оглед на което и не се дължат и акцесорни вземания за мораторни лихви, а сумите от 41.05 лева и за 44,35 лева за обезщетение за забава за договореното възнаграждение фактически се явява включена в общо присъдената сума от 104, 78 лева като такова за периода 26.06.2022г. до 06.07.2023г.

Във всеки случай независимо от горното настоящият въззивен състав приема принципно, че при договаряне на възнаградителна и мораторна лихва в договора за потребителски кредит наличието на условие за нарушение на действащия ЗПК в частта му на разпоредбата на чл.33, ал.1 с императивен характер , предвиждаща при забава на потребителя правото на кредитора да се ограничи до възможността за олихвяване само на лихва за времето на забавата върху главницата, доколкото обратното създава условия за възникване на анатоцизъм по смисъла на общия закон ЗЗД , за която е предвидена забрана с разпоредбата на чл.10, ал.3 .

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 във вр.с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 6285/ 19.09.2023г. по ч.гр.д.№ 12670/ 2023г. описа на Пловдивски районен съд - VІ гр.с., в частта с което е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 по чл.410 ГПК против И. Е. И., ЕГН: ********** от гр.Пловдив в частта на претендираните суми : 1652,78 лева – възнаграждение за закупен пакет услуги „Фаст“, 1888,88 лева – възнаграждение за закупен пакет услуги „Флекси“, и обезщетение за забава върху вземането за договорно възнаграждение и върху възнаграждението за допълнителен пакет услуги „Фаст“ и „Флекси“ съответно за периода от 26.06.2022 г. до 06.07.2023 г., в 3 размер съответно на 44,35 лева, на 35,15 лева и на 40,17 лева, и за периода 06.07.2023 г. до 29.08.2023 г., в размер съответно на 41,05 лева, на 32,54 лева и на 37,19 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4