Определение № 537 от 22.07.2026, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 537 гр. Ловеч, 22.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело № 20244300500336 по описа за 2024 година съдът за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 248 от ГПК

Подадена е писмена молба вх. № 4690/12.06.2026 г. от А. Ж. К. , ЕГН **********, с адрес **** чрез адв. К. С.- Пазарджик, **** на основание чл.

248 от ГПК за изменение на решение № 113/29.05.2026 г. на ЛОС в частта за разноските.

С писмен отговор №5174/30.06.2026 г. С.Т. е заявил , че молбата по чл.

248 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Постановено е съдебно решение № 113/29. 05.2026 г. по гр.д. 336/2024 г. на ЛОС, с което съдът отменя, като незаконосъобразно съдебно решение №168/19.04.2024 г. по гр.д. №833/2023 г. на Ловешки районен съд, изцяло и вместо него постановява, че отхвърля, като неоснователни и недоказани, исковете с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 54,ал.2 от ЗКИР, предявени от С. М. Т., ЕГН **********, с адрес: **** против А. Ж. К., с ЕГН **********, с адрес: ****, че е собственик на реална част с площ от 117 кв. метра от имот с идентификатор № 23666.1**** по КККР на ****, одобрена със Заповед № РД18-51/24.09.2015 г. /, придаваема към собствения му имот с идентификатор № *** по КККР/ част от Поземлен имот в площта, границите и конфигурацията, съответстващи на имот с планоснимачен № 164, попадащ в парцел V, в кв.48 по регулационния план на ****, одобрен със Заповед № 174/25.09.1920 г./и да предаде владението върху нея, както и че е налице грешка в действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-1851/24.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, в частта й досежно заснемането на 117 кв.м.към имот с идентификатор № 23666.1****, вместо към имот с идентификатор № ***- северната граница на имот с идентификатор № *** по КККР на ****, одобрена със Заповед № РД-18-51/24.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК/ явяващ се 1 разликата между северната граница на имот планоснимачен № 164, попадащ в парцел V, в кв.48 по регулационния план на ****, одобрен със Заповед № 174/25.09.1920 година/.Осъден е С. М. Т. да заплати на А. Ж. К. сумата от 1161.87 евро / хиляда сто шестдесет и едно евро и осемдесет и седем евроцента/ - съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

Преценката на дължимото адв. възнаграждение е извършена от съда като е съобразено СЕС С-438/22 от 25.01.24 г. по преюдициално запитване, отправено от СРС. В него се установява, че чл. 101, §1 ДФЕС във връзка с чл.

4, §3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако съществува наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждение и на която е придаден задължителен характер с националната правна уредба, която противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, прието от съсловна организация на адвокатите като ВАС и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Посочено е, че при наличието на тези ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Предвид значението на решенията на СЕС по преюдициални запитвания, които са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК.От изложеното се прави извод, че правилото, че съдът присъжда възнаграждение в определения от ВАС размер, който е значително по-висок от приложимите размери, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, §1 ДФЕС, в какъвто смисъл е и тълкуването на СЕС в решението по дело С-438/22.

Следователно посочените в Наредба №1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на адв. възнаграждения, но без да са обвързващи съда и подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа при зачитане на принципа на достойно заплащане на труда и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Ловешки окръжен съд счита, че не са налице обстоятелства относно промяна на така определеното адвокатско възнаграждение за инстанциите. В мотивите на съдебното решение съдът изрично е посочил ,че молителят е представляван от двама адвокати, но се дължи заплащане на адв. възнаграждение само за един от проц.представители. След обстойно запознаване с процесуалните действия съдът е посочил точните дати , на които се явил адв. С. и вида на извършените от него проц.действия. Съдът е съобразил и вида на иска и предмета на искова защита,като е счел, че 2 претендираният размер адв. възнаграждение от 1533.88 евро /три хиляди лева/ е прекомерен и го е намалил.

Съдът приема ,че следва да бъде изменено съдебното решение № 113/29.

05.2026 г. по гр.д. 336/2024 г. на ЛОС в частта за разноските като бъде присъдена сумата 162.75 евро,внесен депозит за вещо лице от Ат.Ж.. Видно от вн.бележки от 05.07.2026 г. и 06.02.2026 г.,сумата е постъпила по сметка на ЛОС,внесена от Ж. и е изплатена на в.л. И. с РКО №356/08.05.2026 г. Предвид изхода на спора, следва да бъде осъден въззиваемия да заплати на въззивника сумата 162.75 евро,внесен депозит за вещо лице за въззивна инстанция.

Ловешки окръжен съд намира,че молба вх. № 4690/12.06.2026 г. от А. Ж.

К., с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на съдебно решение № 113/29. 05.2026 г. по гр.д. 336/2024 г. на ЛОС, в частта за разноските – адвокатско възнаграждение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а в частта относно внесен депозит за в.лице от 162.75 евро да бъде уважена.

Водим от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, съдебно решение № 113/29.

05.2026 г. по гр.д. 336/2024 г. на ЛОС, в частта за разноските-депозит за вещо лице, като го допълва:

ОСЪЖДА С. М. Т., ЕГН **********, с адрес: **** да заплати на А. Ж.

К., с ЕГН **********, с адрес: **** сумата 162.75 евро-депозит за вещо лице във въззивна инстанция .

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна, молба №

4690/12.06.2026 г. от А. Ж. К., с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на съдебно решение № 113/29. 05.2026 г. по гр.д. 336/2024 г. на ЛОС, в частта за присъждане на адв. възнаграждение .

Определението е обжалваемо, на основание чл. 248,ал.3 от ГПК ,в четиринадесет дневен срок от съобщение на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3