Определение № 2263 от 14.08.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2263 гр. София, 14.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20238002902086 по описа за 2023 година

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Бригада“ЕООД гр.Павел баня против решение №284/12.07.2023г. по в.т.д.№78/23г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение №260054/12.05.2022г. по т.д.№31/20г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, дружеството е осъдено да заплати на „Пауърскрийн“ ЧР с.р.о. Република Чехия сумата 159 523 евро /с равностойност 312 000 лв./, представляваща продажната цена на мобилна пресевна инсталация тип Сhieftain 1700, 3-D, сериен номер №PID00129ADGI26328, произведена през 2018 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба от 05.02.2020г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба са изложени оплаквания за недопустимост на решението и за неправилност на изводите на въззивния съд, обусловили крайния резултат по делото, поради допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Становището си за недопустимост на съдебния акт касаторът извежда от липсата на посочено в диспозитива правно основание на иска.

Счита,че съдът не е изпълнил задължението си да обсъди всички събрани по делото доказателства и не се е произнесъл по направеното от него възражение, че представената от ищеца фактура за закупуване на машината не съдържа реквизитите на продажбен договор,а от представения банков 1 документ е видно,че плащането от него е извършено в полза на трето лице,без в него да е направена индивидуализация на основанието за плащане, което е посочено само като „фактура за машина“; немотивирано е кредитирал заключението на икономическата експертиза и се е позовал на доказателство, което не е било приобщено към доказателствения материал по делотообяснение на управителя на ответното дружество, дадено в хода на досъдебното производство. По същество поддържа,че ищецът не е доказал правото си на собственост върху процесната машина; не е установил с надлежни доказателства,че я е закупил и че тя е идентична с находящата се в базата на дружеството. По изложени в този смисъл съображения в касационната жалба касаторът моли за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска с присъждане в негова полза на направените разноски във всички инстанции.

В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа наличие на основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.2 предл.2 ГПК по изложените в касационната жалба съображения. Наред с това счита,че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС /основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК/ следните обуславящи крайния изход на спора въпроси:

1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и даде отговор на всички възражения, доводи и оплаквания, направени във въззивната жалба и отговора на нея, като изложи по тях собствени мотиви и изводи, отразяващи решаващата му воля като инстанция по същество?

/противоречие с ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решения по гр.д.№4423/19г. на ІV г.о. на ВКС, по гр.д.№1023/19г. на ІV г.о. на ВКС, по гр.д.№4121/15г. на ІV г.о. на ВКС, по гр.д.№756/09г. на ІІІ г.о. на ВКС, по гр.д.№1313/09г. на ІV г.о. на ВКС, по гр.д.№90/11г. на ІІІ г.о. на ВКС, по гр.д.№3973/08г. на ІV г.о. на ВКС, по гр.д.№748/11г. на ІІ г.о. на ВКС, по гр.д.

№891/10г. на І г.о. на ВКс, по гр.д.№1318/10г. на ІV г.о. на ВКС и по гр.д.

№761/10г. на ІV г.о. на ВКС/;

2.За преценката на съда на извънсъдебно признание на факти, направено от страна по спора, с оглед на всички останали доказателства и обстоятелства по делото /противоречие с решения по т.д.№1656/13г. на ІІ т.о. на ВКС, по гр.д.№3361/17г. на ІІІ г.о. на ВКС, по гр.д.№861/16г. на ІV г.о.

2 на ВКС/;

3.Ползва ли се частният свидетелстващ документ по гражданското дело с материална доказателствена сила /чл.179 ГПК/? Как се разпределя доказателствената тежест,когато страната, на която документът се противопоставя, твърди,че не са се осъществили засвидетелстваните факти и когато подобни твърдения са въведени? /противоречие с решение по гр.д.№856/17г. на ІІІ г.о. на ВКС/;

4. За доказателствената сила на счетоводните книги /противоречие с решение по гр.д.№478/10г. на ІІІ г.о. на ВКС/;

5.За задължението на съда да обсъди заключението на вещото лице заедно с всички останали доказателства по делото, като оцени доказателствената му сила, съобразно обосноваността му и да изложи мотиви защо го кредитира или не го приема /противоречие с решения по гр.д.

№997/21г. на ІІІ г.о. на ВКС, по т.д.№248/20г. на І т.о. на ВКС, по гр.д.

№612/18г. на ІІІ г.о. на ВКС/.

Ответникът „Пауърскрийн“ ЧР с.р.о. Република Чехия възразява срещу сочените от касатора основания за допускане на решението на САС до касационно обжалване и оспорва по същество изложените в касационната му жалба доводи за неправилност на същото.

Съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да постанови атакуваното решение , съставът на Пловдивски апелативен съд е приел за установено от представената с исковата молба фактура от 22.02.2018г., с посочен издател Терекс Джи Би Лимитед Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, като доставчик и Пауърскрийн ЧР с.р.о., като получател и основание клиентска заявка за покупка на пресевна машина /с посочена съвкупност от елементи/ за 133 730 евро; от две международни товарителници от 01.03.2018 г. и от 12.03.2018 г. и от данъчни фактури за транспортни разходи, че пресевна машина от посочения 3 в исковата молба вид и сериен номер е била доставена от ирландското дружество на ищеца в Чехия на 02.03.2018 г., а впоследствие доставена на 12.03.2018г. в склад в с. Ябланица. В подкрепа на този факт съдът е кредитирал представено от ищеца решение на КЗК,постановено във връзка със спор по ЗЗК между тези две дружества, косвено установяващо наличието на търговски отношения между тях по повод доставка на машини, включително по процесната фактура. Кредитирал е заключението на вещото лице от съдебно икономическата експертиза, въз основа на което е приел за установено,че машина с производствения номер и индивидуализиращите белези на посочената в исковата молба мобилна пресевна инсталация е била заприходена в счетоводството на ищеца на 22.02.2018 г. на основание посочената данъчна фактура, по която доставката е освободена от ДДС като вътреобщностна доставка съгласно чл.138 на Директива 2006/112/ЕО; съставени са данъчни документи за признаване на ДДС за придобиване на стоки от държава-членка на ЕС, като начисленият ДДС е намерил отражение в дневника/описа на документи за ДДС за м.02.2018 г.; изготвени са първични документи за приемане на машината на склад /складова разписка и складова карта/; фактурата от 22.02.2018 г. е осчетоводена в счетоводството на ищеца, като задължение към доставчика, платима до 17.02.2019 г. /съгласно посоченото в съдържанието й/; осчетоводено е заплащане в чешки крони по банков път, след което задължението е закрито.

Кредитирани са от съда и заключенията на техническата и трасологичната експертизи, извършени въз основа на оглед на място.Въз основа на първото от тях съдът е намерил за установено,че в бетонова база на ответното дружество в гр.Казанлък се намира мобилна пресевна инсталация от типа на тази, посочена в исковата молба, която е с променено предназначение - позиционирана е трайно върху бетонова площадка, конкретни възли и детайли са демонтирани, а други са монтирани допълнително с цел включване на функция по измиване на материала върху главната подаваща лента преди пресяването, тъй като такава функция според съпътстващата този вид инсталация техническа документация не е предвидена; по този начин първоначалното предназначение на инсталацията е променено, което води до ускореното й износване, а монтираните детайли не позволяват машината да се придвижва на собствен ход.

Във връзка с твърдението на ответното дружество, че находящата се в 4 базата му машина е със сериен номер №PID00129JDGGA3210, който е различен от този на посочената в исковата молба пресевна инсталация и възражението на ищеца,че машина с идентичен на сочения от ответника сериен номер е продал и доставил през 2016г. на трето за спора лице – дружеството „Строймаш“ЕООД, съдът е кредитирал както представените от ищеца в обосноваване възражението му писмени доказателства за извършената продажба – договор, фактура от 15.12.2016 г. и приемопредавателен протокол, така и заключението на допуснатата от първата инстанция трасологичната експертиза, която е извършила оглед и съпоставка на двете машини, находящи се в базата на „Строймаш“ЕООД в с.Мулдава и в тази на ответника в гр.Казанлък. Въз основа на това е приел за установено, че машината,закупена от „Строймаш“ЕООД е с всички индивидуализиращи я белези,съгласно съставените първични счетоводни документи за продажбата /в частност - съответстващ сериен номер №PID00129JDGGA3210, партиден номер, производствен номер, дата на производство, положени на съответните места чрез гравиране с вдлъбнат релеф и сериен номер на двигателя, положен с точков шрифт/, докато находящата се в базата на ответника е с разминаващи се серийни номера - изписаният върху табела, изработена на принципа на принт печат, поставена с нитове върху машината е идентичен със серийния номер на машината на „Строймаш“ЕООД - №PID00129JDGGA3210, но върху дясната напречна греда под бункера е гравиран друг сериен номер №PID00129ADGI26328 /който е идентичен със серийния номер на процесната машина/, като същевременно на предвиденото за целта място върху двигателя липсва табелка със серийния му номер; идентификационната табела на машината в с.Мулдава е изработена от метал в сивеещ и черен цвят, а табелата на машината в гр.Казанлък е изработена от полимерен материал в червен, черен и бял цвят, а от съпоставката им е видно и,че са монтирани на различно разстояние от фабричния ъгъл на детайла, на който са закрепени.

Съдът е приел за подкрепящи факта, че пресевна машина със сериен номер №PID00129JDGGA3210 е била закупена от „Строймаш“ЕООД и показанията на разпитания по делото като свидетел управител на това дружество Иван Васев.Като съответни на твърденията на ищеца и останалите доказателства по делото съдът е кредитирал и показанията на свидетеля Велико С., който в качеството му на механик към ищцовото дружество е установил,че е приел машината при доставката й от Чехия и е участвал в 5 транспортирането й до базата в гр.Казанлък , където я въвел в експлоатация за работа по предназначението й - на сух режим.

Така събраните доказателства съдът е ценил както поотделно, така и в тяхната съвкупност спрямо предмета на доказване, свързан с твърдяното от ищеца неоснователно обогатяване, сочейки,че в доказателствена тежест за ищеца е да установи, че е собственик на процесната машина, че ответникът я ползва и че ползването е без основание, а за ответника – основанието, на което я ползва.

Направил е извод въз основа на съвкупната преценка на така обсъдените доказателства, че ищецът се легитимира като собственик на поръчаната от него и доставена му процесна машина. От приложеното по делото образувано по жалба на ищеца досъдебно производство съдът е кредитирал дадено от управителя на ответното дружество сведение като извънсъдебно признание за неизгодни за управляваното от него дружество факти, а именно – че дружеството ползва монтираната в базата му машина, за закупуването на която е преговарял с упълномощено от управителя на дружеството-ищец лице в присъствието на последния. Това изявление на представителя на ответното дружество, направено пред орган на досъдебно производство съдът е посочил,че следва да се съобрази на основание чл.175 ГПК с оглед всички събрани по делото доказателства. Намерил е,че то не противоречи на показанията на свидетеля В. С. относно движението на машината из страната, а установеното относно движението на машината до крайната й точка, съпоставено с потвърдения от вещото лице факт, че табелите могат да се монтират и демонтират допълнително, тъй като са прикрепени с нитови съединения, както и с установеното с писмени доказателства обстоятелство, че трето, чуждо на спора лице е закупило същия модел машина със серийния номер, поставен върху табелата на машината, находяща се при ответника, води до извод, че последната е идентична с процесната машина, собственост на ищеца.