Решение № 2342 от 05.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2342 гр. София, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно гражданско дело № 20231100501972 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Р. Ф. Ф. с ЕГН: **********, чрез адв. И. Н. – надлежно упълномощен, срещу Решение № 10482/28.09.2022 г., постановено по гр.д.

№ 13586/2022 г. по описа на СРС, ГО, 56-ти състав в частта, с която е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 7 370.56 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес гр. София, ж.к. „**** с ад,№ 60742 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2021 г. до окончателното плащане; сумата от 44.82 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 14.07.2021 г. до окочнателното плащане, както и сумата от 1 055.47 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 02.07.2021 г. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Твърди се, че по делото не са налице доказателства, установяващи ответника в качеството му на собственик или вещен ползвател на процесния имот. Неправилно бил приложен института на погасителната давност досежно исковите претенции. Прави се искане за отмяна на атакувания акт в 1 посочените части и отхвърляне на исковите претенции. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД чрез юрк. И., в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и като такова се моли да бъде потвърдено.

Първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Ж въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото е приложено заповедно дело № 41252/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 56 състав, от което се установява, че на 14.07.2021 г. "Топлофикация София" ЕАД с ЕИК: 831609046 е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. Ф. Ф. с ЕГН: ********** за следните суми: 1. / 7 800.60 лева – главница, представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05. 2017 г. – м. 04. 2020 г., ведно със законната лихва от 14.07.2021 г. до изплащане на вземането; 2. / 1 088.41 лева – лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода 01.12.2018 г. – 02.07.2021 г; 3. / 44.82 лева – главница, представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода м. 06. 2018 г. – м. 04. 2020 г., ведно със законната лихва от 14.07.2021 г. до изплащане на вземането, 4. / 9.07 лева – лихва за забава за периода 31.07.2018 г. – 02.07.2021 г. Претендират се разноски в заповедното производство, вкл. и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. С разпореждане от 31.07.2021 г. по ч. гр. д. № 41252/2021 г. по описа Софийски районен съд, ГО, 56 състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски: 178.86 лева – държавна такса, и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане от 08,02,2022 г. съдът е указал на заявителя в едномесечен срок от съобщението да представи доказателства за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и такива са представени в срок.

По делото е представен, неоспорен от ответната страна, нотариален акт № 499, том XXVI, дело № 4158/83 г., изготвен от нотариус при СРС – П.Л., от който се установява, че на 14.10.1983 г. Ф.Г. Ф. и С.Б. Ф.а даряват на сина си Р. Ф. Ф. недвижим 2 имот: ап. 44, находящ се в гр. София, ж.к. „Хиподрума“, на бул. „Девети септември“ № ****.

Приложен по делото е и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, том I, дело 917/1995 г., изготвен от нотариус Б. с район на действие СРС, от който се установява, че на 26.01.1995 г. Р. Ф. Ф. учредява в полза на „С.-ООД“ за неустойката в размер от 3 000 000.00 лева собствения си недвижим имот - ап. 44, находящ се в гр.

София, ж.к. „Хиподрума“, на бул. „Девети септември“ № ****.

Като писмено доказателство по делото е приет и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 78, том I I , дело № 38041/1997 г., изготвен при нотариус В.М., с район на действие СРС, от който се установява, че на 25.11.1997 г. държавна спестовна каса чрез РДСК-2-София отпуска на Р. Ф. Ф. баков кредит в размер на 20 000 000 лева, като за обезпечаване на кредита, заедно с лихви и разноски, Р. Ф. Ф. учредява в полза на ДСК-ЧЕРЗ РДСК-2-София договорна ипотека върху свой собствен недвижим имот: ап. 44, находящ се в гр. София, ж.к.

„Хиподрума“, на бул. „Девети септември“ № ****.

Видно от представения по делото протокол от проведеното на 25.07.2000 г.

Общо събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. София, кв. ****, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с "Техем сървисис" ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на ТЕ в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. В списъка за ап.

№ 44 е посочен Р. Ф. Ф. и ЕГН:********** /съответстващо на ЕГН на ответника /, срещу което е положен саморъчен подпис, неоспорен от ответната страна.

Приложен е и сключен договор между "Техем сървисис" ЕООД и етажната собственост, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след приключване на годишното отчитане за показанията на топломера.

Пред СРС е ангажиран договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между "Топлофикация София" ЕАД – възложител, и "Техем сървисис" ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ по чл. 139в, ал. 2 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У – 024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да 3 заплаща договореното възнаграждение.

По делото е прието съобщение към фактура № 0106389527/31.07.2019 г. за отоплителен сезон 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., на обща стойност 4 458, 11 лева с вкл.

ДДС и фактура № 1005606459/31.07.2020 г. за сумата от 3 007.21 лв.

От третото лице – помагач "Техем сървисис" ЕООД, с молба от 01.07.2022 г. са представени 3 бр. индивидуална справка за използвана ТЕ в имот с абонатен № 60742 за процесния период, 1 бр. констативен протокол за извършен отчет (протокол за неосигурен до имота достъп за отчет на уредите за ДР на ТЕ), и документи за връчване на изравнителни сметки. В приложените документи като клиент за абонатен № 60742 е посочено лицето Р. Ф..

От заключенията на вещото лице по изслушаните пред районната инстанция съдебно – техническа експертиза /СТЕ/ и от допълнителна съдебно-техническа такава се установява, че измерването на потребеното количество топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к. „Красно село“, в процесния период, е извършвано от общ топломер, монтиран в абонатната станция.

Технологичните разходи в абонатната станция са изчислявани съгласно изискванията на Наредба № 16334/06.04.2007 г. и са отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение между абонатите съгласно действащите разпоредби. Технологичните разходи за абонатната станция са отчислявани за сметка на топлопреносното дружество. До процесния имот в периода 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г. е е осигуряван достъп за извършване на проверка от служители на ФДР, като документите за главен отчет са подписвани от потребителя. В имота има три монтирани отоплителна тела и три топлоразпределители с дистанционен отчет, за която е начислявана служебно топлинна енергия, отдадена от щранга съгласно НТ. По данни на ФДР в имота се ползва топла вода и с оглед липсата на водомер за топла вода, разходът за топла вода се е изчислявал на база 3 бр. потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие съгласно чл. 69, ал. 2 НТ. Констатирано е, че отопляемата кубатура на ап.

№ 44 съгласно акт за разпределение на кубатура в жилищна сграда е 145 куб. м. за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г., като количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в сградата – етажна собственост, е изчислена от ФДР по формула съгласно приложението към чл. 61, т. 6.1.1. от Наредба № 16334/2007 г. Вещото лице е констатирало, че за процесния имот е изчислявана топлинна енергия за отопление на имот, ТЕ, отдадена от сградна инсталация, и ТЕ за загряване на вода. Изчисленията са извършени съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяването. Задълженията за разглеждания период по пера са: 381.56 лева – ТЕ, отдадена от сградна инсталация, 4 695.98 лева – ТЕ за отопление на имот, 6 044.77 лева – ТЕ за подгряване на вода. Вещото лице е установило, че извършените начисления на суми за топлинна енергия до имота са в съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяването и ЗЕ.

4

Пред СРС е изслушана и съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от страните. Съгласно изготвеното експертно заключение, след извършена справка в счетоводството на ищцовото дружество, се установява, че начислените суми за ТЕ и за дялово разпределение за периода м. 05. 2017 г. – м. 04. 2020 г. на стойност 7 542, 15 лева не са заплатени. По пера дължимите суми са: 7 542.15 лева – общо отопление и БГВ и 44, 82 лева – ДР. В заключението е посочено,че общият размер на мораторната лихва към 02.07.2021 г. ще бъде 1 064.55 лв., като в това число се включва и сумата от 1 055.47 лв. за топлинна енергия.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен съдебен контрол акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. По отношение неговата правилност, предвид релевираните оплаквания във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира следното: