Решение № 3268 от 16.09.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3268 гр. Варна, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело № 20213110106972 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 60920/07.07.2025 г., подадена от Д. К. К., чрез адв. И. В., в която е обективирано искане за поправка по реда на чл. 247 от ГПК на допусната в постановеното по делото Решение № 1028/27.03.2023 г. очевидна фактическа грешка.

В молбата се сочи, че съдът погрешно е приел, че е внесена държавна такса от 10 лв., вместо реално внесената такса от 1056,40 лв. Моли съда да поправи очевидната фактическа грешка, като приеме че е внесена държавна такса в размер на 1056,40 лв. и да са осъди ответника да я изплати на ищеца, предвид изхода на спора.

В срока по чл. 247, ал.2 от ГПК насрещната страна е депозирала отговор. Счита молбата за неоснователна и моли съда да не допуска поправка на очевидна фактическа грешка. Излага, че молбата представлява молба по чл. 248 ГРС за изменение на решението в частта за разноските, срокът за която вече е преклудиран.

Молбата по чл. 247 от ГПК е допустима, доколкото е подадена своевременно от легитимирана страна и в нея са формулирани изрични твърдения, че според молителя в постановеното решение е налице разминаване между действителната воля на съда обективирана в мотивите му и външното й изразяване в диспозитива.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

В мотивите си съдът е изложил, че предвид изхода на спора, право на разноски в производството имат и трите страни, включително държавата по разгледаните и отхвърлени евентуални искове. За неразгледаните от съда евентуални искове, страните нямат право на съдебно-деловодни разноски, както по чл. 78, ал. 1, така и по чл. 78, ал. 3 от ГПК (в този смисъл Решение № 210/27.07.2015 г. по гр.д. № 5600/2014 г. на ВКС, IV г.о.). Въз основа на този извод е приел, че съобразно предствените от ищеца доказателства и списък по чл. 80 от ГПК, същият е сторил, респ. претендира разноски в процеса от общо 2900,00 лв. за платено в брой адвокатско възнаграждение, както и за платена държавна такса от 10,00 лв. по иска по ЗОДОВ.

В решението си съдът е присъдил разноски в полза на ищеца за заплатена държавна такса от 10 лв. съобразно уважаването на два от предявените искове по ЗОДОВ предвид правилото на чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, при което се присъжда цялата държавна такса, независимо дали исковете са уважени частично.

Съгласно чл. 247, ал. 1 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки, които по своя правен характер представялват несъответствия между формираната от съда действителна воля в 1 мотивите и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебния акт. На поправка подлежат единствено допуснатите в диспозитива неточности или грешки, които не съответстват на волята на съда формирана в мотивите, тъй като именно диспозитивът е източник на силата на пресъдено нещо. От това следва, че не подлежат на поправка по този ред технически грешки в мотивите на съдебното решение.

Видно от мотивите на съда, в тях е прието, че на ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 10 лв., съобразно уважените искове по ЗОДОВ.

Съдът е обсъдил и е приел в мотивната част, че на ищеца не му се следват разноски за държавни такси за останалите искове, предвид тяхното неразглеждане или отхвърляне. С постановения диспозитив са присъдени разноски за държавна такса именно в размер на 10 лева, което кореспондира напълно с формираните мотиви.

От гореизложеното съдът намира, че в постановеното по делото решение не е налице разминаване между формираната от съда воля и изрично изразената такава в диспозитива, която да подлежи на поправка по реда на чл. 247 от ГПК.

За пълнота следва да се посочи, че в действителност с искането си ищецът цели да постигне изменение или допълване на решението в частта за разноските по см. на чл. 248 от ГПК /ако се приеме, че за част от тях изобщо липсва произнасяне/, за което обаче е изтекъл преклузивния законоустановен срок.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №60920/07.07.2025г., подадена от Д. К. К. чрез адв. И. В., в която е обективирано искане за поправка по реда на чл. 247 от ГПК на допусната в постановеното по делото Решение № 1028/27.03.2023 г. очевидна фактическа грешка.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2