Решение № 82 от 11.05.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Враца, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20261400500240 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба на Х. М. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, чрез Адвокат П. И., със служебен адрес: гр. ***, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 85/2021 г. по описа на ЧСИ Ц. Д., рег. № 900, с район на действие ОС – Враца, срещу Постановление от 27.03.2026 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство.

В жалбата се поддържа, че изпълнителното дело № 85 е образувано през 2021 г. въз основа на изпълнителен лист за месечна издръжка в размер на 200 лв. Твърди се, че впоследствие, с влязъл в сила съдебен акт от 2023 г., размерът на издръжката е увеличен на 260 лв. месечно, считано от 03.04.2023 г., като въз основа на нов изпълнителен лист същият е присъединен към вече образуваното изпълнително производство на 05.07.2023 г.

Жалбоподателят сочи, че към датата на присъединяване на втория изпълнителен лист е изпълнил изцяло задълженията си, включително увеличения размер на издръжката със задна дата. Излага, че за периода април – юли 2023 г. е извършил плащания, първоначално в размер на по 205 лв. месечно, а впоследствие и доплащания, с които е изравнил задълженията до новия размер от 260 лв. Поддържа, че общо внесената сума за този период възлиза на 1260,50 лв., при дължими 1040 лв., поради което не е налице неизпълнен остатък.

Оспорва начина, по който ЧСИ е отнесъл извършените плащания, като счита, че неправилно същите са били разпределени съобразно посочените в платежните документи основания, вместо по реда на чл. 76 ЗЗД – за погасяване на най-старото еднородно задължение. Според жалбоподателя при правилно приложение на закона всички задължения до месец юли 2023 г. са били погасени своевременно.

Поддържа още, че плащанията са извършвани доброволно и регулярно, без необходимост от принудително изпълнение, поради което към 05.07.2023 г. не е съществувало изискуемо и непогасено задължение. Сочи, че продължаването на 1 изпълнителното производство води единствено до неоправдано натоварване с такси и разноски, както и до злоупотреба с право от страна на взискателя.

С оглед изложеното се иска отмяна на постановения отказ и прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило възражение от взискателя А. Ц. Т..

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител е изложил мотиви, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че изпълнителното дело № 85 е образувано въз основа на изпълнителен лист от 27.01.2021 г. за месечна издръжка в размер на 200 лв., а впоследствие, на 05.07.2023 г., е присъединен втори изпълнителен лист, с който размерът на издръжката е увеличен на 260 лв., считано от 03.04.2023 г. Посочва, че длъжникът е бил надлежно уведомен за всички извършени изпълнителни действия.

Според ЧСИ извършените плащания не покриват изцяло задълженията по делото, тъй като към момента на присъединяване на втория изпълнителен лист не е било изплатено в пълен размер увеличението на издръжката за един от месеците, както и дължимата законна лихва за забава.

Приема, че не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. Посочва, че самото присъединяване на нов изпълнителен лист не представлява релевантен момент за преценка на предпоставките за прекратяване, доколкото изпълнителното производство е било законосъобразно образувано поради неизпълнение на задължение за издръжка. Поддържа, че длъжникът е дал повод за образуване на изпълнителното дело и следва да понесе последиците от принудителното изпълнение, включително дължимите такси и разноски.

ЧСИ сочи още, че при задължения за периодични плащания, каквото е задължението за издръжка, последващото редовно изпълнение не обуславя прекратяване на изпълнителното производство, тъй като съществуването на изпълнителния процес гарантира своевременното изпълнение на бъдещите периодични задължения. Изтъква, че основанията за прекратяване по чл. 433, ал. 1 ГПК са изчерпателно изброени и в случая не е налице нито едно от тях, както и че липсва искане от взискателя за прекратяване на делото.

Допълнително се поддържа, че дори да бъде възприета тезата на жалбоподателя относно начина на разпределение на плащанията, отново остава неизплатена част от увеличения размер на издръжката, респективно е налице забава.

С оглед изложеното ЧСИ счита, че постановеният отказ е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, възражението на взискателя и мотивите на съдебния изпълнител и оцени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, в това число с приложеното копие от изпълнително дело № 85/2021 г, намира за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното дело № 20219000400085 е образувано по молба на А. Ц. Т. с ЕГН:

********** в качеството й на майка и законен представител на детето М. Х. В. с ЕГН:

********** срещу Х. М. В. с ЕГН:********** за изплащане на присъдена издръжка в размер на 200,00лв. месечно, считано от 01.10.2020г. до настъпване на обстоятелства за нейното прекратяване или изменение, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, въз основа на изпълнителен лист от 27.01.2021г., издаден по ГД №3222/2020г. на Районен съд Враца.

По молба на взискателя е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД.

Длъжникът е уведомен за образуваното изпълнително производство с покана за доброволно изпълнение с изх. № 1481/11.02.2021 г.

Впоследствие, на основание чл. 458 ГПК, като присъединен взискател е конституирана 2

Държавата за установени публични задължения на длъжника съгласно удостоверение по чл.

191 ДОПК, за което последният е уведомен със съобщение с изх. № 1558/15.02.2021 г.

На 05.07.2023 г. по молба на взискателя към изпълнителното производство е присъединен втори изпълнителен лист от 04.07.2023 г., издаден по гр. д. № 889/2023 г. по описа на Районен съд – Враца, с който размерът на присъдената издръжка е увеличен на 260 лв. месечно, считано от 03.04.2023 г. Длъжникът е уведомен за присъединяването с покана за доброволно изпълнение с изх. № 9058/10.07.2023 г., връчена по електронен път с удостоверено потвърждение за получаване.

От материалите по изпълнителното дело се установява, че на 23.01.2023 г. длъжникът е уведомил ЧСИ, че е изплатил всички дължими към този момент суми по сметка на взискателя и че занапред ще извършва плащанията директно по нейна банкова сметка. С молба вх. № 01080/24.01.2023 г. взискателят е отказал да даде съгласие за такъв начин на плащане, като въпреки това длъжникът е продължил да извършва плащания.

Установява се от данните по делото, че на 03.04.2023 г. е внесъл сумата от 205,00 лв. с посочено основание „издръжка за месец април 2023 г.“, на 02.05.2023 г. – сумата от 205,00 лв. с основание „издръжка за месец май 2023 г.“, а на 31.05.2023 г. – сумата от 205,00 лв. с основание „издръжка за месец юни 2023 г.“.

На 29.06.2023 г. длъжникът е извършил допълнително плащане в размер на 122,00 лв., с посочено основание „доплащане за месец 05 и 06.2023 г.“, с което са изравнени дължимите суми за месеците май и юни 2023 г. до увеличения размер на издръжката от 260,00 лв.

След тази дата длъжникът е извършвал плащания в размер на 260,00 лв. месечно, както следва: на 03.07.2023 г. за месец юли 2023 г.; на 27.07.2023 г. за месец август 2023 г.; на 22.08.2023 г. за месец септември 2023 г.; на 25.09.2023 г. за месец октомври 2023 г.; на 17.10.2023 г. за месец ноември 2023 г.; на 30.11.2023 г. за месец декември 2023 г.; на 18.12.2023 г. за месец януари 2024 г.; на 18.12.2023 г. за месец февруари 2024 г.; както и на 26.02.2024 г. за месец март 2024 г.

След 26.02.2024 г. плащанията са преустановени, поради настъпила промяна в упражняването на родителските права, предоставени на длъжника по отношение на детето М. Х. В., съгласно Протокол № 204/21.03.2024 г. по гр. д. № 457/2024 г. по описа на съда, постановени по реда на привременните мерки.

С молба вх. № 06936/05.03.2026 г. Х. М. В. е поискал прекратяване на изпълнително дело № 20219000400085 на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, като е изложил, че е изпълнявал редовно задълженията си чрез плащания по банковата сметка на майката и законен представител на детето, както и че към момента на присъединяване на изпълнителния лист за увеличаване размера на издръжката всички дължими вноски са били изцяло погасени.

С Постановление от 27.03.2026 г. ЧСИ Ц. Д. е отказала прекратяване на изпълнителното производство, приемайки, че към датата на присъединяване на втория изпълнителен лист не е било изцяло погасено увеличението на издръжката за един от месеците, като е изложила подробна справка относно извършените плащания и оставащите задължения. С постановлението са определени и дължимите такси и разноски по ТТРЗЧСИ, обективирани в две сметки по чл. 79 ЗЧСИ.

Постановлението е връчено на длъжника на 27.03.2026 г. с придружително писмо изх.

№ 4013/27.03.2026 г.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежна страна – длъжник по изпълнителното производство, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – отказ за прекратяване на изпълнителното дело, попадащ в хипотезата на чл.

3

435, ал. 2, т. 6 ГПК, и е депозирана в предвидения от закона преклузивен срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява, че изпълнителното производство по ИД № 85/2021г. е образувано, въз основа на изпълнителен лист от 27.01.2021 г. за заплащане на месечна издръжка в размер на 200 лв. Впоследствие, с влязъл в сила съдебен акт по гр. д. № 889/2023 г. на Районен съд – Враца, размерът на издръжката е увеличен на 260 лв. месечно, считано от 03.04.2023 г., като въз основа на издадения на 04.07.2023 г. изпълнителен лист изпълнителното производство е продължило и за събиране на увеличения размер на издръжката.

Безспорно е, че длъжникът е извършвал плащания по задължението си за издръжка.

Спорът между страните се свежда до това дали към момента на присъединяване на втория изпълнителен лист и към момента на постановяване на отказа на СИ за прекратяване е било налице пълно погасяване на всички дължими суми, включително увеличението на издръжката и законните лихви.

От приложените платежни документи и извлечения от банковата сметка се установява, че на 03.04.2023 г. е платена сумата от 205 лв. за месец април 2023 г.; на 02.05.2023 г. – 205 лв. за месец май 2023 г.; на 31.05.2023 г. – 205 лв. за месец юни 2023 г.; на 29.06.2023 г. е извършено доплащане в размер на 122 лв. с изрично посочено основание „доплащане за месец 05 и 06.2023 г.“.

При така установените факти правилно ЧСИ е приел, че увеличението на издръжката за месец април 2023 г. не е било изцяло погасено към момента на присъединяване на втория изпълнителен лист.

Действително, след увеличаването на издръжката със задна дата от 03.04.2023 г., за месеците април, май и юни 2023 г. е възникнало задължение за доплащане по още 60 лв. за всеки месец, или общо 180 лв. От извършеното на 29.06.2023 г. доплащане в размер на 122 лв., изрично предназначено за месеците май и юни 2023 г., се установява, че същото покрива именно разликите за тези два месеца (2 х 55 лв. или съответно частично с надвнесените по 5 лв. към първоначалните плащания), но не и увеличението за месец април 2023 г.

Следователно към 05.07.2023 г. е останал непогасен остатък по задължението за издръжка за месец април 2023 г., както и акцесорните вземания за законна лихва върху просрочената част от задължението. Именно поради това не е било налице пълно изпълнение на задължението по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.