Решение № 3939 от 21.12.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3939 гр. София, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Мария Стойкова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20221100505261 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника В. М. В. срещу решение от 27.10.2021 г., поправено с решение от 10.04.2022 г., по гр.д. №28694/2020 г. на Софийския районен съд, ГО, 153 състав, в частта, в която е уважен предявеният от „Т.Б.“ ЕАД срещу жалбоподателя установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.229 ЗЕС за сумите: 0,68 лв. – главница, представляваща стойност на предоставени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги №613892965 от 03.09.2015 г., изменен с допълнително споразумение №013515272 към договор за мобилни/фиксирани услуги от 06.03.2017 г. за мобилен номер ***, 70,42 лв. – главница, представляваща стойност на предоставени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги №614852947 от 15.01.2016 г., изменен с допълнително споразумение №013910094 към договор за мобилни/фиксирани услуги от 10.06.2017 г. за мобилен номер ***, 46,04 лв. – главница, представляваща стойност на предоставени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги №617927425 от 10.06.2017 г. за мобилен номер ***, ведно със законната лихва от 29.01.2020 г. до окончателното изплащане, 40,61 лв. – главница, представляваща стойност на предоставени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги №618433071 от 14.08.2017 г. за мобилен номер **********, ведно със законната лихва от 29.01.2020 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №4318/2020 г. по описа на СРС, 153 състав, като жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца разноски в исковото и заповедното производство.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди, че не дължи процесните суми поради липса на доставка на услуга, както и че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал приетото по делото заключение на ССчЕ. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд 1 да отмени решението и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Й.Б.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която е уважен предявеният установителен иск за неплатени лизингови вноски по договор за лизинг, и от ищеца в частта, в която е отхвърлен предявеният установителен иск за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, поради което решението е влязло в законна сила в тези му части.

Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбите.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, поради което настоящият въззивен съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционният съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението следва да се добави и следното:

По делото не се спори, а и е установено наличието на сочените от ищеца договорни правоотношения, по силата на които последният се е задължил да предоставя на ответника мобилни услуги.

От приетото по делото заключение на СТЕ, което и настоящият въззивен състав кредитира напълно, се установява, че през процесния период в системата на ищеца за налице 4 отчетни периода /20.01.2018 г. – 19.03.2018 г., 20.03.2018 г. – 19.04.2019 г., 20.04.2019 г. – 19.05.2019 г. и 20.05.2019 г. – 19.06.2019 г./, както и че са налице данни за ползвани услуги през същите отчетни периоди. Ето защо, следва да се приеме, че през процесния период ищцовото дружество е предоставило на ответника сочените мобилни услуги, поради което последният дължи заплащането на тяхната парична равностойност. Независимо от това, ответникът дължи заплащане на уговорената месечна абонаментна такса, като без значение е дали е използвал предоставената от ищеца мрежа и мобилни услуги.

От приетото по делото заключение на ССчЕ, което и настоящият съдебен състав кредитира напълно като обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че за процесния период ищцовото дружество е издало на името на ответника 5 бр. фактури на обща стойност 1042,99 лв., като ответникът е заплати частично сумата от 110,00 лв., а стойността на незаплатените такси и услуги възлиза в общ размер на сумата от 932,99 лв., от които дължими месечни такси и цена на потребените услуги в общ размер на сумата от 157,75 лв.

Ответникът, чиято е доказателствената тежест за това, не е ангажирал никакви доказателства, за установяване на положителния факт на плащането.

Предвид изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

2

С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК се дължат разноски във въззивното производство, но доколкото същата не е представила доказателства за направени такива, то и не следва да и бъдат присъждани.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20203593 от 27.10.2021 г., поправено с решение №20028547 от 10.04.2022 г., постановено по гр.д. №28694/2020 г. по описа на СРС, ГО, 153 състав, в обжалваната част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3