Решение № 3133 от 11.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3133 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно гражданско дело № 20261100504563 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжниците по изпълнително дело № 20148580401200, по описа на ЧСИ У.Д. - Т. Н. И., ЕГН **********; БАРГРУП ЕООД, ЕИК 131354877 и Н. С. И., ЕГН ********** срещу разпореждането на частния съдебен изпълнител по изп.дело № 20148580401200 по описа за 2014 год., обективирано в Съобщение за такси Изх. № 2268/06.02.2026 год., в частта, с която са определени за внасяне от длъжниците разноски по т. 5 и т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателите намират постановлението за разноски, съдържащо се цитираното съобщение за неправилно, тъй като обикновените такси по т. 5 от Тарифата са събрани авансово от взискателя и не е налице яснота за какво се дължат, както и по отношение на т.

26 – доколкото пропорционалната такса е определена въз основа на платените по сключеното между длъжниците и взискателя споразумение, каквото основание за начисляване ТТРЗЧСИ не предвижда. Счита и че пропорционалната такса е неправилно определена и вече е събрана от ЧСИ.

В мотивите си по жалбата, съдебният изпълнител излага аргументи за неоснователност на жалбата, като намира таксите за дължими.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК. В случая, се обжалва акт на съдебния изпълнител, с който е изрично е оставено без уважение искането на длъжника да не му се начисляват описаните по-горе такси по т. 5 и т. 26 от Тарифата.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и намиращите се в изпълнителното дело доказателства, намира следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК 000694749 за принудително събиране на негово парично вземане срещу 1 ответниците, като солидарни длъжници, по представен към молбата изпълнителен лист.

Видно от доказателствата по изпълнителното дело (вкл. тези на л. 396), на взискателя в резултат от реализираната публична продан е разпределена сума от 56 739.64 лева, а 5 954.36 лева са постъпили по сметка на ЧСИ от продажната цена от 62 693,20 лева за покриване на разноските по изпълнението. Страните са подписали и споразумение на 26.05.2021 година, поради което е постановено спиране на изпълнителното производство по искане на взискателя. На 13.01.2026 година взискателят е поискал и прекратяване на производството, поради пълно погасяване на вземането, в която връзка съдебният изпълнител е определил дължимите в производството такси и разноски, предмет на настоящата жалба.

В чл. 79, ал. 1 ГПК е предвидено, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в тази разпоредба случаи. Съответно, таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 ЗЧСИ се събират за извършването на изпълнителни действия и на други действия в производството по принудително изпълнение в размери, определени от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/, представляват разноски по изпълнението и са в тежест на длъжника.

При тълкуване на нормата на чл. 70, ал. 1 ГПК, вр. ал. 2, според които, когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, те се събират от длъжника, се налага извод, че разноските по заплащане на таксите по изпълнението винаги се възлагат в тежест на длъжника, без значение дали тези такси са платени авансово от взискателя или не. Тази отговорност може да бъде ангажира само ако се установи, че определено действие е реално извършено, което следва и от предвиденото в чл. 79, ал. 1, т. 2 ГПК, която норма изрично изключва отговорността на длъжника за разноски за изпълнителни действия, които са изоставени от взискателя или са отменени от съда, т. е. такива, които не са извършени или са признати за незаконосъобразно извършени. В този смисъл са и мотивите по т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, има обективен характер и е ограничена до размера на реално извършените в производството разноски, които са направени във връзка с изпълнението и са били необходими за принудителното реализиране на вземането.

В допълнение, в цитираното тълкувателното решение е възприето и че длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи, както и за разноските, които са направени във връзка с изпълнителни способи, насочени върху имущество, което не е съществувало в патримониума му към момента на предприемане на изпълнението, когато тази липса е обективна, т.е., не е вследствие на негово действие или поведение, което е непротивопоставимо на взискателя. Така например е прието, че изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя.

Според чл. 79 ГПК, разноските от изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК. В разглеждания случай по делото няма данни, че процесното изпълняемо право е било погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане отговорността му за направените разноски от взискателя /така и решение № 266 от 19.12.2013 г. по гр. д. № 1427/2012 г. на ВКС; Решение № 523/19.07.2012 година по гр.д. № 1496/2010 г. на ВКС и 2 решение № 82/08.05.2012 година по гр.д. № 1891/2010 година на ВКС/.

В съобщението за такси, не е посочено за какво са начислени 27 броя такси по т. 5, нито е посочено как е определен размерът на таксата по т. 26 и дали тези такси са с включен ДДС.

По таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Длъжникът отговаря за всичките разноски по делото, в т.ч. и за таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, защото не е платил преди предявяването на изпълнителния лист и така е дал повод за образуване на делото. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело /решение № 640 от 04.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г. на ВКС; решение № 82 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г. на ВКС; определение № 241 от 09.03.2016 г. по гр. д. № 6040/2015 г. на ВКС/. В тази връзка са неоснователни възраженията на длъжниците относно липсата на основание за начисляване на такса по т. 26 за сумите, заплатени на взискателя по силата на сключеното споразумение.

Таксата по т. 26 от Тарифата за изпълнение на парично вземане се събира върху събраната сума, но при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, като се събира част, съответстваща на събраната сума. Таксата, събрана при частичните плащания, трябва да е равна на изчислената върху общо събраната сума.

С оглед размера на вземането по изпълнителния лист към датата на ПДИ (99652,91 лева), таксата по т. 26 е в размер, определяем по реда на б. д – 6247,34 лева с ДДС.

Събраният дълг в полза на взискателя в резултат на реализираната публична продан е в размер на 62693,20 лева, което като процент от общия дълг е 62,91 %, съответно този процент от общата такса възлиза на 3930,20 лева с вкл. ДДС. При липса на съответни възражения от страните и конкретика относно това кои такси и в какъв размер са включени, съдът приема, че именно тази сума е включена като такса по т. 26 в разпределените в резултат на публичната продан от 5954,36 лева по сметка на ЧСИ.

По делото са налице доказателства и за начислени такси по т. 26 в резултат на други частични събирания на вземането (л. 3 от делото) общо в размер на 183, 85 лева с ДДС, или общо по реда на т. 26, т. 1 - общо 4114,05 лева с ДДС. Следователно, с погасяване на остатъка от паричното вземане от 39 426,67 лева за длъжниците (които са солидарни длъжници и всеки от тях отговаря за целия дълг), доколкото в полза на взискателя са разпределение общо е възникнала отговорността за останалата част от таксата по т. 26 – до размера от 2506, 25 лева с ДДС, предвид изискването по т. 26, т. 1 от ТТРЗЧСИ.

По таксите по т. 5 ТТРЗЧСИ.

В т. 5 ТТРЗЧСИ е предвидено, че съдебният изпълнител събира такса за извършване на следните действия: за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 ГПК. Въпреки, че разпоредбата не конкретизира отделни хипотези, с оглед на посоченото по-горе следва да се приеме, че касае съобщаване и връчване от съдебния изпълнител на страните по делото и на трети задължени лица на конкретно посочени документи (напр. покана за доброволно изпълнение, призовки и съобщения за извършване на конкретно изпълнително действие препис от жалба и др.), чието връчване на определено лице/страна законът изисква или има за цел да осигури правото на всяка от страните по изпълнението да вземат участие се защитят по предприетите изпълнителни действия, вкл. срещу изявления и искания, направени от другата страна. Тоест, т. 5 ТТРЗЧСИ не обхваща изготвяне и връчване на актове на съдебния изпълнител, което е в изпълнение на основните процесуални задължения на съдебния изпълнител. Разпоредбата не обхваща и съобщенията за авансово дължими такси, тъй като 3 събирането им не представлява самостоятелно изпълнително действие, нито пък съобщение до длъжника за вдигане на запор, тъй като същото би имало само информативен характер и законът не свързва изпращането му с конкретна правна последица или възможност.

Отговорността на длъжника за разноските за заплащане на дължимите по изпълнението и такси не може да се ангажира и когато таксата е начислена за определено действие, което, обаче реално не е извършено или пък не е било необходимо за принудително реализиране на вземането (аналогично на изключението по чл. 79, ал. 1, т. 2 ГПК, когато не се носи отговорност от длъжника за разноски за изпълнителни действия, които са изоставени от взискателя или са отменени от съда, т.е. такива, които не са извършени или са признати за незаконосъобразно извършени).

При съобразяване на горното и доказателствата в изпълнителното дело съдът констатира, че основание за начисляване на такса по т. 5 от Тарифата е възникнало за 18 броя връчвания в хода на производството (или 18х12.27 евро – 220.86 евро или 432 лева без ДДС или 518, 40 лева с ДДС общо) – за връчване на призовки за доброволно изпълнение, за насрочена публична продан, за изготвено постановление за възлагане, насрочване на опис и оценка, вдигане на запор до трето задължено лице. Следва да се отбележи, че съобщенията, които не са връчени или са връчени по пощата или друг начин, както и тези, които не касаят същински изпълнителни действия или пък действия, които не са извършени, съдът не взима предвид при определяне на дължимата такса по т. 5. Освен това, за осъществяване на действието по вдигане на наложени запори в ТТРЗЧСИ не е предвидено да се начислява такса, каквато е регламентирано да се начислява за налагане на запора съгласно т. 9 ТТРЗЧСИ, както и за вдигане на наложена възбрана съгласно т. 10 ТТРЗЧСИ. Ето защо и липсва основание за частния съдебен изпълнител изобщо да начисли такси за извършване на действия по вдигане на наложени запори.