Решение № 3928 от 01.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3928 гр. София, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100503104 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 11409/19.10.2022 г., постановено по гр. д. № 8843/2021 г. на СРС, 118ти състав, частично са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* срещу К. И. П., ЕГН **********, действащ чрез процесуалния си представител адв. Р. Р. от САК със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „******* офис – партер установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79,ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД и е признато за установено, че ответникът ДЪЛЖИ на ищеца сумата от 2756, 20 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с адрес: гр. София, ж. к. *******, аб. № ******* за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва от 08.12.2020 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61526/2020 г. по описа на СРС, 118 състав като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за стойност на топлинна енергия за разликата над уважения размер 2756, 20 лв до пълния предявен размер от 3591, 99 лева и за периода от 01.05.2017 г. до 30.10.2017 г., за мораторна лихва в размер на 593, 60 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 26.11.2020 г., за сумата от 29, 64 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 8.12.2020 г. до изплащане на вземането и за мораторна лихва в размер на 6, 21 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 26.11.2020 г. Направените по делото разноски са разпределени съобразно уважената, респ.

1 отхвърлената част от исковете.

Недоволен от постановеното решение е останал ответника, който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК е подал въззивна жалба, с която оспорва постановеното решение в частта, с която е осъден да заплати на ищеца процесните суми. Възразява срещу размера на дължимата сума, като според жалбоподателя сумата на задълженията, обхванати от погасителната давност, е в по – голям размер от изчисления от съда. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, а вместо него да постанови ново решение, с което изцяло отхвърля предявените спрямо ответницата претенции. Претендира и разноски.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е допустима и подлежи на разглеждане.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК на отговор на въззивната жалба е подал и ищеца, като оспорв подадената въззивна жалба като неоснователна. Смятат, че първата инстанция е постановила правилно съдебно решение, поради което моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да остави без уважение. Претендира и разноски.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Производството е по предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 3591, 99 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. *******, аб. № ******* за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва от 8.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 593, 60 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 26.11.2020 г., сумата от 29, 64 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва от 8.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6, 21 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 26.11.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61526/2020 г. по описа на СРС, 118 състав.

2

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.

1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабдения имот, се е извършвало от "Т.С." ЕООД. Поддържа, че съгласно общите условия за ответника е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Твърди, че ищецът не разполага с процесуална легитимация по отношение претенциите за установяване съществуването на вземане за главница и обезщетение за забава в размер на законната лихва за предоставена услуга за дялово разпределение. Поддържа, че не притежава качеството "потребител на топлинна енергия" за процесния недвижим имот, тъй като не е подавал заявление за откриване на партида при ищеца. Счита, че част от сумите, претендирани с исковата молба, са погасени по давност. Оспорва методиката, по която ищецът начислява сумите за предоставяне на услугата дялово разпределение, като твърди, че не е доказан начинът, по който се определя цената за услугата, както и обстоятелството, че ищецът действително е заплатил на дружеството за дялово разпределение претендираните такси.

Посочва, че не е бил поставян в забава, като оспорва претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия, както по основание, така и по размер. Твърди, че чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия на ищеца от 2014 г. са нищожни, тъй като противоречат на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и н а чл. 146, ал. 1, пр. 1 ЗЗП. Счита за недължимо и начисленото от ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, представляваща главница за предоставена услуга дялово разпределение, доколкото излага твърдения, че не е поставян в забава. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца "Т.С." ЕООД не взема становище по исковете.

Ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на 3 топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Единственото възражение, което въвежда въззивника в подадената въззивна жалба е относно изчисления размер на сумата, попадаща в погасигелния период.

С оглед гореизложеното, обжалваното решение следва да се потвърди в обжалваната част. Правилно първата инстанция е установила, че в исковия период о т 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., действащи между страните са приетите от "Топлофикация София " ЕАД Общи условия от 2016 г., одобрени с Решение на ДКЕВР от 10.07.2016 г. Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г., съгласно които плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението. Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след месеца, за който е възникнало задължението. (Решение № 3100 от 7.04.2022 г. на СРС по гр. д. № 44788/2021 г.; Решение № 8163 от 16.07.2022 г. на СРС по гр. д. № 71729/2021 г.). Следователно, погасени по давност към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, - 08.12.2020 год. са вземанията за периода от 01.11.2017 год. до 30.04.2018 год., тъй като в случая е приложим 3-годишния давностен срок. Непогасени по давност са вземанията за потребена топлинна енергия в периода от 01.05.2018 год. до 30.04.2019 год., заплащането на които ответниците дължат на ищеца по делото.

Възражението на въззивника е неоснователно, тъй като съдът правилно е изчислил размера на погасените суми съобразно установения давностен период. Доколкото е налице забрана да се влошава положението на жалбоподателя, уредена в нормата на чл. 271, ал. 1, изр. второто ГПК, то решението в частта, с която се присъжда сума за незаплатена топлинна енергия за процесните месеци в размер на 2 756,20 лв. следва да се потвърди, като върху която сума се дължи законна лихва от подаване на исковата молба – 02.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото, „Топлофикация София“ ЕАД има право на разноски в размер на 350 лева, представляващи заплатено юрисконсултско възнаграждение.

Предвид цената на исковете, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12.

2010 год., ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.

По изложените мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11409/19.10.2022 г., постановено по гр. д. № 8843/2021 г. на СРС, 118-ти състав, частично са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* срещу К. И. П., ЕГН **********, действащ чрез процесуалния си представител адв. Р. Р. от САК със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „******* офис – партер установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79,ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД и е признато за установено, че ответникът ДЪЛЖИ на ищеца сумата от 2756, 20 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с адрес: гр. София, ж. к. *******, аб. № ******* за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва от 08.12.2020 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61526/2020 г. по описа на СРС, 118 състав като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за стойност на топлинна енергия за разликата над уважения размер 2756, 20 лв до пълния предявен размер от 3591, 99 лева и за периода от 01.05.2017 г. до 30.10.2017 г., за мораторна лихва в размер на 593, 60 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 26.11.2020 г., за сумата от 29, 64 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 8.12.2020 г. до изплащане на вземането и за мораторна лихва в размер на 6, 21 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 26.11.2020 г.