Решение № 2999 от 07.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2999 гр. София, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Ели Д. Анастасова като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100506295 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Граждански процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба, подадена от длъжника по изпълнението С.О. срещу Постановление от 11.05.2023г. по изпълнително дело № 20237900400933 по описа на ЧСИ Р. М., с което съдебният изпълнител е отказал да намали по направено възражение за прекомерност разноските, дължими на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв., както и начислената такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ.

Жалбоподателят счита, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерно завишени, доколкото производството не се отличава с фактическа и правна сложност, като в него упълномощеният от взискателя адвокат е извършил едно единствено процесуално действие по подаване на молбата за образувано на изпълнителното производство. С оглед на това посочва, че присъденото в полза на тази страна адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер, определен в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. , който възлиза на 200 лв., а не при съобразяване на размера по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Счита, че не е определен правилно и размерът на таксата, начислена по т.

26 ТТР към ЗЧСИ, чието заплащане е възложено за сметка на длъжника.

В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че тя е неоснователна.

1

По делото е постъпил и отговор на частната жалба от взискателя по изпълнителното дело ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, с който счита, че депозираната частна жалба е неоснователна.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, установи следното:

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Насочена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването, какъвто е жалбоподателят, който има качеството на длъжник по изпълнително дело № 20237900400933 по описа на ЧСИ Р. М.. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

От представените материали по изпълнително дело № 20237900400933 по описа на ЧСИ Р. М. е видно, че същото е образувано по молба на взискателя ЗЕАД „Б.В.И.Г.“срещу длъжника С.О. за събиране на сумите, присъдени с изпълнителен лист с № 1692/27.04.2023г., издаден по гр. д. № 54254/2022г. по описа на СРС, 167 с-в, а именно: сума в размер на 660.55 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2022г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на задължението, както и сума в размер на 870.00 лева – сторените разноски в производството пред СРС.

Видно от представеното по изпълнителното дело пълномощно с № 39/19.04.2022г. /л. 3/ се установява, че взискателят по изпълнителното дело ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ е представляван от адвокат З.К., като в хода му са представени доказателства, че тази страна е заплатила в полза на упълномощения адвокат възнаграждение в размер на 400.00 лева /посоченото обстоятелства се установява от представената на л. 4 фактура/. В този смисъл е и представеното платежно нареждане за кредитен превод /л. 5/.

От приложеното към настоящото дело изпълнително дело № 20237900400933 по описа на ЧСИ Р. М. се установява, че длъжникът е направил възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на така заплатеното в полза на процесуалния представител на взискателя адвокатско възнаграждение, което е оставено без уважение от съдебния изпълнител, който е отказал да намали размера на разноските за адвокатско възнаграждение, които се възлагат за заплащане на длъжника. В тази връзка следва да се посочи изрично, че в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдебният изпълнител, съответно съдът в производството по обжалване на акта на съдебния изпълнител не могат да присъждат разноски за заплатено от взискателя адвокатско 2 възнаграждение за защита в изпълнителното производство в размер по-нисък от минимално определения такъв съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а именно под размера за съответния вид работа, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство, какъвто е настоящият, минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата в редакцията на нормата, която е действаща към датата на представеното пълномощно от 19.04.2022г., както и на извършване на плащането на уговореното адвокатско възнаграждение /в този смисъл е и Определение с № 499/19.07.2019г., постановено по ч. т. д. № 3019/2018 г. по описа на ВКС, II т. о./. В посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания /чл. 10, т. 2 от Наредбата/.

От представеното пълномощно се установява, че на адвокат З.К. е възложено да извършва правни действия по искови и изпълнителни дела.

Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са основателни. Единственото процесуално действие, извършено от представителя на взискателя, е да подаде молба за образуване на изпълнителното производство. По силата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200 лв. Други действия по делото не са извършвани и правната помощ, предоставена от адвоката, се е изчерпала с образуване на делото и посочване на начина на изпълнение, което е задължително съдържание на молбата съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК. Всички дължими суми по изпълнителното дело са заплатени от длъжника в рамките на срока за доброволно изпълнение и последващи процесуални действия на защита от страна на представителя на взискателя не се налага да бъдат извършвани. Поради това адвокатското възнаграждение, което не е посочено в пълномощното, а само във фактурата и платежното нареждане за кредитния превод в размер на 400.00 лева се явява прекомерно, съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на предоставена защита. С оглед изложеното, постановлението от 11.05.2023г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя се явява незаконосъобразно.

Съобразявайки всичко това съдът приема, че на взискателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Поради това обжалваното постановление за разноските в частта относно адвокатското възнаграждение следва да 3 се отмени за разликата над тази сума.

Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на начислената такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ са основателни. Размерът на дължимата такса се определя съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист - при изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не се включват разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на взискателя. Това следва пряко от забележките към чл. 26 ТТРЗЧСИ и по-специално – т. 4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и същи характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК са за сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в „паричното вземане“, съобразно което се изчислява таксата по чл. 26 от Тарифата. Ето защо таксата следва да се определи от сумата, посочена в изпълнителния лист – 1575.22 лв. (сума в размер на 660.55 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 44.67 лева, считано от 06.10.2022г. /датата на подаване на исковата молба/ до 18.05.2023, както и сума в размер на 870.00 лева – сторените разноски в производството пред СРС) и размерът й е 146.02 лв. Обжалваното постановление следва да се отмени за разликата над сумата от 146.02 лв. до определения размер от 363.62 лева.

Неоснователно е искането за присъждане на разноски за настоящото производство. В производство по определяне размера на разноските не могат да се присъждат нови разноски в полза на страните, независимо от изхода на спора.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на С.О. с ЕИК *******, с адрес: гр. София, ул. *******, представлявана от кмета Й.Ф. – длъжник по изпълнително дело № 20237900400933 по описа на ЧСИ Р. М., Постановление от 11.05.2023г. по изпълнително дело № 20237900400933 по описа на ЧСИ Р. М., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА приетите разноски по изпълнението в частта за определеното адвокатско възнаграждение на взискателя по горепосоченото изпълнително дело на 200 лева и за пропорционалната такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ на 146.02 лева.

4

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5