Решение № 524 от 13.04.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 524 гр. Плевен, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Даскалова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело № 20224430104892 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по подадена искова молба от П. Х. В., ЕГН ********** от *** чрез адвокат Д. М. от АК-Пловдив, против „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, жк.“Иван Вазов“, ул. „Балша“ №1, бл.9, ет.2 с ***, с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за бяла карта от 01.02.2022г., сключен с „Аксес Файнанс“ ООД. Излагат се доводи, че съгласно чл.2 от договора, кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит, в размер на 500 лева, а кредитополучателят се задължава да върне сумата по кредита, съгласно условията на договора.

Твърди се, че съгласно чл.20 от Договор за бяла карта от 01.02.2022г., ако ищцата не предостави допълнително обезпечение в срок от 3 дни, тя дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец, като същата се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението.

1

Твърди се, че съгласно чл. 21, ал.4 от договора, при забава на заплащане на текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал.1 от договора, ищцата дължи разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лева за всеки ден, до заплащане на съответното текущо задължение или сумата по чл.12, ал.1 от договора. Твърди се, че в случай, че ищцата не предостави допълнително обезпечение - поръчител, но заплати 15 % от кредитния лимит, дължи заплащането на неустойка по чл.20 от договора в размер на 10 %, В тази връзка се твърди, че в случай на неизпълнение на тези задължения, заемополучателят следва да заплаща ежедневно разходи за действия по събиране на задължението по 2,50 лева на ден и неустойка за непредоставеното допълнително обезпечение, дължимо при всяка забавена вноска.

Твърди се също така, че в чл.21, ал.5 от Договор за бяла карта от 01.02.2022г. е предвидено, че след настъпване на предсрочна изискуемост, ищцата дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120 лева, включваща разходите по извънсъдебно събиране на задължението.

Излагат се доводи, че клаузата на чл. 20 от договора е неравноправна по смисъла на чл. 21, ал.1 ЗПК вр. чл.33 ЗПК. Твърди се също така, че тази клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗПК, тъй като неустойката е необосновано висока. Развиват се доводи, че допълнително се увеличава размера на задълженията на длъжника и се заобикаля чл. 33 ЗПК. Ищецът счита, че основната цел на така уговорените клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. Развиват се доводи, че клаузата противоречи на добрите нрави на осн. чл. 26 ЗЗД, че се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение.

Посочва се, че клаузата за неустойка, предвидена в чл.20 от Договор за бяла карта от 01.02.2022г., е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец, като същата се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението е в огромен размер. Ищецът счита, че се нарушава принципът на добросъвестност и справедливост. В исковата молба се посочва още, че 2 неустойката е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, тъй не се явява индивидуално уговорена.

Развиват се доводи, че клаузата на чл.21, ал.4 от договора от 01.02.2022г., е неравноправна по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗПК, вр. с чл.10а и чл.33 от ЗПК. Твърди се, че заплащането на такси разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лева за всеки ден, до погасяване на текущо задължение, се явява в пряко противоречие с чл.10а от ЗПК.

Твърди се, че неустойката, която се начислява с чл.20 от Договор за бяла карта от 01.02.2022г., поради това, че ищцата не е заплатила на падежа текущото си задължение и не е предоставила обезпечение в 3 дневен срок след настъпване на падежа на текущото задължение и такси разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лева за всеки ден, до погасяване на текущо задължение, се явяват в пряко противоречие с чл.33 от ЗПК. Посочва се също така, че клаузата на чл.21 ал.4 от договора е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Излагат се доводи, че същата предвижда заплащането на неустойка, както и допълнителни такси, които са необосновано високи. Посочва се, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв, а в случая се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

Посочва се, че с процесната клауза, в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение.

Ищецът счита, че основната цел на така уговорените клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. Развити са съображения, че клаузата е нищожна и противоречи на добрите нрави на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Ищецът излага доводи, че клаузата за неустойка и допълнителни такси, предвидена в чл.21, ал.4 от договора е нищожна като противоречаща на добрите нрави и изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Твърди се, че клаузата на чл.21, ал.4 от Договор за бяла карта от 01.02.2022г., предвиждаща заплащането на неустойка и такси е нищожна 3 на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. В тази връзка се сочи, че клаузата на чл.21, ал.4 от договора е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора.

Излагат се доводи, че клаузата на чл. 21, ал.5 от договора, е неравноправна по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗПК, вр. с чл.10а, чл.33 от ЗПК.

Ищецът счита, че така уговорената клауза на чл.21, ал.5 от договора, е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Твърди се, че предвидената такса за настъпила предсрочна изискуемост на задължението е необосновано висока. Ищецът счита, че с процесната клауза в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение и основната цел на така уговорената клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. Развиват се съображения, че клаузата е нищожна и противоречи на добрите нрави на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД. Твърди се, че се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Ищецът счита, че с предвиждането на такса за настъпила предсрочна изискуемост на задължението в размер на 120 лева се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Ищецът счита също така, че клаузата предвиждаща заплащането на такса за настъпила предсрочна изискуемост на задължението е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, тъй като не се явява индивидуално уговорена

Отправено е искане да бъде прогласена нищожността на клаузите на чл.

20, чл. 21, ал.4 и чл. 21, ал.5 от Договор за бяла карта от 01.02.2022г., сключен между П. Х. В., ЕГН ********** от гр.Плевен, и „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК ***, като противоречащи на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, както и като неравноправни и противоречащи на добрите нрави по смисъла на Закона за задълженията и договорите.Няма доказателствени искания. Претендират се направените деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Аксес Файнанс”АД, ЕИК *** /универсален правоприемник на „Аксес 4

Файнанс”ООД, ЕИК ***/. Ответникът счита, че претенцията е допустима, но изцяло неоснователна.

Посочва, че на 01.02.2022 г. П. Х. В. е сключила с „Аксес Файнанс” ООД Договор за кредит „Бяла Карта“ № 984396 (договора), по силата на който дружеството е предоставило револвиращ кредит в максимален размер от 500 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез платежен инструмент - платежна карта, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора. Твърди се, че към датата на изготвяне на настоящия отговор на искова молба ищецът не изпълнява редовно задълженията си по сключения от него договор за кредит, и е налице неплащане на значителен размер на задълженията. Посочва се, че веднъж сключили договор за кредит „Бяла Карта“ кредитополучателите сами взимат решение как и кога да усвояват суми по предоставения заем. Твърди се, че „Бяла Карта“ като финансов продукт не е вносков продукт, по който задължението от кредитополучателя се изплаща на равни месечни/ седмични вноски, както са масово продуктите, предлагани на пазара на финансови услуги. Твърди се, че кредитополучателите на „Бяла Карта“ сами решават как да усвоят сумата - в брой на АТМ-устройство и/ или онлайн, както и сами решават кога да усвоят сумата - в случай че кредитополучател реши през даден месец да не усвоява суми, то той не дължи нищо за това, но ако усвои суми от кредитния лимит дължи уговорената договорна лихва, която се начислява на ден върху усвоената сума.

Ответникът счита, че твърденията за нищожност на чл. 20 от Договора, изложени в исковата молба, са неоснователни, а условията на клаузата са напълно погрешно преекспонирани от ищцовата страна. Излагат се доводи, че неправилно ищецът твърди в исковата молба, че кредитополучателят следва да предостави обезпечение поръчител в 3-дневен срок от подписване на Договора. Ответникът се позовава на чл. 15, ал. 1 от договора, и сочи, че ищецът се е съгласил в случай, че не заплати текущото си задължение на падежа, в срок от три дни след падежа, да предостави обезпечение поръчител, т.е. обезпечение следва да се предостави единствено и в случай че ищецът не изпълни задължението си за плащане по Договора. Ответникът развива доводи, че в случай че ищецът заплати текущото си задължение, т.е. изпълни в срок задълженията си по договора за кредит, обезпечение не следва да се предоставя. Твърди, че за кредитора не съществува забрана да изисква 5 заемите, които предоставя, да бъдат обезпечени. Посочва, че при кандидатстване за отпускане на кредита на ищеца е обяснено изискването за предоставяне на поръчител, същият е получил Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ), в който ясно е посочено изискването за предоставяне на допълнително обезпечение по договора в случай че не заплати цялото си задължение в посочения в договора падеж, включително и в договора ясно са разписани условията, при които се изисква поръчител и условията, на които последният следва да отговаря. Твърди се, че в случай че кредитополучателят усвои сума чрез платежния инструмент, той следва да заплати всичко усвоено, ведно с начислената договорна лихва в срок до 2-ро число на месеца, следващ месеца през който има усвоена сума от кредитния лимит. Твърди, че уговорената в Договор за кредит „Бяла Карта“ неустойка нито е прекомерна, нито противоречи на принципа на справедливостта. Посочва, че преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора и счита, че ищецът не е ангажирал доказателства в тази връзка и твърденията му са голословни.