Решение № 4485 от 09.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4485 гр. София, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100503265 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 21405 от 28.12.2023 г., постановено по гр. д. № 20543/2023 г. на Софийски районен съд, Агенция „Пътна инфраструктура” е осъдена за заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” сумата 122,38 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение /платено от ищцовото дружество на третото лице Г.Н.Г./ по застраховка „Каско Стандарт” за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 14.09.2022 г. поради лошо състояние /неравност/ на пътен участък, ненадлежно стопанисван от Агенция „Пътна инфраструктура”, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 20.04.2023 г. до изплащане на вземането.

Решението е обжалвано от ответника Агенция „Пътна инфраструктура” като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага се възражение, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и без да са налице безспорни доказателства за обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. Не било доказано настъпването на застрахователното събитие, във връзка с което се излагат пространни възражения срещу доказателствената стойност на документите, съдържащи се в застрахователната преписка, съставляващи според жалбоподателя частни писмени доказателства от ищцовото дружество, които не се ползват с материална доказателствена сила. Поддържа се, че настъпването на процесното ПТП по описания в исковата молба 1 начин, както и причинната му връзка с претендираните щети, не се доказват от приетото заключение на съдебната автотехническа експертиза. Излага се и довод, че представената застрахователна полица не съдържа задължителните реквизити по чл. 345, ал. 1, т. 3 от КЗ /чл. 184, ал. 3, т. 3 от КЗ /отм./, както и че не са представени Общи условия към полицата, което обуславя недоказаност на застрахователен риск на евентуалното ПТП. Сочи се също, че по делото не са представени доказателства, че водачът на МПС при реализирането на ПТП не е бил под въздействието на алкохол или други упойващи вещества, нито застрахователното дружество да е извършило проверка за причиняване на вредите в резултат обстоятелства, попадащи в хипотезата на част Х, т. 1.4 и т. 1.16 – Общи изключения от Общите условия за застраховка „Каско” на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”.

Изтъква, че по делото не е доказана причинна връзка между настъпилото произшествие и противоправно бездействие на ответника. Навежда се евентуално възражение, че застрахованият водач е допринесъл за настъпването на ПТП и за настъпилите вреди. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отхвърли изцяло предявения иск, евентуално съдът да се произнесе при хипотезата на съпричиняване на вредите.

Въззиваемата страна ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” оспорва същата и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” е предявило срещу Агенция „Пътна инфраструктура” иск за заплащане на сумата 122,38 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470422222249780, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 14.09.2022 г., е увредено МПС „БМВ 320Д” с рег. № *********, собственост на Г.Н.Г. и управлявано от него. Причина за настъпилото ПТП било попадане на автомобила в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, находяща се в гр. София, бул.

„Околовръстен път” в посока бул. „Сливница” /с посочени координати/, вследствие на което на автомобила били нанесени щети. За настъпилото ПТП била представена от водача декларация за настъпване на застрахователно събитие по застраховка „Каско Стандарт”, сключена със застрахователна полица № 47042217303000737, със срок на валидност от 19.05.2022 г. до 18.05.2023 г. По заявление на собственика на увредения автомобил за изплащане на застрахователно обезщетение при ищеца била заведена щета № 470422222249780, като след извършен оглед и опис на причинените щети било съставено опис-заключение за определяне стойността на имуществените вреди. За отстраняване на вредите било определено застрахователно обезщетение в размер на 122,38 лева, която сума била преведена по сметка на собственика на автомобила на 21.09.2022 г. Изтъква се, че съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗП ответникът Агенция „Пътна инфраструктура” е отговорен за изграждането, ремонта и поддържането на пътя. С плащането на застрахователното обезщетение ищецът, в качеството си на застраховател на увреденото МПС и съгласно чл.

2

410, ал. 1, т. 1 от КЗ, встъпил в правата на увредения срещу причинителя на вредата.

Дължимата сума не била изплатена от ответника.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска. Възразява срещу изложените в исковата молба твърдения относно механизма на настъпването на ПТП и причинната му връзка с щетите, за които ищецът е заплатил застрахователно обезщетение. Оспорва доказателствената стойност на всички представени от ищеца документи от застрахователната преписка. Изтъква, че липсва протокол за ПТП, издаден от компетентен държавен орган съгласно ЗДвП. Излага възражение за липса на валиден застрахователен договор със задължителните реквизити, предвидени в КЗ, както и евентуално – за липса на застрахователно покритие за допълнителния застрахователен риск част „гуми”. Навежда и довод за съпричиняване на вредите от поведението на пострадалия. Ответникът отправя искане в случай, че бъде уважен предявения иск, в условията на евентуалност съдът да се произнесе съгласно хипотезата на съпричиняване от увреденото лице.

Възивният съд намира, че фактическата страна по делото е детайлно и коректно установена в мотивите на обжалваното решение чрез посочване на относимите към спора факти и доказателствата, които ги установяват, поради което не е необходимо да се възпроизвежда повторно в настоящото решение, и препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, правните изводи на съда са следните:

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД.

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия, и има право да претендира от последните платеното застрахователно обезщетение. За да е основателен предявеният регресен иск на застрахователя, е необходимо ищецът да докаже наличието на елементите на фактическия състав на суброгационното право: сключен договор за имуществено застраховане, настъпване на застрахователно събитие, за което ответникът е отговорен, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования.

В случая, с оглед направените от ответника- жалбоподател възражения, спорът по делото е относно настъпването на твърдяното от ищеца ПТП по описания в исковата молба начин, съставляващо застрахователно събитие, за обезщетяване на вредите от което ищецът е заплатил застрахователно обезщетение. Съвкупната преценка на ангажираните от ищеца доказателства обосновава извод за настъпването на посочените в исковата молба дата и място при движение на застрахован при ищеца лек автомобил пътно-транспортно произшествие по описания начин, а именно – попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Показанията на водача на лекия автомобил Г.Н.Г. напълно кореспондират с описанието на събитието в отправеното от него до застрахователя непосредствено след ПТП заявление за изплащане на обезщетение, въз основа на което е 3 заведена щетата, приложената към заявлението декларация на този водач, както и декларация на свидетел на събитието /И.Н./, и съдържанието на съставените от застрахователя протокол за оглед и опис-заключение по щета относно установените щети по автомобила. Така описаният механизъм на настъпване на ПТП е установен в приетото като неоспорено от страните заключение на автотехническата експертиза, извършено на база съдържащите се в преписката на застрахователя по образуваната щета документи и дадените пред съда свидетелски показания. Последните в частта им относно наличието на необезопасена дупка на пътното платно не са опровергани от други доказателства по делото.

Така ангажираните от ищеца доказателства могат да обосноват извод за настъпване на ПТП по описания от ищеца начин. Неуведомяването от водача на компетентните служби за контрол за настъпилото ПТП, респективно липсата на съставен от тези органи констативен протокол за ПТП, не лишава от доказателствена стойност свидетелските показания относно механизма на настъпване на ПТП, подкрепени от останалите писмени доказателства и от експертното заключение. Действително, в хипотезата на предявена имуществена претенция в резултат на ПТП, за доказване на настъпването му обикновено се представя констативен протокол за ПТП от органите на КАТ или други органи. Протоколът за ПТП обаче не е единственото доказателствено средство, необходимо за установяване на ПТП. Механизмът на произшествието може да бъде установен с други доказателствени средства / напр. свидетелски показания и автотехническа експертиза/. В случая, имайки предвид данните за естеството на ПТП, не е било задължително посещаването на мястото на произшествието от службите за контрол на МВР. Настъпилото ПТП не попада в нито една от хипотезите на чл.

125, т. 1-8 от ЗДвП, изискващи задължително посещаване на местопроизшествието от компетентните органи, респ. обусловеното от това задължение на водача да уведомява тези органи за настъпилото ПТП. С оглед факта, че повредите на МПС, за които е заплатено застрахователно обезщетение, не са причинени от друго МПС и не е налице изключението, предвидено в чл. 6, т. 4 от Наредба № 1з-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ /а именно МПС да не е в състояние да се придвижи на собствен ход/, съставянето на документ по чл. 2 - чл. 5 от посочената Наредба не е било необходимо в процесния случай. Поради това и липсата на такъв документ в доказателствения материал по делото не може да бъде преценявано в аспекта на доказателствената тежест на ищеца. Неоснователно е направеното във въззивната жалба възражение за наличие на хипотезата на чл. 125, т. 8 от ЗДвП. Няма данни участвалото в ПТП моторно превозно средство да не е било в състояние да се придвижи на собствен ход, в каквато хипотеза съгласно посочената разпоредба е задължително компетентните контролни органи да посетят мястото на ПТП.

Неоснователни са възраженията на ответника, свързани с валидността на застрахователния договор по застраховка „Каско” относно процесния автомобил.

Представеният договор за застраховка „Каско Стандарт”, сключен с полица № 47042217303000737, с период на действие от 17.05.2022 г. до 16.05.2023 г. съдържа реквизитите, визирани в чл. 345, ал.1 от КЗ. Договорът за застраховка е сключен при клауза “Пълно каско”, а съгласно Общите условия към договорите за застраховка “Каско стандарт” 4 на ищцовото дружество /раздел „Каско”, клауза „Пълно каско”/ при наличието на такава клауза застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно събитие, посочени в клауза “Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия”, както и посочените в Общите условия допълнително покрити рискове. Съгласно дефиницията на “пътнотранспортно произшествие”, дадена в Общите условия /гл. ІІ от раздел „Каско”, , т. І, 2/, това е събитие, възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети /идентична е дефиницията на ПТП, дадена в §6, т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП/. Тълкувайки съобразно чл. 20 от ЗЗД посочените разпоредби на ОУ във връзка с останалите разпоредби, касаещи видовете основни и допълнителни покрити рискове, и с оглед смисъла и целта на сключения застрахователен договор, се налага извод, че застрахователното покритие по договора обхваща всички вреди по автомобила /във всичките му части/, които са настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие.