Определение № 743 от 19.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 743 гр. София, 18.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно дело № 20241000600766 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по протест на СГП срещу определение № 2739 от 03.06.2024 г. на СГС, НО, 9-ти състав, постановено в разпоредително заседание по НОХД № 1998/2024 г., с което съдебното производство по делото е прекратено и същото е върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

В протеста се твърди, че определението е неправилно, като се поддържа, че при изготвянето на обвинителния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на подсъдимия и обуславящи прекратяване на съдебното производство. Прокурорът изразява несъгласие с възприетата от съда неправилна цифрова квалификация на деянието, доколкото в случая словестно са посочени всички признаци на деянието, осъществено от подс. Д..

В този смисъл е заявено искане за отмяна на протестираното определение с връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд.

Софийски апелативен съд, в настоящия състав, след като се запозна с изложените в частния протест съображения и постановеното определение, като взе предвид материалите по делото и внесения за разглеждане обвинителен акт, намери за установено следното:

Частният протест е подаден от страна с правен интерес от оспорване на съдебния акт и в срока по чл.342 ал.1, във вр. с чл. 249 ал.3 от НПК, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество, се явява неоснователен.

Доколкото ролята на обвинителния акт е да очертае рамките на доказване по делото, то в този смисъл следва да бъдат изчерпателно посочени в обстоятелствената му част фактите, отнасящи се до всеки елемент от обективната и субективната страна на престъплението, в чието извършване е обвинено лицето, срещу което се води наказателното производство. Също така, не е достатъчно да се посочат признаците от състава на престъплението, а същите следва да съответстват и на дадената им от прокурора правна квалификация. На свой ред, фактическите и юридическите предели на обвинението следва да са ясно и разбираемо посочени, а това би могло да се 1 постигне единствено чрез съответствието между фактите и възприетата правна квалификация от прокурора. В този смисъл, развитите в обстоятелствената част на обвинителния акт съображения не следва да бъдат в противоречие със заключителната част на прокурорския акт, защото срещу тези факти и обстоятелства подсъдимият се е защитавал в посочената подготвителна фаза на наказателния процес при привличането му в качеството на обвиняем. Така изложеното води до извод, че всяко противоречие между обстоятелствена част и заключителна част на акта на прокурора, очертаващ рамките на обвинението, винаги води до ограничаване на правото на защита на подсъдимия, но също така води и до засягане на защитаваните обществени отношения с процесното престъпление.

В конкретния случай, правилна и законосъобразна се явява констатацията, направена от първоинстанционния съд, че е налице противоречие в обвинителния акт, тъй като детайлното описание на фактическата обстановка в обстоятелствената част на обвинителния акт не кореспондира от правна страна с диспозитива, с който е повдигнато обвинение спрямо обв. Д.. В обстоятелствената част на обвинителен акт са изложени мотиви, че с действията си Д. е осъществил състава на чл. 354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, а същевременно с диспозитива на прокурорския акт на подс. Д. е било повдигнато обвинение по чл.354а, ал.1, т.4, вр. ал.1, изр.1, пр.4, алт.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ от НК, като същото обвинение фигурира и в диспозитива на постановлението за привличане на обвиняем /виж л.114-115 от ДП/.

Наличното разминаване между словесното и цифровото изписване на приетата от държавното обвинение правна квалификация разкрива известно противоречие и внася неяснота във волята на прокурора кой от съставите на чл. 354а от НК вменява за осъществен- по ал.1 или по ал.2, който се явява и по-тежко наказуем. Визираният признак /опасен рецидив в двете му разновидности/фигурира словесно, но не е налице цифрово /т.4 на ал.2, вр. ал.1 на чл.354а от НК, вр. чл. 29, ал.1, б „а“ и б „б“ от НК/.

Сочената неяснота във волята на прокурора и противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт води до ограничаване и нарушаване на процесуалните права на подсъдимия Д., доколкото на първо място го поставя в невъзможност да разбере същността и точните параметри на обвинението и в тази връзка, на второ място, да организира адекватно защитата си. Коментираният порок, залегнал в обвинителния акт /а така и в постановлението за привличане на обвиняем/ представлява съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, водещо до съществено накърняване на правото на защита на обвиняемия/подсъдимия, което е основание за връщане на делото на прокурора за отстраняването му.

Ето защо, Софийски апелативен съд прие, че определението на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а протестът отхвърлен като неоснователен.

Воден от гореизложеното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2739 от 03.06.2024г. на Софийски градски съд, постановено в разпоредително заседание по НОХД № 20241100201998/24г., НО, 9ти състав, с което съдебното производство по делото е прекратено и същото е върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3