Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 14744 от 17.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 55496/2025
Вид
Определение № 14744
Подписан
17.04.2026
В сила
17.04.2026
Състав
ВИКТОРИЯ НИКОЛАЕВА НЕДЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14744 гр. София, 17.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110155496 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т............ ЕАД срещу В. П. В., с която са предявени обективно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 471,53 лева (241,09 евро), представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 14.05.2025 г. до изплащане на вземането, 75,24 лева (38,47 евро), представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.08.2023 г. до 30.04.2025 г., сумата от 35,94 лева (18,36 евро), представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 14.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 8,88 лева (4,54 евро), представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 30.04.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 27849/2025 г. по описа на СРС, 79 състав.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът, в качеството му на собственик на процесния имот, е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за продажба при общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за процесния имот с адрес: гр. София, ул. „Кукуш“, бл. 202, бл. 69, вх. Б, ет. 4, ап. 409, аб. № 304043, е била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася в съответните приложими през този период общи условия. Поддържа се, че стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от „Т............ ЕАД, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва се, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главницата след изтичане на установения в общите условия падеж. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. П. В. заявява, че е изплатил изцяло претендираните суми, ведно с начислените лихви, като представя доказателства за 1 извършеното плащане. Моли да не бъдат допускани експертизи, както и на ищеца да бъдат присъдени разноски в минимален размер.

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е доставил топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение; размерът на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение.

Ответникът следва да докаже възраженията си

/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

По иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

За общоизвестно съдът следва да обяви на страните на основание чл. 155 ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т............ ЕАД, одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото следва да се отделят обстоятелствата, че през периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. е доставяна до процесния имот топлинна енергия в количество и на стойност, посочени в исковата молба, че е била извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия на стойност 35,94 лева, че сумите за мораторни лихви за исковите периоди са в размер на исковите суми, както и че ответникът е заплатил за погасяване на задълженията сумата от 366,78 евро.

По исканията на страните:

Представените от страните писмени доказателства следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.

Исканията на ищеца за допускането на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъдат оставени без уважение.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 14.05.2026 г. от 10:20 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на настоящото определение.

2

ПРИЛАГА към настоящото дело материалите по ч. гр. д. № 27849/2025 г. по описа на СРС, 79 състав.

П Р И Е М А като писмени доказателства по делото представените от страните документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за назначаването на съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи за първото открито съдебно заседание.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към

Министерство на правосъдието

(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3