Решение № 3146 от 25.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3146 гр. София, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20211110146036 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал. 1, във връзка с чл. 29, ал. 3 от ЗН.

Ищците А. А. В. и А. А. В. твърдят в исковата молба, че с ответниците са наследници по закон на А. Я. В., починал на 15.04.2019 г., като с първия ответник са негови деца, а втория ответник е преживялата съпруга. Заявяват, че общия наследодател А. Я. В. със Саморъчно завещание от 24.08.2009 г. е завещал/разпоредил с цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на първия ответник М. А. В., което е притежавал към момента на неговата смърт, като на втория ответник М. С. Ч. е завещал правото да ползва всички недвижими имоти, включени в наследството, докато е жива или докато тя прецени.

Поддържат, че това завещание е обявено от нотариус Т.М., рег. № 199 от НК на 10.09.2019 г. и е вписано в Агенцията по вписванията с № 226/22.04.2021 г. Твърдят, че с това завещание са накърнени запазените им части, поради което е налице правен интерес да искат намаление и възстановяване на запазените им части от наследството. Заявяват, че искането е за намаляване на универсално завещателно разпореждане и в този случай не е необходимо образуването на наследствена маса, а намалението следва да се извърши направо в дробна част, съответстваща на запазената част на наследника по закон, съобразно разпоредбата на чл. 29 ЗН. Претендират да се намали завещателното разпореждане (универсално) Саморъчно завещание от 24.08.2009 г. на А. Я. В. в полза на М. А. В. и да се възстанови запазената част в размер на 5/24 идеални части за всеки от ищците, както и присъждането на разноските.

Ответниците М. А. В. и М. С. Ч. са получил препис от исковата молба и в срока по чл. 131 от ГПК са подали писмен отговор. Заявяват, че със Саморъчно завещание от 1

24.08.2009 г., А. Я. В. е учредил в полза на М. С. Ч. право на ползване върху всички недвижими имоти, включени в наследството (назначена за изпълнител на завещанието и управител на цялото наследено имущество до навършване на пълнолетие от М. А. В.).

Твърдят, че предявения иск за намаляване на завещателното разпореждане (с което е учредено право на ползване) срещу М. С. Ч. е недопустим. Поддържат, че завещателното разпореждане в полза на М. А. В. е универсално и придава на последния качеството „наследник“, съобразно чл. 16, ал. 1 ЗН. Пратендират предявения иск да бъде отхвърлен, както и присъждането на разноските.

С Определение № 21521/19.06.2023 г. (влязло в сила на 12.07.2023 г.) е прекратено производството по предявения от ищците А. А. В. и А. А. В., против ответниците М. А. В. и М. С. Ч., иск по чл.30, ал.1, във връзка с чл.29, ал.3 ЗН, в частта за намаляване на завещателното разпореждане на учреденото в полза на М. С. Ч. право на ползване на всички недвижими имоти, включени в Саморъчно завещание от 24.08.2009 г., като недопустимо Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приложено е Удостоверение за наследници (изх. № РСЦ 19-УГ01- 5352/02.09.2019 г.), от което е видно, че А. Я. В. е починал на 04.04.2019 г., като е оставил за наследници по закон А. А. В., ЕГН ********** (дъщеря – аргумент от чл. 5, ал. 1 ЗН), А. А. В., ЕГН ********** (син – аргумент от чл. 5, ал. 1 ЗН), М. А. В., ЕГН ********** (син – аргумент от чл. 5, ал. 1 ЗН) и М. С. Ч., ЕГН ********** (съпруга – аргумент от чл. 9, ал. 1 ЗН).

Представено е Саморъчно завещание от А. Я. В. от 24.08.2009 г., с което последният е извършил разпореждане по повод на смърт с цялото си движимо и недвижимо имуществено по отношение на М. А. В., като на М. С. Ч. е завещал правото да ползва всички недвижими имоти, включени в наследството, докато е жива или докато тя прецени. Същото е обявено от нотариус Т.М., рег. № 199 от НК на 10.09.2019 г. и вписано в Агенцията по вписванията с вх.рег.№ 20152, том XII, акт № 228/02.04.2021 г.

Представен е от ЕСГРАОН-личен регистрационен картон № 05431 на А. Я. В., от който се удостоверява, че негови деца са: А. А. В., А. А. В. и М. А. В..

Представени са Удостоверения за раждане на А. А. В. от 08.01.1979 г., издадено въз основа на Акт за раждане № 1808/12.11.1978 г. и Удостоверения за раждане(дубликат) на А.

А. В. от 29.08.2023 г., издадено въз основа на Акт за раждане № 1472/19.06.1976 г., от които се установява, че техен баща е А. Я. В..

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

За да се уважи иска за възстановяване на накърнена запазена част, като се намали завещателното разпореждане, следва да са налице следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наследодателят да е починал; 2) ищците да са наследници по закон на починалия наследодател и 3) предписаната в чл. 29 ЗН запазена част на наследниците да е 2 била накърнена със завещателно разпореждане от техния общ наследодател.

От приложеното Удостоверение за наследници (изх. № РСЦ 19-УГ01- 5352/02.09.2019 г.) се установява, че А. Я. В. е починал на 04.04.2019 г., като е оставил за наследници по закон А. А. В., ЕГН ********** (дъщеря – аргумент от чл. 5, ал. 1 ЗН), А. А. В., ЕГН ********** (син – аргумент от чл. 5, ал. 1 ЗН), М. А. В., ЕГН ********** (син – аргумент от чл. 5, ал. 1 ЗН) и М. С. Ч., ЕГН ********** (съпруга – аргумент от чл. 9, ал. 1 ЗН).

Представено и неоспорено е Саморъчното завещание от А. Я. В. от 24.08.2009 г., с което последният е извършил разпореждане по повод на смърт с цялото си движимо и недвижимо имуществено по отношение на М. А. В., като на М. С. Ч. е завещал правото да ползва всички недвижими имоти, включени в наследството, докато е жива или докато тя прецени, като същото е обявено от нотариус Т.М., рег. № 199 от НК на 10.09.2019 г. и е вписано в Агенцията по вписванията с вх.рег.№ 20152, том XII, акт № 228/02.04.2021 г.

Саморъчното завещание (т.нар. олографно завещание) е частен диспозитивен документ, който е подписан от завещателя, поради което при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, той обвързва наследниците на починалото лице с извършените от последното разпореждания „mortis causa“ с имуществото му и произтичащите от тях права и задължения – аргумент от чл. 180 ГПК.

По правната си характеристика завещанието представлява едностранна „mortis causa“ сделка, извършена от лице, което притежава testamenti factio activa (активна завещателна способност), която е лична, формална, отменима, и с която е налице акт на имуществено разпореждане, с който безвъзмездно се облагодателстват едно или повече лица универсални правоприемници (наследници) или заветници (когато е налице сингуларно сукцесия, като заветниците са кредитори на наследството).

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК при ВКС „При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.“. С оглед изложеното, съдът намира, че са спазени императивните изисквания на чл. 13 ЗН, във връзка с чл. 21, във връзка с чл. 25 ЗН, поради което процесното завещание е породило своя правен ефект.

Основен принцип при тълкуването на сделките „mortis causa“ е същите да се тълкуват освен с всички общо известни правила на тълкуването, така и в ползва на валидността (in favorem validitatis). В случая при спазване на посочения принцип за тълкуване на сделките по повод на смърт, както и при приложението на чл. 20 ЗЗД - с оглед извършване на граматическо, систематично и телеологическо тълкуване, настоящият съдебен състав 3 намира, че в случая извършеното разпореждане от наследодателя по повод на смърт има характер на общо завещателно разпореждане, по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН. Според посочената разпоредба, завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени. В тази насока по per argumentum a fortiori от Решение № 276/ 05.03.2014 г. по гражданско дело № 2959/2013 г., на I ГО при ВКС, в което е възприето, че „Когато е завещано конкретно имущество, но от доказателствата по делото е видно, че то изчерпва имуществото, останало след смъртта на наследодателя, завещанието следва да се приеме за общо по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН.“. В процесния случай, безспорно волята на завещателят – А. Я. В. води до извод, че същият се е разпоредил с имуществото си чрез сделка „mortis causa“, която е направила ответника М. А.

В. универсален и единствен правоприемник – наследник по завещание, което се ползва с предимство пред наследниците по закон.

В случая с оглед нормата на чл. 5, ал. 1 ЗН, ищците се явява наследници (деца) по закон на починалия наследодател. Качеството на дете е само причината, която кара законодателя да установи в негова полза законна част. А качеството наследник е условието, под което това право може да бъде упражнено

Според правилото на чл. 29, ал. 1 и ал. 3 ЗН - запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тези случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството. В тази връзка при тълкуването(per arguementum a contraria) и приложението на посоченото правило следва, че запазената част когато е налице съпруг и три и повече деца е 5/6 идеални части, съответно разполагаема част - 1/6 идеална част.

Претенцията за намаляване на завещателни или дарствени разпореждания е самостоятелно субективно потестативно право. Макар Закона за наследството, уреждайки запазената част (чл. 28 ЗН и чл. 29 ЗН) да употребява изразите „част от наследството” и „част от имуществото на наследодателя”, това не означава, че запазената част е квота, дял от определено имущество, т.е. дял в натура. Начинът на определяне на размера на запазената част съгласно чл. 31 от ЗН в случаите на завети или дарения на отделни имущества от наследството, налага извода, че запазената част е и цифрова величина, дроб от една стойност, която се изчислява чрез извършване на регламентираните в закона действия.

Поради това в тези случаи съдебното решение се ползва със сила на присъдено нещо досежно размера на наследствената маса, респективно на запазената част и сумата необходима за допълването й - така Решение № 209/ 29.04.2010 г. по гражданско дело № 1048/2009 г., на ІІ ГО при ВКС. Необходимо е да се посочи, че наследствена маса по реда на 4 чл. 31 ЗН се образува само при завет/и и/или дарение/я, но не и при универсално завещание (общо завещателно разпореждане), какъвто е процесния случай – Решение № 580/02.08.2010 г. по гражданско дело № 1315/2009 г., на I ГО при ВКС. В случая, съдът намира, че доколкото не са събрани доказателства за наличието на други имущества от които да се формира наследствена маса, то съдът счита, че същата се изчерпва с правата, които наследодателят е имал върху всички движи и недвижими вещи, ако завещанието да не беше извършено.