Решение № 260122 от 11.02.2021, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 2953/2020
- Вид
- Решение № 260122
- Подписан
- 11.02.2021
- В сила
- 21.07.2021
- Състав
- ИВАН ХРИСТОВ РЕЖЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 4 и 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 4 и 6 · Закон за потребителския кредит
Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260122 Година
11.02.2021 Град
Стара Загора
В И
М
Е
Т
О Н
А Н
А
Р
О
Д
А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и седми януари Година 2021 в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2953 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът
„П. - твърди в исковата си молба, че на
05.02.2018 г. сключил с ответницата договор за потребителски кредит № **********, по който й превел по посочена от нея банкова сметка ***. Ответницата получила одобрение да закупи и поискания от нея пакет от допълнителни услуги, за получаването на който подписала споразумение за предоставянето му. Същата поела задължения по договора със закупен пакет от допълнителни услуги към него, да върне отпуснатия кредит за срок от 24 месеца, на месечни вноски по погасителен план, всяка в размер на 301.56 лева и падеж за плащането й – всяко 10-то число на месеца. Договорът за кредит и споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги били подписани при Общи условия, които били неразделна част от договора и споразумението. Общото задължение по договора, включващо и задължението по пакета от допълнителни услуги, било 7237.44 лева. Ищецът изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като превел на ответницата уговорения кредит от 3000 лева, а ответницата неизпълнила задължението си по същия договор, като преустановила плащанията на погасителните вноски и изпаднала в забава. Направила само две плащания по заема на следните дати - на 13.03.2018 г. били платени 303.80 лева, а на 15.06.2018 г. още 98.80 лева.
Общата сума на направените плащания по договора и споразумението била 402.60 лева. С нея била погасена сума в размер на 352.80 лева, съгласно задължението по погасителен план (заплатена била изцяло една вноска, а по втората частично в размер на 51.24 лева). В общата сума на получените плащанията били включени и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план - 19.80 лева. Поради плащане на вноските със забава, били начислени и лихви в размер на 872.75 лева, които към момента били заплатени частично и оставала за заплащане по тях сумата от 852.95 лева. С плащанията си ответницата заплатила и 30 лева начислени такси по тарифа. След като били отразени направените плащания, оставащото неизплатено задължение съгласно погасителния план към договора било в размер на 7634.69 лева, от което главница 2917.47 лева, договорно възнаграждение 1245.21 лева от 10.04.2018 г. до 27.08.2019 г., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 2619.06 лева и лихви за забава 852.95 лева от 11.03.2018 г. до
01.05.2018 г. Поради обстоятелството, че ответницата неизпълнявала договора и изпаднала в забава, към момента целият погасителен план по същия договор бил изтекъл и вземането било изискуемо в пълния му размер, който към днешна дата бил общо 7634.69 лева. Искането е да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 2917.47 лева за главница от невърнат кредит по договора за кредит, с 1245.21 лева договорно възнаграждение от 10.04.2018 г. до 27.08.2019 г., с 2619.06 лева възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, с 852.95 лева лихви за забава от 11.03.2018 г. до 01.05.2018 г., и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 6154 описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд.
Претендира за сторените в настоящото и в заповедното производство разноски.
Ответницата Н.Т.С. оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни и й присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника й в подадения в срок отговор, в хода на делото по същество и в представена писмена защита.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:
За процесните вземания ищецът е подал на 25.11.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. За разглеждането му е било образувано приложеното ч.гр.д. № 6154/2019 г. на СтРС, по което на 27.11.2019 г. е издадена исканата заповед, срещу която на 08.07.2020 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответницата е подала възражение по чл. 414 ГПК, поради което на 11.08.2020 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, които поради това се смятат предявени на 25.11.2019 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта по чл. 410 ГПК срещу ответницата (чл.
422, ал. 1 ГПК).
На 05.02.2018 г. страните са сключили в писмена форма, при представените общи условия, договор за потребителски кредит П. кредит стандарт № **********, както и отделно споразумение към него за предоставяне на пакет от допълнителни услуги (л. 14-26). С договора ищецът се задължил да предостави на ответницата 3000 лева кредит, а тя се задължила да му го върне в срок от 24 месеца, заедно с 1451.04 лева възнаградителна лихва и 2786.40 лева възнаграждение за пакет допълнителни услуги, или общо 7237.44 лева - разсрочено, на равни месечни погасителни анюитетни вноски, всяка по 301.56 лева, платими на 10-то число на месеца, съгласно погасителен план, като падежът на първата вноска е 10.03.2018 г., а на последната – 10.02.2020 г. (л.
25).
В съдържанието на договора за кредит обаче, не са посочени, съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК начин (л. 14-15). Такива са посочени само в т. 5 на общите му условия (л.
17), но те не са част от съдържанието на договора за кредит, а именно в съдържанието му, а не и в общите му условия по чл. 11, ал. 2 ЗПК, нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква императивно да са посочени тези допускания (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК). В съдържанието на договора за кредит не е посочено и наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както императивно изисква нормата на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Такова право е посочено само в т. 7 от общите условия (л. 18), но последните, макар и да са неразделна част от договора съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК, не са част от съдържанието му по чл. 11, ал. 1 ЗПК, а именно в последното, а не и в общите му условия, нормата на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК изисква императивно да е посочено и това право на отказ от договора и срока и условията за неговото упражняване (чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК). А това означава, че този договор е недействителен/нищожен, защото при сключването му не са спазени горепосочените императивни изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 и 20 ЗПК (чл. 22