Акт от 13.08.2020, Районен съд - Трявна
- Съд
- Районен съд - Трявна
- Дело
- 216/2019
- Подписан
- 13.08.2020
- В сила
- 13.08.2020
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ 37 гр. Трявна, 13.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на дванадесети август, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА ПЕТРАКИЕВА при секретаря Христина Тунева, като разгледа докладваното от съдия Петракиева ГР.Д. № 216 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК.
В исковата молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД против П.Д.М. се твърди, че на 16.06.2016г. между страните е бил сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за 24 месеца по програма НонСтоп 40,99 с неограничени минути и 24,41% промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца. Ответницата не изпълнила задълженията си по договора в общ размер на 4,96 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 10.08.2016г. – 09.09.2016г. На същата дата бил сключен и договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI Р9 Lite White с обща лизингова вноска в размер на 427,57 лв. чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които 18,59 лв. По договора за лизинг ответницата дължала заплащане на сума в общ размер на 398,65 лв., формирана от лизингови вноски за отчетен период 10.08.2016г. – 09.11.2016г., а именно: 18,59 лв. – лизингова вноска в пълен размер за отчетен периода 10.08.2016г. – 09.09.2016г.; 8,26 лв.
– остатък от лизингова вноска след приспадане на предплатени при сключване на договора суми, дължима за отчетен период 10.09.2016г. – 09.10.2016г.; 371,80 лв. – сбор от 20 лизингови вноски за отчетен период 10.10.2016г. – 09.11.2016г.
За посочените суми е било подадена заявление за издаване на заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК.
Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца общо сумата от 403,61 лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси по горепосочения договор за мобилни услуги и договор за лизинг, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на задължението.
Претендира се също присъждане на направените разноски в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК ответницата не е предоставила писмен отговор.
В първото открито съдебно заседание по делото, проведено на 12.08.2020г., ищецът, чрез писмено становище на пълномощника си адв. В. Н., прави искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответницата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща представител.
Въз основа на направеното от ищеца искане, с протоколно определение от 12.08.2020г. е приета за разглеждане претенция по чл.238 ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът, като взе предвид данните по делото, намери следното:
Ответницата
П.Д.М. е получила редовно препис от исковата молба и от доказателствата към нея.
Получила е редовно и съобщение, с което е уведомена относно възможността за постановяване на неприсъствено решение, ако не представи отговор в указания срок и не изпрати представител в първото заседание по делото, без да направи искане за разглеждането на делото в негово отсъствие. Въпреки дадените указания, в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, ответницата не представя отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото съдебно заседание, проведено на 12.08.2020г., като не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. Същевременно с това, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото доказателства /заверени копия на: договор за мобилни услуги от 16.06.2016г.; договор за лизинг от 16.06.2016г.; Общи условия на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги; фактура №**********/10.09.2016г.; фактура №**********/10.10.2016г.; фактура №**********/10.11.2016г./, съдът счита предявеният по делото иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК за вероятно основателен.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки на чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца СУМАТА от 403,61 лв. /четиристотин и три лева и 61 ст./ - главница, представляваща неизпълнени задължения по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 16.06.2016г. и договор за лизинг към него от същата дата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 20.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед №230/20.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по Ч.ГР.Д. №408/2018г. по описа на Районен съд – Трявна, на основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане от ищеца, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 385,00 лв. - направени разноски в заповедното производство, от които: 25,00 лв. внесена ДТ и 360,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и направеното искане от ищеца, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 125,00 лв. - направени разноски в настоящото исково производство, от които внесена ДТ в размер на 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Д.М., с ЕГН **********,***, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, Ж.К. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от Д.К.К. заедно с който и да е между М.С. и Я.Х., СУМАТА от 403,61 лв. /четиристотин и три лева и 61 ст./ - главница, представляваща неизпълнени задължения по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 16.06.2016г. и договор за лизинг към него от същата дата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 20.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед №230/20.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по Ч.ГР.Д. №408/2018г. по описа на Районен съд – Трявна, на основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК.
ОСЪЖДА П.Д.М., с ЕГН **********,***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, Ж.К. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от Д.К.К. заедно с който и да е между М.С. и Я.Х., сумата от 385,00 лв. /триста осемдесет и пет лева и 00 ст./ - направени разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА П.Д.М., с ЕГН **********,***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, Ж.К. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от Д.К.К. заедно с който и да е между М.С. и Я.Х., сумата от 125,00 лв. /сто двадесет и пет лева и 00 ст./- направени разноски в настоящото исково производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: