Решение № 2934 от 14.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2934 гр. София, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100511501 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №12193 от 10.07.2023г., постановено по гр.дело №45808/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 45-ти състав, е отхвърлен предявения от М. Д. М., с ЕГН **********, срещу "АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК 203670940, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено, че ищецът - М. Д. М., с ЕГН **********, не дължи на ответника - "АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК 203670940, сумите по изпълнителен лист от 23.11.2016г., издаден по ч.гр.дело №42819/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 77-ми състав, както следва: сумата от 402.09 лв., представляваща главница по договор №**********11032012-24336967 от 13.03.2013г. за електронни съобщителни услуги, както и сумата от 325.00 лв., разноски по делото, за събирането на които суми е образувано изп.дело №20168510405210 по описа на ЧСИ М.П., с рег.

№851 в КЧСИ, с район на действие СГС. С решението е осъден М. Д. М., с ЕГН **********, да заплати на "АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК 203670940, на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 ГПК сумата от 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - М. Д. М., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.С. Р., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва изцяло решение №12193 от 10.07.2023г., постановено по гр.дело №45808/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 45-ти състав, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.439 ГПК, като са инвокирани доводи за неправилност и 1 незаконосъобразност на обжалвания съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства.

Твърди се, че в случая досежно вземанията, предмет на процесния изпълнителен лист, е приложима кратката 3-годишна давност, тъй като се касае за периодични вземания, както и че давността е започнала да тече от влизане в сила на издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 28.10.2016г.. Поддържа се още, че по образуваното изпълнително дело извършените от съдебния изпълнител изпълнителни действия по налагане на запори не са довели до прекъсване на давността, поради факта, че реално запори върху банкови сметки на длъжника не са наложени поради липса на парични средства в тях. В тази връзка се поддържа, че неправилно първостепенният съд е приел, че извършените изпълнителни действия по налагане на запори върху банкови сметки на длъжника са годни да прекъснат давността. Излага се още, че по образуваното изп.дело №20168510405210 по описа на ЧСИ М.П., с рег.№851 в КЧСИ, с район на действие СГС последното валидно извършено изпълнително действие, годно да прекъсне давността, е налагане на запор върху МПС на длъжника, което е извършено на 23.12.2016г., от която дата е започнал да тече нова тригодишна давност, която е изтекла преди датата на подаване на исковата молба в съда – 25.08.2022г., което е основание за уважаване на предявения иск. Поддържа се още, че след прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК извършените изпълнителни действия, съответно подадени молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия не могат да доведат до прекъсване на давностния срок, тъй като са извършени, съответно подадени по прекратено изпълнително производство и като такива се явяват незаконосъобразни. Излага се още, че в случая първостепенният съд не е отчел факта, че след настъпилата перемция по образуваното изпълнително дело съдебният изпълнител не е предприел действия за образуване на ново изпълнително дело, по което да бъдат предприети законосъобразни изпълнителни действия. По горните съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения отрицателен установителен иск като основателен и доказан. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна – ответник - "АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК 203670940, чрез процесуален представител юрисконсулт И.Н., с приложено пълномощно, взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че постановеното съдебно решение е обосновано и законосъобразно, съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е приложил правилно материалния закон, като е обосновал правилен краен извод, че вземанията, предмет на изпълнителен лист, издаден на 23.11.2016г. по ч.гр.дело №42819/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 77-ми състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело №20168510405210 по описа на ЧСИ М.П., с рег.№851 в КЧСИ, с район на действие СГС, не са погасени по давност и на това основание е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК.

По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 ГПК.

Предявен е от М. Д. М., с ЕГН **********, срещу "АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК 203670940, отрицателен установителен иск с правно 2 основание чл.439 от ГПК за недължимост на суми като погасени по давност, за които е издаден изпълнителен лист на 23.11.2016г. по ч.гр.дело №42819/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 77-ми състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело №20168510405210 по описа на ЧСИ М.П., с рег.№851 в КЧСИ, с район на действие СГС. Уточнението относно вида на търсената защита ищецът е направил с молбауточнение от 21.10.2022г., в която изрично е посочено, че е предявен само един отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК. В тази връзка доводът във въззивната жалба в смисъл, че съдът е разгледал само евентуалния иск и не се произнесъл по отрицателен установителен иск за недължимост на процесните суми на основание релевирано възражение за липсата на облигационно правоотношение между страните е изцяло неоснователен и не кореспондира с данните по делото и направените от самия ищец уточнения, съответно с изготвения на основание чл.146 ГПК доклад, който е обявен за окончателен в съдебно заседание, на което е присъствал процесуален представител на ищеца и е заявил изрично становище, че няма възражения по съставения доклад.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на обжалваното решение и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г., ОСГТК на ВКС). В случая при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение на СРС за валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми Решението е и правилно, като въззивният състав споделя единствено крайния извод на СРС за неоснователност на предявения от М. Д. М. срещу "АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ" ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост на суми като погасени по давност, за които е издаден изпълнителен лист на 23.11.2016г. по ч.гр.дело №42819/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 77-ми състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело №20168510405210 по описа на ЧСИ М.П., с рег.№851 в КЧСИ, с район на действие СГС. Съображенията, на основание на които настоящата въззивна инстанция счита за неоснователен предявения от М. Д. М. срещу "АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ" ЕАД иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК са 3 следните:

В случая с подадената искова молба и молбата-уточнение от 21.10.2022г. ищецът – въззивник в настоящото производство, оспорва дължимостта на суми, предмет на изпълнително дело №20168510405210 по описа на ЧСИ М.П., с рег.№851 н а КЧСИ, с район на действие СГС, което обуславя правната квалификация на иск като такъв по чл.439 ГПК. Процесното изпълнително дело е образувано на основание изпълнителен лист, издаден на 23.11.2016г. по ч.гр.дело №42819/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 77-ми състав, по влязла в сила и подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Настоящият състав намира, че противно на приетото в мотивите на обжалваното решение в процесната хипотеза относно вземанията, предмет на изпълнителен лист, издаден на 23.11.2016г. на основание влязла в сила и подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е приложима нормата н а чл.117, ал.2 ЗЗД и давностният срок е 5 години. До този извод съдът достига, тъй като заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като след влизането им в сила имат същият краен ефект на окончателно разрешен правен спор, както силата на присъдено нещо по влязло в сила съдебно решение. В този смисъл е трайно установената съдебна практика - постановено по реда на чл.290 ГПК решение №37/24.02.2021г. по гр.дело №1747/2020г. на ВКС, Г.К., IV Г.О., съгласно което "По делото не е отчетено също, кога е влязла в сила заповедта за изпълнение, тъй като от изтичането на срока за възражение, когато влиза в сила на заповедта за изпълнение, започва да тече 5-годишната давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо" както и определение №214 от 15.05.2018г. на ВКС по ч.гр.д. №1528/2018 г. на ВКС, Г.К., IV Г.О., съгласно което "Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.". В същия смисъл са и определение №480 от 27.07.2010г. на ВКС по ч.гр.д. №221/2010г., IV Г.О., Г.К., определение №443 от 30.07.2015г. на ВКС по ч.т.д. №1366/2015г., II Т.О., Т.К.; определение №576 от 16.09.2015г. на ВКС по ч гр.д. №4647/2015г., IV Г.О., Г.К.; определение №480 от 19.07.2013г. на ВКС по ч.гр.д. №2566/2013г., IV Г.О., Г.К..

По горните аргументи и противно на приетото от първостепения съд се налага извода, че по отношение на процесните вземания, предмет на изпълнително дело №20168510405210 по описа на ЧСИ М.П., с рег.№851 на КЧСИ, с район на действие СГС, се прилагат правилата на общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, както и са приложими основанията за прекъсване и спиране на давността, уредени в чл.115 и чл.116 от ЗЗД.

В конкретната хипотеза е спорен въпроса дали след като е било образувано изп.дело №20168510405210 по описа на ЧСИ М.П., с рег.№851 на КЧСИ, с район на действие СГС, са настъпили обстоятелства по смисъла на чл.116, б."в" от ЗЗД за прекъсване на давностния срок относно валидно възникналите вземания, предмет на изп.лист, издаден на 23.11.2016г. на основание влязла в сила на 22.11.2016г. заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №42819/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 77ми състав. Според решаващият състав, разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, съгласно която, ако взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява, цели да стимулира взискателя или съдебния изпълнител да бъдат активни. Предвиденият в разпоредбата преклузивен срок тече от образуване на изпълнителното дело, който е началният момент, от който взискателят може да иска извършване на изпълнително действие по смисъла на т.10 от ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013 г. на 4