Решение № 254 от 19.05.2022, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Ямбол, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20222330101090 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл.18, ал.1 Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по повод на подадена молба от С.М.М. с ЕГН **********, с адрес гр.Я., ж. к. „***, чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес гр. Я., ул. „***, чрез адв. И. С.ЯАК, за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителката домашно насилие от страна на лице с което е била във фактическо съпружеско съжителство – Д.А.К.., ЕГН **********, с адрес гр. Я., ул. „ *** .

В молбата са описани фактите и обстоятелствата, при които е извършено конкретното твърдяно домашно насилие, а именно: Молителката твърди ,че заедно с ответника са живели на семейни начала около една година на неговия адрес. В началото на съвместното им съжителство нямали проблеми, но от месеците септември- октомври 2021 г. за молителката започнал истински кошмар. Поведението на ответника рязко се променило, започна да употребява и да се напива с алкохол всеки ден, като приемал и наркотици. Бил изключително ревнив и непрекъснато обвинявал молителката, че ходи с други. Твърди се, че всичко това се отразила на отношението му към молителката, станал агресивен, нападателен и непрекъснато търсел поводи да се заяжда с нея, да я обижда с цинични думи и да я заплашва. Непрекъснато отправял заплахи към нея, като си позволявал да я удря предимно в лицето, когато се напиел. На 17.03.2022 г. молителката била принудена да напусне жилището му в което живеели, с оглед на това, че положението било нетърпимо. Ответника отново бил пиян и започнал да я обижда, да я заплашва, като пребил кучето й, което живеело с тях. След това напуснал жилището и не се прибрал, като молителката много се 1 уплашила и помолила майка й да отиде и да я прибере. От този момент за нея започнал страшен тормоз, като ответника и пишел заплашителни съобщения, като заплашвал нея и майка й, като се свързвал с техни близки и познати и започнал да я заплашва и пред тях. На 20.04.2022 г. изпратил текстово съобщение на телефонния номер на приятелката й Н., в което пишело да и кажела, че от днес нататък хубаво нямала да види, където я срещнел щял да й счупи зъбите на тая ***, ***. На 31.03.2022 г. молителката получила гласово съобщение от ответника в което настоявал да му потвърди, че снощи била с майка си в къщи и ако не го направила щял да отиде да ги обезглави, да ги заколи, да й съсипе живота и я обиждал с цинични думи. На 03.04.2022 г. молителката била при баба си, като около 03.00 ч. ответника отишъл зад блока и започнал да крещи, като я обиждал, че била ***, ***, с него ли щяла да се подиграва и я обидил с циничен израз. На 21.04.2022 г. ответника около 04.00 ч. отново отишъл до жилището на баба й, където била и започнал да чука по вратата да му отворят.

След като не му отворили същия отишъл зад блока и започнал да удря и блъска лекия автомобил на баба й, като му нанесъл повреди и избягал. В 09.00 ч. на същата дата ответника отново се появил на вратата на жилището на баба й и започнал да блъска. След като сигнализирали чрез тел. 112, след известно време пристигнали органите на полицията.

Молителката твърди, че в резултат на системния й тормоз от ответника, същата не може да спи, събуждала се на всеки час, което и се отразявало доста зле. Била подложена на системен тормоз, притеснявала се непрекъснато и не знаела в кой момент какво ще я последва. Не можела да излезе спокойно и ако й се наложила да излезе го правила с придружител, стресът за нея бил непрестанен, чувствала се слаба да се справи с наглото и изключително ревниво поведение на ответника. Психическо и емоционално насилие спрямо нея било непрекъснато от страна на ответника, всички негови действия и думи имали отрицателно вредно въздействие върху психиката й, чувствала се изключително потисната от всичкото вербално насилие изразяващо се в крещене и обиждане, както и от физическото такова. Унижението за нея било голямо, като ответника я обиждал не само когато били насаме, но пред всички нейни познати, близки и приятели.

Молителката се страхуват от ответника, счита, че същият е заплаха за нея и претендира налагане на мерки за защита по чл.5, т.1 и 3 ЗЗДН за максимално предвидения в закона срок.

Прилага декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

В срока за отговор на молбата за домашно насилие не е постъпил такъв от ответника.

В съдебно заседание молителката се явява лично и се представлява от пълномощник адвокат,като поддържат молбата, сочат доказателства и претендират налагане на мерките по заповедта за незабавна защита в максимално предвидения срок.

В съдебно заседание ответника се явява лично и се представлява от пълномощник адвокат, като частично признание, че е осъществил домашно насилие срещу молителката, не сочат доказателства и претендират налагане на мерките по заповедта за незабавна защита в минималния предвиден предвидения срок.

2

Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 от акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на ЗЗДН – лице с което молителката е била във фактическо съпружеско съжителство и същата е допустима.

От изисканата и приложена по делото преписка от органите на полицията в РУЯмбол, се установява, че на 21.04.2022 г. по сигнал на ОДЧ- Ямбол, полицейските служители са посетили адрес в гр. Я., ж.к. „***, относно лице което притеснявало бившата си приятелка. На адреса разговаряли с молителката, като същата им заявила, че бившият и приятел Д. А. К. около 04.00 ч. посетил адреса където живеела и започнал да блъска входната врата на жилището, да я обижда и ругае, като я заплашвал и на тръгване с крак нанесъл увреждане на задната лява врата на паркирания зад блока л.а. марка „***“, собственост на баба й, след което избягал. На 21.04.2022 г. около 09.50 ч. посоченото погоре лице се върнало на адреса като започнал да блъска по входната врата, обиждал и заплашвал молителката, след което отново избягал. На адреса пристигнал и мл. РИ който бил запознат със случая, като на лицата били снети обяснения. На ответника са съставени два броя протоколи за предупреждения на основание чл.65, ал.1 и ал.2 ЗМВР с дати от 29.04.2022 г., като в първия е предупреден да не нанася повреди по лек автомобил марка „***“, собственост на Й. С. И., като с втория протокол е предупреден да не отправя закани за извършване на престъпление спрямо молителката С.М.М. от гр. Я. и да не й отправя обидни обстоятелства унизяващи честта и достойнството й, като при неспазване на горните обстоятелства носи наказателна отговорност по чл.216 НК и чл.144, ал.1 НК. От страна на молителката, чрез пълномощника й в настоящото съдебно заседание бяха представени разпечатки от които се установява, че ответника е отправял заплахи спрямо молителката. извършената справка в информационната система на МВР срещу ответника има По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Т. И. С. ( майка на молителката) и Й. С. И. ( баба на молителката). От същите се установява, че страните са живеели на семейни начала в къща в кв. „***“ в гр. Я.. В този период същите са имали много проблеми, за което им споделяла молителката. Ходили са да прибират последната от там, като причините били, че ответника я гонил. В края на месец септември 2021 г. молителката споделила, че е бременна от ответника. Последното прибиране на молителката било на 17.03.2022 г., като двамата окончателно се разделили. Същата се прибрала да живее в жилището в к-с „***“, а когато била сама ходила да спи при баба си в бл.***в същия комплекс. От както страните се разделили, започнали от страна на ответника заплахи, като и се заканвал, че ще я убие, като постоянно и пишел на телефона, като я обиждал с цинични изрази, като освен нея заплашвал и майка й. На 31.03.2022 г. молителката заедно с баба си свидетелката И. отишли до село Б., където живеела майката на молителката. Същите били притеснени, защото по пътя ответника писал съобщение на 3 молителката, че ако не била с майка си, щял да ги обезглави. След като същата го блокирала, чрез нейни приятелки продължил с психическия тормоз. Описват случилите се събития на датите на осъщественото домашно насилие, като нанесъл повреди по автомобила на бабата на молителката, които в последствие заплатил, като викал под терасата, звънял на звънеца на входната врата и я ритал. Тези негови действия продължили и след издадената заповед за незабавна защита, като поводите за това били автомобил който бил на името на молителката, но се ползвал от ответника, като първата искали да си оправят отношенията и да бъде прехвърлена. И двете свидетелки преразказват това което знаят от молителката, като не са били преки свидетели на отношенията между страните, с изключение на тези действия на ответника, касаещи повреждането на автомобила и поведението му предхождащо същото. Също така отношенията им силно се влошили след като молителката забременяла и по повод изпратен порно клип от негов приятел, касаещ молителката. Отделно от това се твърди, за поддържане на връзки на ответника с негова бивша приятелка и изчезването от жилището в което страните са живели на семейни начала, без сключен граждански брак.

Също така се установява, че роднините на молителката са били против връзката й с ответника, като същия злоупотребявал с алкохол и наркотични вещества, като в това си състояние ставал много раздразнителен, не успявал да се контролира, отделно от това бил и ревнив и молителката силно се страхувала от него.

Съдът кредитира показанията на посочените по-горе свидетели, които макар и заинтересовани от изхода на делото с оглед роднинските връзки с молителката, същите са последователни и непротиворечиви.

Видно от справката за съдимост на ответника, се установява,че същият е осъждан за престъпления от общ характер с влезли в сила присъди за извършени престъпления- кражба и за държане на наркотични вещества, като са му налагани наказания, включително и ЛОС които той е изтърпял.

При горната фактическа обстановка съдът намира, че по делото е доказано извършването на твърдения в молбата акт на домашно насилие от страна на ответника спрямо молителката на 21.04.2022 г. Установява се, че ответникът,е решил да действа посредством принуда изразяваща се в осъществени заплахи спрямо молителката изразяващи се, че ще я убие, ставал агресивен и започвал да я удря предимно в лицето, да я обижда с цинични думи и действия- като увредил паркирания автомобил на бабата на молителката и блъскане по входната врата на жилището в което живеела молителката, като тези негови действия, съдът преценя като незаконосъобразни и укорими.

Въпреки, че молителя е осъждан многократно за тежки престъпления от общ характер съгласно разпоредбата на чл.93, т.7 НПК, наложените му наказания не са изиграли генералната и специална превенция предвидена в разпоредбата на чл.36 НК.

Поради всичко гореизложено съдът намира, че от съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства, включително и от приложената от молителката декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, която има самостоятелна доказателствена стойност, може да се направи безпротиворечив извод, че ответникът е извършил емоционално и психическо 4 насилие над молителката на посочената в молбата дата, по времето и начина, описани в същата.

Отделно от това, с оглед събраните по делото писмени доказателства-чрез приложената по делото справка за съдимост, полицейската преписка справка и изготвените протоколи за предупреждение от полицейските служители, както и от събраните в днешното съдебно заседание гласни доказателства и самото признание на ответника, чрез пълномощника му за извършено домашно насилие, настоящия съдебен състав счита,че е налице системност в агресивното и противоправно поведение на ответника, което е провокирало траен основателен страх у молителката за живота и здравето и. Поради това, съдът счита, че споменатото домашно насилие, предмет на настоящото производство, е само единичен случай от системно такова, характеризиращо се с упоритост в противоправното поведение на ответника, накърняващо физическия и психически интегритет на молителката.