Определение № 292 от 07.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 292 гр. Пловдив, 07.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20255000500170 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба вх. № 5350/24.06.2025 г. от О. Х. за изменение на решение № 91/22.05.2025 г., постановено по в.гр.д. № 170/2025 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, в частта за разноските, присъдени в полза на А.д.

„Г. и М.“ за оказана безплатно правна помощ на ищцата в размер на 1 560 лв. с ДДС за производството пред Окръжен съд – Хасково и 1 200 лв. с ДДС за въззивното производство. Молителят счита, че решението в тази част е неправилно по подробно изложените в молбата съображения, поради което моли да бъде изменено решението в тази част и да бъде отхвърлено искането за присъждане на разноски в полза на адвокатското дружество както за производството пред настоящата инстанция, така и за производството пред Окръжен съд - Хасково.

Ответникът по молбата С. В. С. чрез процесуалния й представител адвокат А. М. счита, че тя е процесуално допустима, но е изцяло неоснователна, неправилна и противоречаща на съдебната практика, на законовите и подзаконовите нормативни актове п о изложените в отговора съображения, поради което моли да бъде оставена без уважение молбата.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Настоящият състав приема, че молбата за допълване на постановеното 1 по делото решение е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК срок, поради което е допустима в частта, в която се иска изменение на постановеното въззивно решение в частта за дължимите за въззивното производство разноски.

В частта, в която е потвърдено определение № 159/14.02.2025 г., постановено по гр.д. № 188/2024 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е оставена без уважение молбата на О. Х. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, молбата е недопустима, доколкото евентуалното изменение или отмяна на това първоинстанционно определение не може да стане от въззивния съд по чл. 248 от ГПК, а по реда на касационното обжалване, като от съдържанието на подадената молба не може да бъде изведена изрична воля в тази насока.

Ето защо съдът намира, че в тази част молбата следва да бъде оставена без разглеждане и производството по чл. 248 от ГПК следва да бъде прекратено в тази част.

От друга страна съдът намира, че подадената молба в останалата й част е неоснователна.

С решение № 91/22.05.2025 г., постановено по гр.д. № 170/2025 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, са потвърдени решение № 7/08.01.2025 г. и определение № 159/14.02.2025 г., двете постановени по гр.д. № 188/2024 г. по описа на Хасковския окръжен съд – VІІ състав, О. Х. е осъдена да заплати на А.д. „Г. и М.“ по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА 1 200 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС за предоставената на С. С. безплатно правна помощ и съдействие във въззивното производство, а С. В. С. е осъдена да заплати на О.

Х. 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

В мотивите на решението е прието, че предвид уважаване на иска в приетия от съда размер ответникът дължи на ищцата направените от нея разноски във въззивното производство, като той следва да бъде осъден на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА да заплати на А.д. „Г. и М.“ 1 200 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за оказаната безплатно правна помощ на ищцата пред настоящата инстанция.

В решението си съдът е посочил, че на процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдено това възнаграждение, доколкото в случаите по чл. 38, ал. 1 от ЗА адвокатът се е съгласил да извърши безплатно 2 възложената му работа на свой риск, а в случай на позитивен за упълномощителя му резултат от воденото производство той има право да претендира това възнаграждение от насрещната страна, като страните в това правоотношение имат свободата да договорят всички съществени и несъществени негови елементи и единствено на адвоката е дадено правото да прецени дали е налице някоя от предвидените в горепосочената разпоредба три хипотези, при които може да се предостави безплатно правна помощ /на лица, които имат право на издръжка; на материално затруднени лица или на роднини, близки и на друг юрист/, тъй като той носи както задълженията и риска по договора, така и правото да получи впоследствие възнаграждение от противната страна.

Към момента няма нормативен акт, в който да е предвидено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключването на договора за правна помощ и съдействие или впоследствие пред съда, за да може процесуалният му представител да претендира възнаграждение по чл. 38 от ЗА, такава за момента е и трайната практика на Върховния касационен съд, според която извършената от адвоката преценка, материализирана в този договор с поемане на задължение за оказване безплатно на правна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА, обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на съответната хипотеза, неговите правомощия се изразяват само в проверка дали са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатно правна помощ, и какъв е неговият размер, а преценката дали лицето е материално затруднено и дали да му предостави правна помощ безплатно е предоставена на адвоката, доколкото той носи риска по договора и ще може да получи възнаграждение от противната страна само при позитивен за клиента му изход на спора.

Следва да се отбележи, че този въпрос ще бъде разрешен със задължителна за съдилищата сила с приемане на решение по тълк.д. № 3/2025 г. на ОСГТК.

По отношение на определения размер на дължимото адвокатско възнаграждение съдът се е съобразил с решение на Съда на Европейския съюз по дело С-438/2022 и неговата задължителна сила за всички съдилища в Република България /чл. 633 от ГПК/, последвалите актове на Върховния 3 касационен съд, противоречието на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /с ново наименование Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/ на правото на Европейския съюз и поради това незадължителния й характер, цената на иска, уважения му размер, вида, фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител правни действия по него в настоящата инстанция, продължителността на производството, приключило в едно съдебно заседание, без да се събират нови доказателства и без да са направени нови възражения, по които да има необходимост от становище, като при съобразяване с всички горепосочени фактори възнаграждението е определено правилно и няма основания за неговото коригиране.

Настоящият състав намира, че няма основание да отстъпи от становище си, че върху определеното адвокатско възнаграждение се дължи ДДС, тъй като адвокатската помощ представлява възмездна услуга, включително в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗА, след като съдът по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА определи възнаграждение на адвоката, предоставил услугата, и като възмездна облагаема с ДДС доставка по смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗДДС, при осъществяването й на регистрираните по ЗДДС адвокати и адвокатски дружества се начислява ДДС.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че искането за изменение на решението в частта за разноските, касаещи присъденото за въззивното производство адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от О. Х., гр. Х., площад "О." № * молба вх. № 5350/24.06.2025 г. за изменение на решение № 91/22.05.2025 г., постановено по в.гр.д. № 170/2025 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, в частта за разноските, присъдени в полза на А.д. „Г. и М.“ за оказана безплатно правна помощ на С. В. С. в размер на 1 200,00 лв. с ДДС за производството пред Апелативен съд – Пловдив.

4

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от О. Х., гр. Х., площад "О." № * молба вх. № 5350/24.06.2025 г. за изменение на решение № 91/22.05.2025 г., постановено по в.гр.д. № 170/2025 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, в частта, в която е потвърдено определение № 159/14.02.2025 г., постановено по гр.д. № 188/2024 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е оставена без уважение молбата на О. Х. за изменение на решение № 7/08.01.2025 г., постановено по гр.д. № 188/2024 г. по описа на Хасковския окръжен съд – VІІ състав, в частта за разноските, КАТО ПРЕКРАТЯВА производството по чл. 248 от ГПК в тази част.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5