Решение № 19217 от 22.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19217 гр. София, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря Р.Д. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20221110169817 по описа за 2022 година

Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу М. С. М., Г. В. А. и С. В. А., обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят следните суми: 844,16 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 151,98 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 08.12.2022 г., 16,64 лева – главница, представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането и 3,58 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 08.12.2022 г. в условията на разделна отговорност, както следва:

С. В. А. – 3/8 или 316,56 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане навземането, 57,00 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 08.12.2022 г., 6,24 лева – главница, представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането и 1,34 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 08.12.2022 г.;

Г. В. А. – 3/8 или 316,56 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 57,00 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 08.12.2022 г., 6,24 лева – главница, представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането и 1,34 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 08.12.2022 г.;

М. С. М. – 2/8 или 211,04 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва 1 от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 38,00 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 08.12.2022 г., 4,16 лева – главница, представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането и 0,90 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 08.12.2022 г.;.

В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор ищецът е доставил за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. топлинна енергия. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не са погасили задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от М. С. М..

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от С. В. А.. Оспорва наличието на облигационни отношения и излага подробни съображения в тази насока.

Оспорва да е изпаднал в забава. Оспорва претенциите за дялово разпределение. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Г. В. А.. Оспорва наличието на облигационни отношения и излага подробни съображения в тази насока.

Оспорва да е изпаднал в забава. Оспорва претенциите за дялово разпределение. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът „Т.С.” ЕАД, редовно призован, се представлява от юрисконсулт. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло исковата претенция.

Претендира направените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответниците не се явяват. Представляват се от процесуален представител, който оспорва исковата молба и поддържа депозирания отговор. В хода на устните състезания изразява становище, че предявените искове са неоснователни и недоказани, поради което моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли.

Претендира направените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.

Третото лице – помагач „Б.” ООД, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 415, ал.1 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже по делото следните обстоятелства: 1) по иска за главница (главното вземане - за стойността на топлинната енергия): договорните отношения между страните за доставката на топлинна енергия, количеството на реално доставената топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена; 2) по иска за лихва за забава: съществуването и размера на главния дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответната страна е да докаже обстоятелства, които изключват или намаляват задълженията му за плащане на цената на доставена в имота му топлинна енергия.

Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното 2 предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.

Установява се от приетия като писмено доказателство Нотариален акт за продажба на недвижим имот №83, том LXXXXIII №18720/93г., че С. С. С.ов и К.С. С. са придобили право на собственост върху апартамент *, находящ се в ***

Видно от Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №20, том , рег. №4718, дело №18/2019г., К.С. С. е прехвърлила на С. В.

А. и Г. В. А. поравно собствените си ¾ от правото на собственост срещу задължение за издръжка и гледане от апартамент, находящ се в ***, като си е запазила правото на ползване върху процесния имот.

Видно от удостоверение за наследници на С. С. С.ов, след смъртта си на 26.01.1999г. е оставил за свои наследници К.С. С. и М. С. М..

Установява се от приетото по делото удостоверение за наследници на К.С. С., починала на 07.11.2020г. че М. С. М. е неин наследник.

Представено по делото е и Удостоверение за идентичност видно от което имот с адрес *** се отнася за имоти с настоящ адрес: ***

С оглед горните доказателства ответниците се явяват купувачи на топлинна енергия по договор за доставка на топлинна енергия с „Т.С.” ЕАД, като правоотношението между тях е възникнало по силата на закона, без да е било необходимо изрично волеизявление в тази насока от тяхна страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.

139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач „Б.“ ООД.

От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.

Съгласно заключението на СТЕ ответниците са ползвали ТЕ за отопление на имот през целия процесен период. Била начислявана ТЕ отдадена от сградна инсталация и ТЕ за доставка на БГВ. От приложените документи се изяснява, че същите са разполагали в жилището си с 3 броя отоплителни тела - радиатори, на които са монтирани 3 броя топлинни разпределители, щранг лира както и 1 брой водомер за отчитане на БГВ. През същия период ТЕ отдадена от сградна инсталация е определяна съобразно изискванията на действащата 3 през периода нормативна уредба в областта на енергетиката. За периода 05.2019г. - 04.2020г. потреблението е отчитано реално, а не на база служебен отчет. Вещото лице е посочило, че ФДР за процесния период е извършвала дялово разпределение на ТЕ съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба. Съгласно заключението за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. дължимата сума за ТЕ от сградна инсталация, в която е включена и сумата за ТЕ за общи части е 0,00 лева, за ТЕ за имот – 615,58 лева, а за ТЕ за БГВ – 425,45 лева. В обобщение се сочи, че общата стойност на фактурираната /начислена/ ТЕ за процесния период, като след приспадане на изравнителните сметки стойността на потребената ТЕ е в размер на 1041,03лв. Съгласно експертизата сумите за ТЕ за процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Изложено е че ищецът ежемесечно е отчислявал за своя сметка технологичните разходи на ТЕ в АС, както и че общият топломер е преминавал метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна годност.

Нормативната уредба касаеща процесния период – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.