Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 52 от 19.02.2020, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 632/2019
Вид
Решение № 52
Подписан
19.02.2020
Състав
РЕНАТА ГЕОРГИЕВА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА, ИВАН ВАЛЕРИЕВ НИКИФОРСКИ, МАРИЯ ГЕОРГИЕВА АДЖЕМОВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е №52 гр. ВРАЦА, 19.02.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение, в публично заседание на 29 януари две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:Рената Г.Мишонова-

Хальова

Членове:Мария Аджемова

Иван Никифорски-мл.с. при участие на секретар

Веселка Николова като разгледа докладваното от съдия Мишонова-

Хальова въз. гр.дело N` 632 по описа за 2019 год.,за да се произнесе взе предвид:

С решение № 193/24.10.2019 г състав на ВКС по гр.д.№4781/18 г по описа на ВКС е допуснал касац. обжалване и е отменил решение №242/23.07.2019 г по въз.гр.д.№106/18 г по описа на ВОС,в частта за родителските права над трите малолетните деца А., В. и Н. С.Д., определяне на местоживеенето и режима за лични отношения с другия родител деца.

Със същото решение ВКС връща делото на ВОС за ново разглеждане от друг съд. състав в отменената част. С решението са дадени указания при новото разглеждане на делото, а именно:

-да се изслушат децата навършили 10 год. възраст /А. и В./ съгласно чл. 15 ал.1 и2 от ЗЗакр. на детето

-да се изслуша съдебно- психологическа експертиза, с оглед твърденията на майката, че е наложителна промяна за децата на средата ,в която живеят ,с оглед възрастта им и опасността да се отглеждат без надзор при баща им.

-да се изслушат отново родителите за преценка настъпила ли е промяна на отношението на децата към всеки от двамата родители.

При новото разглеждане делото от ВОС в отменената част, съдът е изпълнил указанията на ВКС като е постановил изслушване на двете малолетни деца над 10 г/ А. и В./, изслушал е отново родителите във връзка с желанието и на двамата за предоставяне род. права, местоживеене и режим за виждане с децата, изискал е нови актуални социални доклади от Д"СП" от гр.*** и гр.*** както и назначаването на специализирана съдебно- психологическа експертиза относно факта налице ли е отчуждение на децата към някой от родителите, в каква степен ,защо и ако има такова родителско отчуждение как се отразявана децата и как ще се отрази и занапред?

Съдът е събрал и нови писмени доказателства свързани с искането и на двамата родители за предоставяне род. права , вкл. и актуални фин.годишни доходи за всеки от тях.

Съд. състав ,след като обсъди събраните по делото доказателства пред МРСъд и при първото и второ разглеждане на делото от ВОС относно иска за предоставяне род. права над 3 деца , местоживеене и режим за лични отношения с другия родител, приема за установено следното:

От приложеното въз. гр.д.№106/18 г по описа на ВОС се установява ,че решението на ВОС № 242/23.07.2018 г е влязло в законна сила по отношение на взаимната вина за развода между двете страни С. и Й. Д., а за самия развод и фамилното име - в сила още с решението на МРСъд от 10.01.2018 г по гр.д.1276/17 г по описа на МРСъд, поради липса на жалба в тези части.

Видно е ,че въззивният съд при новото разглеждане на делото следва да се произнесе отново по въззивната жалба на Й.Д., която обжалва решението на МРС от 10.01.2018 г по гр.д.1276/17 г по описа на МРСъд, с което род. права над трите деца са предоставени на бащата С.Д. , определено е местоживеене на децата ,с определен режим за лични контакти с майката .

Във въззивната си жалба както и сега при новото разглеждане на делото в отменените части, въззивничката Й.Д. поддържа ,че бащата не е по- пригодния родител за отглеждането и възпитанието на трите им деца и желае на нея да се предоставят род. права над децата, определи местоживеене *** , а на бащата определи режим за лични отношения.

С оглед събраните доказателства по делото от факт. страна съд. състав приема следното:

Не се спори между страните ,че са живели заедно гр.*** от сключване на брака им на 20.11.2005 г до 21.08.2017 г, когато съпругата е напуснала сем. жилище като към тази дата и трите деца са били при нея в гр.***. След подаване молба за развод, С.Д. отива в гр.*** и на 28.08.2017 г взима децата си от бабата и дядото по майчина линия и се прибират в гр. ***.

С определение

№207/15.03.2017 г въззивният съд е постановил на осн. чл. 323 ал.1 от ГПК привременни мерки относно упражняване род. права над трите деца като ги е предоставил на бащата с местоживеене *** , а на майката е определен режим за лични контакти- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 ч до 18 ч. и един месец през лятото /юли или август/, който да не съвпада с годишния отпуск на бащата. Съдът е разпределил и къде да прекарват децата коледните, новогодишните празници и рождените си дни ,според четна и нечетна години. Тези привременни мерки важат и към момента, до постановяване на окончателен влязъл в сила съд. акт относно род. права над децата на страните по делото.

От събраните свидетелски показания се установява ,че в гр.*** децата живеят в голям 4 стаен апартамент, собственост на родителите на бащата, който няма братя и сестри. Към момента на приключване съд. следствие С. Д. заявява, че дядо му, който живеел в съседния апартамент и му помагал за децата , е починал.

За бащата са посочени данни от соц. доклад от гр.***, че е работел в Ботевград на три смени като е пътувал непрекъснато , но сам той е декларирал сега пред ВОС ,че работи във "В и К" *** като шофьор - редовна смяна и е представил от управителя на дружеството служ. бележка ,че по всяко време може да отсъства от работа,ако му се наложи. Бащата декларира ,че го подкрепят неговите кръстници и съседи ,които му помагат във всяко отношение при отглеждането на децата и той разчита на тях.С.Д. заявява ,че детето В., която има ТЕЛК 80% НТС поради заболяването "епилепсия" вече се оправяла, тъй като й намалили лекарствата с тенденция да се спрат, което радва бащата.М тази връзка е представил пред съда нови писмени мед. документи.

Майката пред ВОС заявява, че децата 2 години са живели при баща си ,тя иска да опита да дойдат да живеят при нея в гр.*** и да учат там. Същата е представила писм. доказателства ,че в гр. *** има спортен клуб за бойни изкуства и школи по изкуства , където децата можели да се развиват пълноценно, както това правели сега в гр.***. Според Й. Д. нейните родители на 53 и 63 г са в пенсионна възраст и могат да й помагат за отглеждането на децата, могат да живеят в жилището на родителите й в гр. ***.

Съдът е изслушал на 12.12.2019 г двете непълнолетни деца А. род. 2006 г и В. род. 2008 г., които са заявили че не желаят да отидат да живеят в гр. *** при майка си , а искат да останат при баща си и да живеят четиримата с него. Заявяват ,че майка им звъни всеки ден по телефона ,чуват се, но сестра им Н. род.2012 г не искала да се чува с майка си , била й обидена , не знаели защо. Децата твърдят ,че майка им ги е питала искат ли да живеят с нея в гр. *** ,но те отказали. При осъществяване привременните мерки децата твърдят ,че или баща им ги кара до гр. *** в определените съботни дни или майка им идва да ги вземе.

Според присъстващия на изслушването на децата А. и В. соц. работник от гр.*** -Н.М., те били искренни пред съда, били спокойни и М. ги виждала почти всеки ден. Знае ,че В. имала здравословни проблеми ,с нея работел ресурсен учител, бащата уведомявал соц. работник как са децата и най- вече за здр. състояние на В..

ВОС е назначил ,с оглед указанията на ВКС и психологическа експертиза за трите деца на страните по делото със задачи: дали има отчуждение на децата с някой от родителите, ако има до каква степен и защо и кат ще се отрази на децата отглеждането им без надзор при бащата , при положение ,че цял ден е на работа?

Според психолога Д.

К. психологическото изследване е обхванало както децата, така и техните родители в специализиран кабинет като използваните методи са били: беседа с децата и родителите поотделно за оценка личностните качества, интелект, диагностика на тревожността и др. фактори посочени на стр. 78 по делото от експертизата.Заключението на в.л К. е ,че при детето А. е налице синдром на умерена степен на синдром на род. отчужденост/СРО/ , при В. е лека към умерена степен на СРО и при Н. -лека степен на СРО като и при трите деца има симптоми на негативно отчуждение към майката. Психологът заявява също, че СРО към майката трите деца се е създал защото те били когнитивно незрели и се подавали на внушения, а пък комуникацията между родителите им е нарушена и липсват единни правила за тяхното възпитаване. Дадена е и прогноза в заключението , а именно ,че следствие на СРО е възможно децата да развият в бъдеще емоционални е психически проблеми ,които да ги съпътстват цял живот и да имат психо -емоционален дисбаланс свързан с конфликта и раздялата на родителите им.Препоръчва се развиване на толерантност и способност да се уважава връзката на другия родител с детето и да се подпомага душевното здраве на децата.

От актуалните социални доклади се установява ,че съществуват срещи от ДСП *** с бащата, посещения ,консултации като заключенията са ,че децата се чувстват добре и много спокойни при бащата, а В. и А. пък споделяли ,че не се чувстват добре като ходят при майка си в гр.***, където майката обръщала повече внимание на малката сестра Н. род. 2012 г.

От актуалния соц. доклад от гр.*** се посочва, че майката е работела в гр.*** като соц. работник , но от лятото на 2019 г вече е на труд. договор в МБАЛ в гр.*** и не пътува. Апартамента в който живее с родителите си е тристаен, отлични условия за децата , а бабата и дядото можели да помагат . Твърди се ,че контактите между децата и майката не са прекъсвани , тя говори ежедневно с тях по телефона, а в определените дни за контакти и лични срещи ги взима в гр. ***.

При така изложената факт. обстановка се налагат следните правни изводи:

1. При произнасяне по въпроса на кого от родителите да се предоставя упражняването на родителските права над децата А., В. и Н., съдът изхожда преди всичко от интересите на децата.Съгласно чл.59, ал. 4 СК съдът решава въпросите по ал. 2,след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като:възпитателските качества на родителите,полаганите до момента грижи и отношение към децата,желанието на родителите,привързаността на децата към родителите,пола и възрастта на децата,възможността за помощ от трети лица – близки на родителите,социално обкръжение и материални възможности.Така изброените критерии са възприети и в ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г. (Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК).

2.Извода на

МРСъд за дълбоко и непоправимо разстройство в брака на двете страни по делото, не могат да обосноват извод за лоши възпитателски качества или лош морален облик на който и да е от родителите. Няма и такива доказателства по делото,напротив и двамата родители са полагали грижи за децата до раздялата си.

Тъй като децата са останали да живеят при бащата , майката е била лишена от възможността да се грижи за тях, освен по време на определените лични контакти по привременните мерки, когато ги е взимала два пъти в месеца при нея в гр. ***.

ВОС при новото разглеждане на делото в отменените части е изслушал двете непълнолетни деца А. - на 13 и половина години и В. на 12 г.Същите за заявили ,че при разговор с майка им са отказали да отидат да живеят в гр. ***, но разказват ,че тя е идвала да ги взима или баща им ги е водил до гр.***. Според в.л. психолог Д. К. детето А. е развил умерена степен на синдрома на родителската отчужденост/СРО/ към майката , докато В. лека към умерена степен на СРО, а Н. лека степен на СРО. Какво в същност представлява СРО?Още през 1984 г световни учени-психолози обръщат по- съществено внимание на този синдром като се посочва, че СРО означава безкомпромисно обръщане на детето към единия- добрия, обичания родител и също толкова безкомпромисно отвръщане от другия- лошия, мразения родител в контекста на конфликтите между родителите за род. права и право на лични отношения родители- деца. В настоящия казус обаче няма т.н. реактиво отблъскване на родителите от децата, респективно отчуждение родители деца. Майката до момента два пъти в месеца е взимала децата при себе си и е правила всичко възможно те да се чувстват добре, като е искала тяхното съгласие да дойдат да живеят при нея. Самата Й.Д. заявява пред ВОС, че иска да опита как ще се чувстват децата при нея? Бащата не е против, не създава пречки майката да контактува с децата си по телефона и дори да ги води при нея до гр.*** по някой път. Следователно т.н. синдром на род. отчуждение /СРО/ у децата А., В. и Н. към майката е в лека степен, към умерена само за В., умерена за А. и в лека степен за Н..Според в.л. е възможно А. да е разказал фалшиви истории ,за да посочи своята емоционална дистанция към майката. Въз. съд приема ,че поради доказани по делото добри ,неконфликтни отношения между родителите, този СРО може да бъде и преодолян, но е в зависимост от поведението и на двамата родители по между им и спрямо децата им.