Решение № 1121 от 12.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1121 гр. Пловдив, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20255330112825 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422, във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от ********** Ю. Р. К., чрез пълномощник юрисконсулт Х.Х., е предявил против Р. М. А., ЕГН:

**********, от *****************************, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК рег. № 1195/ 12.02.2025 г., издадена по частно гр. дело № 2661/ 2025 г. на ПРС, XVIII гр. с-в, суми, както следва: главница в размер на 1 056, 90 лева- за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 04.02.2022 г.- 22.01.2025 г., за обект находящ се в *****************************, както и лихва за забава в размер на 103, 33 лева за периода 30.04.2022 г.- 31.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2025 г.- датата на подаване на заявлението, до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че за периода 04.02.2022 г.- 22.01.2025 г. ответникът като абонат, имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода за ползван от него обект, находящ се в *****************************, като за потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № **********, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия, достъпни на сайта на дружеството. Ответникът има качеството на потребител за процесния период, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 1

14.09.2004 г. и чл. 2, ал. 1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор гр.

Пловдив. Отчетът в имота се извършвал съгласно разпоредбата на чл. 25 ал. 8 и чл. 23 ал. 5 от ОУ- при условията на липсващо измервателно устройство, поради което било начислявано служебно количество по 5 куб.м. на човек, или в случая- общо 10 куб.м. за двама обитатели. Тъй като дължимите суми не били заплатени, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми, като било образуваното частно гр. дело № 2661/ 2025 г. на ПРС, XVIII гр. с-в, по което била издадена Заповед № 10666 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.12.2024 г.

Заповедта била връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което и след указания на съда, се предявяват настоящите установителни искове. Претендират разноските в заповедното и настоящото производство. В съдебно заседание страната поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения си особен представител по делото си е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че не било доказано качеството на потребител на услугата, в която връзка се прави доказателствено искане.

Моли и за допускане на съдебно- счетоводна експертиза. В с.з. особеният представител моли за отхвърляне на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Със заповед рег. № 1195/ 12.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 2661/ 2025 г. на ПРС, XVIII гр. с-в, ответникът е осъден да заплати на ищеца следните суми: главница в размер на 1 056, 90 лева- за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 04.02.2022 г.- 22.01.2025 г., за обект находящ се в *****************************, както и лихва за забава в размер на 103, 33 лева за периода 30.04.2022 г.- 31.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2025 г.- датата на подаване на заявлението, до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство: 25 лева- за държавна такса и 50 лева- за юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като в едномесечния срок по чл. 415 от ГПК заявителят е предявил настоящия установителен иск.

По делото са представени справка за задълженията на абоната, справка за водомер, ОУ, а също така и копия от карнети за отчитане на абоната.

От община Пловдив е постъпило писмо, с което уведомяват съда, че декларация по чл. 14 от ЗМДТ относно процесния имот не е подавана.

В допълнително писмо се посочва, че поземленият имот, в който се намира процесния обект е частна общинска собственост, като нямало лица, на които да е отстъпено право на строеж или пък да са учредявани вещи права относно имота.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал.

2

1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл. 11 ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги наймалко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2 ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, както и субекти по чл. 2 от ЗРВКУ- наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на „потребител” на тези услуги, по смисъла на чл.

2 ал.1 от ОУ на ищеца. Доказателства за това, че ответникът е потребител на услуги, предоставени от ищеца за процесния период, обаче не са представени по делото. По делото не са ангажирани доказателства ответникът да е собственик или ползвател /носител на ограничено право на ползване/ на посочения в исковата молба имот, каквото качество изисква горепосоченият нормативен акт по отношение на потребителя.

Не са представени и доказателства за това- подадено ли е заявление с искане за откриване на партида на името на ответника, като не се установява и на какво основание ВиК са открили същата на негово име като потребител. ВиК може да открива съответни партиди и да начислява задължения за потребени услуги само при наличие на законовите предпоставки за това и при спазване на приложимата нормативна уредба, което в случая не се установява.

От получената информация от община Пловдив се установява, че за процесния имот не е подавана декларация по чл. 14 от ЗМДТ, т.е. нито ответникът, нито пък свързани с него лица, са декларирали права спрямо имота, нито пък на такива лица са учредявани някакви вещни права, поради което не може да се приеме, че ответникът е титуляр на каквито и да е права по отношение на имота, за да е потребител на предоставяната от ищеца услуга, за която му се търси заплащане с исковата молба.

Предвид изложеното, не се доказва качеството на „потребител“ на ответника за 3 исковия период като основен елемент от фактическия състав на претенцията, като обсъждането по същество на останалите предпоставки е безпредметно, т.к. не може да доведе до различен резултат.

С оглед изхода на делото, а именно- отхвърляне на исковата претенция, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се дължат направените по делото разноски. Същият обаче не е направил такива, доколкото е представляван в процеса от назначен му особен представител, на когото се дължи възнаграждение от внесения депозит, за което ще му бъде издаден РКО. Направените пък от ищеца разноски си остават за негова сметка, без да се възлагат на другата страна, като същото се отнася и до разноските по заповедното дело.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от ********** Ю. Р. К., против Р. М. А., ЕГН: **********, от *****************************, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК рег. № 1195/ 12.02.2025 г., издадена по частно гр. дело № 2661/ 2025 г. на ПРС, XVIII гр. с-в, суми, както следва: главница в размер на 1 056, 90 лева- за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 04.02.2022 г.- 22.01.2025 г., за обект находящ се в *****************************, както и лихва за забава в размер на 103, 33 лева за периода 30.04.2022 г.- 31.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2025 г.- датата на подаване на заявлението, до изплащане на вземането.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4