Определение № 585 от 11.08.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 585 гр. ХАСКОВО, 11.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500425 по описа за 2026 година Производството е по чл.274 – чл.279 от ГПК.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ –

„ПРОФИ КРЕДИТ

БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр.*** е останал недоволен от Определение № 550 от 02.06.2026 год., постановено по гр.д. № 864 / 2026 год. по описа на Районен съд – Димитровград в частта, с която производството по делото е прекратено по отношение на предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД – гр.*** против К. Н. Н., осъдителни искове общо за сумата в размер на 3 557.06 евро, поради което го обжалва с искане за отмяна на обжалваното определение в посочената част и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор, подаден от адвокат З. Д., в качеството й на пълномощник на К. Н. Н., с доводи за неоснователност на частната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 864 / 2026 год. по описа на Районен съд – Димитровград е образувано по искова молба, подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД – гр.*** срещу К. Н. Н., с искане да се признае за установено съществуването на вземане на ищеца срещу ответника, възникнало на основание неизпълнение на договор за потребителски кредит №***, а именно: частична претенция от цялото задължение, уговорено съгласно договор за кредит за неплатена падежирала главница в размер на 1 082.51 евро, дължима от вноска № 1 с падежна дата 15.04.2024 год. до вноска № 24 с падежна дата 15.03.2026 год., ведно със законната лихва, считано от 1 датата на подаване на заявлението в съда – 30.03.2026 год. до изплащане на вземането, както и за осъждане на ответника да заплати на дружеството – ищец задължението, възникнало на основание неизпълнение на договор за потребителски кредит № *** в общ размер на 3 557.06 евро, представляващо частична претенция от цялото задължение, уговорено съгласно договора за кредит, от които: неплатено падежирало договорно възнаграждение: 1 297.33 евро, дължимо от вноска № 1 с падежна дата 15.04.2024 год. до вноска № 24 с падежна дата 15.03.2026 год.; неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 613.44 евро, дължимо от вноска № 1 с падежна дата 15.04.2024 год. до вноска № 24 с падежна дата15.03.2026 год.; неплатено падежирало възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1 077.12 евро, дължимо от вноска № 1 с падежна дата 15.04.2024 год. до вноска № 24 с падежна дата 15.03.2026 год.; мораторна лихва за забава от 569.17 евро, дължима от 16.04.2024 год. до датата на подаване на заявлението и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 30.03.2026 год. до изплащане на вземането.

За да прекрати частично производството по делото, първоинстанционния съд е приел, че доколкото същото се явява продължение на заповедното производство, допустим се явява единствено установителния иск за вземането, присъдено със заповедта за изпълнение, но не и осъдителните искове за вземанията, за които е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК.

Определението – предмет на обжалване в настоящото производство е съобщено на ищеца на 03.06.2026 год., а подадената срещу него частна жалба е постъпила в съда на 07.06.2026 год. – обстоятелства, обосноваващи извод за нейната допустимост – подадена в едноседмичния срок за обжалване, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Безспорно по делото е установено, че ч.гр.д. № 238 / 2026 год. по описа на Районен съд – Трявна е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД – гр.*** против К. Н. Н., с искане за присъждане на следните вземания: 1 082.51 евро – неплатена падежирала главница, дължима от вноска № 1 с падежна дата 15.04.2024 год. до вноска № 24 с падежна дата 15.03.2026 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.03.2026 год. до изплащане на вземането; 1 297.33 евро - неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо от вноска № 1 с падежна дата 15.04.2024 год. до вноска № 24 с падежна дата 15.03.2026 год.;

613.44 евро - неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, дължимо от вноска № 1 с падежна дата 15.04.2024 год. до вноска № 24 с падежна дата 15.03.2026 год.; 1 077.12 евро - неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“, дължимо от вноска № 1 с падежна дата 15.04.2024 год. до вноска № 24 с падежна дата 15.03.2026 год.; 569.17 евро - мораторна лихва за забава, дължима от 16.04.2024 год. до датата на подаване на заявлението, съгласно 2 договор за потребителски кредит № ***.

Със заявлението е поискано присъждане на такси от

255.65 евро и от 15.34 евро, които не са предмет на предявените установителен и осъдителни искове.

Със Заповед № 191 от 05.04.2026 год., издадена по ч.гр.д. № 238 / 2026 год. по описа на РС – Троян, е разпоредено длъжникът К.

Н. да заплати на кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД – гр.*** сумата от 1 082.51 евро - неплатена падежирала главница, дължима от вноска № 1 с падежна дата 15.04.2024 год. до вноска № 24 с падежна дата 15.03.2026 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.03.2026 год. до изплащане на вземането, дължима по договор за потребителски кредит № ***.

С разпореждане № 1053 от 17.04.2026 год., постановено по ч.гр.д. № 238 / 2026 год. по описа на РС – Троян е указано на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви установителен иск за вземанията си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

С разпореждане № 921 от 05.04.2026 год., постановено по ч.гр.д. № 238 / 2026 год. по описа на РС – Троян е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК относно следните вземания: 1 297.33 евро - неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо от вноска № 1 с падежна дата 15.04.2024 год. до вноска № 24 с падежна дата 15.03.2026 год.; 613.44 евро - неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, дължимо от вноска № 1 с падежна дата 15.04.2024 год. до вноска № 24 с падежна дата 15.03.2026 год.; 1 077.12 евро - неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“, дължимо от вноска № 1 с падежна дата 15.04.2024 год. до вноска № 24 с падежна дата 15.03.2026 год.; 569.17 евро мораторна лихва за забава, дължима от 16.04.2024 год. до датата на подаване на заявлението, дължими по договор за потребителски кредит № ***.

С разпореждането е указано на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които заявлението е отхвърлено, в едномесечен срок от влизането му в сила.

При така установените по делото фактически обстоятелства, съдът намира обжалваното определение за неправилно – като такова, постановено в нарушение на чл.415, ал.3 от ГПК, съгласно който при подадено в срок възражение срещу издадена в полза на кредитора заповед за изпълнение, за присъденото с нея вземане се предявява установителен иск, а когато съдът е отказал за издаде заповед за изпълнение, искът е осъдителен.

Така, изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на предявените осъдителни искове за вземанията, за които е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, отхвърлено с разпореждане № 921 от 05.04.2026 год., постановено по ч.гр.д. № 238 / 2026 год. по описа на РС – Троян, се явява неправилен, съгласно цитираната по – горе норма. Подаването на осъдителните искове е извършено и в изпълнение 3 на указанията, дадени от заповедния съд с цитираното разпореждане.

Изводът за допустимостта на обективното съединение на предявените установителен и осъдителни искове, се обосновава и от това, че предмет на същите са вземания по един и същ договор, в случая договор за потребителски кредит № 40024303836, сключен между страните по установителния и осъдителните искове, идентични с тези в заповедното производство.

Допустимостта на съединяването се обосновава както с приложението на нормата на чл.210 от ГПК, така и на задължителните указания, дадени в т.11.б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 год. на ВКС по тълк.д. № 4 / 2013 год., ОСГТК.

Достигайки до изводи в противна насока, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 550 от 02.06.2026 год., постановено по гр.д. № 864 / 2026 год. по описа на Районен съд – Димитровград, в частта, с която е прекратено производството по делото като недопустимо по отношение на предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД – гр.*** против К. Н. Н., осъдителни искове общо за сумата в размер на 3 557.06 евро.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Димитровград за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4