Определение № 358 от 09.08.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 358 гр. С., 08.08.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка Николова

Членове:

Мариета Неделчева

В. Р. Стоилова като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно частно наказателно дело № 20241800600533 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.345 вр. с чл.341, ал.2 вр. с чл.249, ал.3 вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

Производството по делото е образувано въз основа на подаден частен протест от РП – К., ТО – С. срещу Определение от 29.04.2024 г., постановено по НОХД № 28/2024 г. по описа на РС – С., касаещо произнасяне по реда на чл.248, ал.1, т.3 от НПК. С атакуваното определение съдът е констатирал, че в хода на досъдебното производство по делото са допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване на процесуалните права на подс. П. Т. П. да разбере повдигнатото спрямо него обвинение и на пострадалите от престъплението лица. С оглед на това първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на констатираните нарушения.

С депозираният частен протест представителят на държавното обвинение твърди, че в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което иска въззивния съд да отмени атакуваното определение. В протеста се излагат подробни съображения за неправилност на съдебния акт. На първо място прокурор П. намира за неправилно разбирането на първоинстанционния съд за неприложимост в случая на разпоредбите на чл.26, ал.1 от НК. Намира, че съгласно Тълкувателно решение № 3/15.02.1971 г. по н.д.№32/70 г. на ОСНК на ВС, по някои въпроси на продължаваното престъпление, се сочи, че престъпленията против личността са само тези, посочени в Глава втора от Особената част на НК, защото единствено при тях обект на защита е личността и някое лично нейно благо. Излага аргументи, че в наказателното право аналогията е недопустима, особено когато по този начин се дописва закона по начин, по който се утежнява положението на обвинените лица.

Намира още, че в случая обвиняемият П. е бездействал по отношение на 1 дължимата издръжка спрямо децата си, с което е осъществил три отделни деяния. Същевременно тези деяния са извършени през сходни периоди от време, при една и съща обстановка – наличието на едно осъдително решение, еднаква причина за неизпълнение и еднородност на вината. Излага аргументи, че престъпленията против брака и семейството не са изключени с нормата на чл.26, ал.6 от НК от тези, за които е недопустимо приложението на „продължавано престъпление“ /такива са само престъпленията против личността на различни лица/. Въз основа на така изложените аргументи прокурорът сочи, че е неправилно продължаваното престъпление да се разкъсва за всяко едно от деянията, за които подсъдимият е неизправен в задълженията си за издръжка в посочения времеви период /идентичен за всеки един от низходящите/, заради еднородността на деянията му, които не са изключени от продължаваното престъпление, съгласно чл.26, ал.6 от НК.

На следващо място прокурорът сочи, че обвинителният акт не страда от идентифицираните в атакуваното определение непълноти. Напротив намира, че обвинителният титул отговаря на всички формални изисквания на закона и е съобразен с критериите за изчерпателност, пълнота и яснота на обвинението, регламентирани в разпоредбите на чл.246 от НК и Тълкувателно решение №2/2002 г. по т.д. №2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Твърди, че в абзац втори, изречение последно от обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че децата на обвиняемия са се родили както следва В. П.а през 2008 г., А. П.а през 2010 г. и К. П. през 2011 г., от което следва, че прокурорският акт съдържа необходимите елементи съгласно закона.

Съдът след като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното:

Съдебното производство по НОХД № 28/2024 г. по описа на РС – С. е било образувано въз основа на внесен обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение на П. Т. П. за престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1вр. чл.26, ал.1 вр. чл.28 от НК.

В разпоредително заседание, проведено на 29.04.2024 г. по реда на чл.248 от НПК съдът служебно се е сезирал и е констатирал наличието на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничава на правото на защита на подсъдимия П. П. и на процесуалните права на пострадалите от престъплението лица. Констатираните нарушения от съда са в две насоки: това, че в обстоятелствената част на обвинителния акт се твърди да са осъществени три самостоятелни престъпления в съвкупност, а повдигнатото с диспозитива обвинение касае извършено престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 вр. чл.28 от НК, а именно едно единствено продължавано престъпление. Вторият отразен недостатък в съдебния акт е непосочване на точната дата на раждане на всяко едно от трите деца, за които се твърди, че подсъдимият П. дължи издръжка, факти които първоинстанционният съд сочи, че са релевантни във връзка с възникването и прекратяването на задължението за заплащане на издръжка.

Въззивният съд установи, че депозираният частния протест е допустим, 2 тъй като е подаден от процесуално легитимирано да стори това лице – представителят на РП – К., ТО – С. – прокурор Я.П., в определения в разпоредбата на чл.249, ал.3 от НПК срок. По съществото си частният протест е основателен и следва да бъде уважен.

Съдът намира определението на РС – С. от 29.04.2024 г., закрепено в протокол № 117 за неправилно, поради което следва да го отмени и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия от същия съдебен състав на РС - С..

Съгласно константната съдебна практика /Решение № 449 от 29.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 390/2010 г., II н. о., Решение № 47 от 2.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 3081/2011 г., III н. о., Решение № 182 от 9.11.2016 г. на ВКС по н. д.

№ 601/2016 г., III н. о., Решение № 167 от 19.01.2021 г. на ВКС по н. д. № 663/2020 г., III н. о./ престъплението по чл. 183 от НК се осъществява чрез бездействие и намира обективен израз в неизпълнение на влязло в сила решение за плащане на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски.

За ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия е необходимо от субективна страна да бъде установено съзнателно неизпълнение на дължимите алиментни задължения, което изисква доказване на обективна възможност за изпълнение на задължението и липса на пречки от непреодолимо естество, препятстващи заплащането на месечната издръжка.

Деецът трябва да е изградил представи за наличието на съответното задължение за плащане на издръжка в случая за всяко едно от децата В. П.а, А.

П.а и К. П. и за това за какъв период от време не е внесъл дължимите суми, като преследва настъпването на общественоопасните последици или допуска /примирява се/ с престъпния резултат /изпадането в забава/.

Настоящият съдебен състав не споделя аргументите, изложени от първоинстанционния съд за допуснати противоречия и непълноти в обвинителния акт, които в голямата си част се основават на Определение от 25.10.2019 г. по ВЧНД № 613/2019 г. по описа на Окръжен съд – гр.С..

Застъпеното в посочените съдебни актове тълкуване по аналогия на разпоредбата на чл.26, ал.6 от НК, касаеща престъпленията против личността и извода за неприложимост на чл.26, ал.1 от НК по отношение на престъпленията по чл.183 от НК е недопустимо, още повече, че със същото е утежнено положението на подсъдимото лице, като е дадено указание от районния съд за извършване на ново привличане на подсъдимия към наказателна отговорност за три отделни престъпления по чл.183 от НК, за всяко едно от децата, на които се твърди в обвинителния титул, че подсъдимият П. не е плащал дължимата месечна издръжка. В Тълкувателно решение № 3/15.02.1971 г. по н.д.№32/70 г. на ОСНК на ВС изрично се сочи, че престъпленията против личността са само тези, посочени в Глава втора от Особената част на НК, защото единствено при тях обект на защита е личността и някое лично нейно благо. Върховната съдебна инстанция е посочила още в раздел I V , т.2 от решението, че: „При съставните престъпления, когато част от деянията са престъпления против личността, а останалите засягат непосредствен обект на защита, продължавано престъпление ще се определи от основния състав. Ако последният не е от 3 глава II на особената част на НК, обстоятелството, че този състав се усложнява и с престъпление против личността на различни лица, което е средство, начин и условие за осъществяване на основния състав, не е основание за разделяне единството на продължаваното престъпление. Така ако деецът в непродължителни периоди от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината извърши два или повече грабежи, фактът, че наред с кражбите са извършени и принуди по отношение на личността на различни лица, не води до прекъсване на продължаваното престъпление грабеж.“. Гореизложеното е още един аргумент в насока приложимост на разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК към състава на престъплението по чл.183 от НК, при положение, че е възможно да бъде приложена дори при съставни престъпления.

Следва да бъде отбелязано, че в съдебната практика съществуват различни разбирания по какъв начин следва да се квалифицира неплащането на издръжка на две или повече лица. Съществува виждане, че такъв случай касае само едно престъпление, с няколко пострадали лица. Според други разбирания се касае за отделни деяния спрямо всяко едно от пострадалите лица, които се намират в идеална съвкупност и подлежат на групиране по реда на чл.23 от НК. От съдебната практика става ясно, че е налице и схващането, че такъв случай следва да се квалифицира като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, съставено от отделни деяния касаещи различни лица, на които се дължи изплащането на издръжка.

Видно от систематичното място на престъплението по чл.183 в Наказателния кодекс на Република България, същото е поместено в Глава четвърта „Престъпления против брака, семейството и младежта“. Това означава, че „…Престъплението е насочено срещу обществените отношения в семейството /с което се цели защита на ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си и издръжката трябва да им се доставя периодично, за да се избегнат неблагоприятните последици от забавянето й, поради което законът посочва, че следва да се плаща ежемесечно/ и намира обективен израз в неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила решение за плащане на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски“ /Решение №424/22.12.2014 г. на ВКС по н.д.№1345/2014 г., I н.о., НК/. Респективно престъпният състав на чл.183 от НК не засяга пряко личността на трите деца, чиято издръжка не е била плащана, тъй като престъпленията против личността са изчерпателно уредени в Глава втора от Наказателния кодекс, както бе посочено и по-горе в съдебния акт. Действително неплащането на издръжка по отношение на повече от едно дете, в принципен план по различен начин и в различна степен засяга всяко едно от децата, поради различие във възрастта и потребностите на всяко едно от тях. Това обстоятелство обаче не може да доведе до извода за неприлагане на разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК по отношение на престъпленията по чл.183 от НК, за които е повдигнато обвинение на подс. П. П., а следва да се прецени при индивидуализиране на отговорността на подсъдимия, в случай, че същият бъде признат за виновен от съда. Вярно е също така отразеното в атакувания съдебен акт, че 4 правопораждащите и правопогасяващи факти, водещи до възникване и прекратяване на задължението на родителя за плащане на издръжка са различни по отношение на различните деца, но тези обстоятелства не могат да изключат деянието, осъществено по отношение на всяко едно от трите деца от състава на продължаваното престъпление и да обусловят техния самостоятелен характер като отделни деяния, при условията на идеална съвкупност по чл.23 от НК. Видно от обвинителния титул всяко едно от деянията, част от продължаваното престъпление по чл.26, ал.1 от НК, носи своите индивидуализиращи белези като период и място на извършване и другите елементи, посочени в чл.183 от НК от обективна и субективна страна, които следва да бъдат доказани в съдебното производство със закрепените в НПК доказателства и доказателствени средства. От това следва, че както правата на подсъдимото лице да разбере в какво престъпление е обвинено и да организира адекватно защитата си, така и правата на пострадалите лица по никакъв начин не са накърнени с начина, по който е формулирано повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение, а именно като такова по чл.183, ал.4 вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК вр. чл.28 от НК.