Определение № 392 от 26.09.2023, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 392 гр. К., 25.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20235100500241 по описа за 2023 година Производството е образувано по частна жалба, подадена от "Е.Ю."ЕАД, представлявано от юрисконсулт Р. С. - Ч. против определение № 794 от 11.07.2023 г. по ч.гр.д. № 494/2023 г. по описа на Районен съд – К., с което на основание чл. 415, ал. 5 ГПК е обезсилена изцяло Заповед № 164/03.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Ш. Д. М..

Обжалваното определение се счита за неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателят посочва, че по ч.гр.д. № 494/2023 г. е издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника и вземанията били заплатени доброволно, като неплатени останали само направените в заповедното производство разноски в размер на 75 лева (25 лева – внесена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение), поради което своевременно предявил молба, съдържаща искане за издаване на изпълнителен лист само за разноските. Счита, че заповедният съд неправилно не се е произнесъл по искането му в противоречие с ТР № 4/2014 по тълк. дело № 4/2013 на ОСГТК на ВКС. Иска се обжалваното определение да бъде отменено и вместо това да бъде издаден изпълнителен лист за направените от него в заповедното производство разноски.

В срока по чл. 276 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от длъжника Ш. Д. М., в който се излагат съображения за неоснователност на частната жалба. Сочи се, че въпреки предприети мерки за защита по неправилно определена цена на консумирана електроенергия и подадена 1 жалба до КЕВР, била принудена да заплати паричното вземане на заявителя в претендирания размер. Посочва се, че с Решение № Ж-621/13.07.2023 г. КЕВР е дало задължителни указания на "Е.Ю."ЕАД за анулиране на начислените количества електроенергия, отразени в Справка за коригиране на сметка за електроенергия към Констативен протокол № 684189/15.03.2023 г. и фактура № 8293096866/05.04.2023 г.

Въззивният съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, както и данните по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от страна с правен интерес от обжалването и насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да се разгледа по същество.

Производството по ч.гр.д. № 494/2023 г. по описа на Районен съд – К. е образувано по Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено от "Е.Ю."ЕАД срещу длъжника Ш. Д.

М., по което заповедният съд е разпоредил издаването на Заповед № 164/03.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 808.73 лв. – главница, представляваща стойността на допълнително начислена ел.енергия вследствие установено неизмерване, непълно или неточно измерване за периода 07.01.2023 г. до 15.03.2023 г., сумата в размер на 1.54 лв. – обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за периода от 20.04.2023 г. до 25.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 27.04.2023 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 25.00 лв. – внесена държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 10.05.2023 г., като на 12.05.2023 г. същият е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, че не дължи търсената сума. Заповедният съд е указал на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви установителен иск за вземането си, предмет на заповедта за изпълнение, както и му е указал, че при непредставяне на доказателства за предявения иск в посочения срок, същата ще бъде обезсилена. Съобщението е връчено на молителя на 02.06.2023 г. На 30.05.2023 г., от същия е подадена молба, с която заявява, че след образуване на делото длъжникът е платил задължението в размер на претендираната главница и лихви, като неплатени са останали само разноските в размер на 75 2 лв. Поискал е от заповедния съд да издаде изпълнителен лист за разноските в заповедното производство. Посочено е от заявителя, че в едномесечния срок по чл. 415 ГПК подава молба за издаване на изпълнителния лист само за разноските, позовавайки се на т. 10в от ТР № 4/18.062014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

С обжалваното определение заповедният съд, като е приел, че в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК от заявителя не са представени доказателства за предявен срещу длъжника установителен иск за съществуване на вземането, е обезсилил изцяло издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и е прекратил производството по делото, като не се е произнесъл по молбата на заявителя за издаване на изпълнителен лист за разноските.

Предвид тези данни по делото, съдът приема следното: налице е задължителна практика на ВКС, обективирана в т. 10в от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с която е възприето становището, че ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. Пояснено е, че в тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. Искането следва да бъде направено в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. След изтичане на този срок, ако искът за установяване на вземането не бъде предявен, издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване, включително в частта за разноските.

Разпореждането за издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл. 407 ГПК.

В разглеждания случай вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, включващо главница и лихви е било платено от длъжника след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. От същия е било направено и възражение по чл.

414 ГПК. Въз основа на извършеното пълно плащане на задължението, в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, в съответствие с цитираното по-горе тълкувателно решение, от заявителя е поискано издаване на изпълнителен 3 лист единствено за разноските, поради отпадане на правния интерес от предявяване на установителен иск за вземането. При това положение заповедният съд е следвало да обезсили заповедта за изпълнение само в частта за вземането, но не и за разноските, като се произнесе по съществото на молбата за издаване на изпълнителен лист за разноските, което не е сторил. Обезсилване изцяло на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК може да настъпи като краен резултат, само ако заявителят не беше подал молба за издаване на изпълнителен лист за разноските в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, т.е. при пълното му дезинтересиране от заповедното производство, какъвто не е настоящият случай.

Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която е обезсилена издадената заповед за изпълнение за разноските в заповедното производство в размер на 75 лева (25 лева - държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение ) и делото да се върне на Районен съд – К. за издаване на изпълнителен лист за разноските в заповедното производство.

Водим от горното, окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 794/11.07.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 494/2023 г. по описа на Районен съд – К. в частта, с която е обезсилена издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 164/03.05.2023 г. относно присъдените разноски в заповедното производство в размер на 75 лева.

ВРЪЩА делото на Районен съд – К. за издаване на изпълнителен лист в полза на "Е.Ю."ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление гр.

П., ул. "Х. Г. Д." ** за присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 164/03.05.2023 г. по ч.гр.д. № 494/2023 г. по описа на Районен съд – К. разноски в заповедното производство в размер на 75 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5