Решение № 66 от 07.07.2021, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 321/2021
- Вид
- Решение № 66
- Подписан
- 07.07.2021
- Състав
- Галатея Ханджиева Милева, Жечка Николова Маргенова Томова, Галина Димитрова Жечева
Цитирани разпоредби
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.315, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.328, ал.1, т.2, предл. 2 · Кодекс на труда
- чл. 329 · Кодекс на труда
- чл.329, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 344 , ал.1 , т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл.8 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 66 гр. гр. Д. , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20213200500321 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.ХХ от ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.№265607/08.04.2021г. от П.Г.Т. „П.К.Я.“ –град Д., представлявана от директора Н.А., чрез упълномощения адв.Я.Я./пълномощно л.215 от делото на ДРС/, срещу решение №260261/24.03.2021г. по гр.д.№3052/2020г. на ДРС, с което се ПРИЗНАВА за незаконно на основание чл. 344 , ал.1 , т. 1 от КТ уволнението на М. В. К. с ЕГН *** и ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № АС12-02 от 04.09.2020 г. на директора на П.Г.Т. „ П.К.Я. „ град Д.
, с която е прекратено трудовото правоотношение с М. В. К. на длъжност „старши учител по немски език „ на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.326, л. 2 и чл. 329 от КТ, и се ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал.
1, т. 2 от КТ М. В. К. с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител по немски език „ в П.Г.Т. „ П.К.Я. „ град Д..
Въззивникът намира решението за неправилно и необосновано и иска неговата отмяна с постановяване на ново решение за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски. Излага обстоятелства относно съществувалото между страните трудово правоотношение и неговото 1 прекратяване, което счита за законосъобразно извършено на основание чл.328, ал.1 ,т..2 от КТ-съкращаване на щата и след законосъобразно извършен подбор между заемащите премахнатата длъжност „старши учител по немски език“- ищцата М.В. К. и М.Н.К.. При повторно анализиране на резултатите от подбора обосновава правилността на взетото решение за освобождаване от длъжност на ищцата.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна със становище за нейната неоснователност и правилност на решението, чието потвърждаване иска. Аргументира се с доводи, идентични на изложените в исковата молба относно липсата на съгласие на синдикален орган и липсата на надлежно извършен подбор съгласно критериите по чл.329 от КТ, липсата на обективна преценка на обстоятелствата относно квалификацията и ниво на изпълнение на работа, превратно тълкуване и преценка на обстоятелства относно дисциплинарно поведение на ищцата, при нарушение на принципа на добросъвестност по смисъла на чл.8 от КТ. Анализират се и събраните по делото доказателства във връзка с подбора.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК във вр. с чл.315, ал.1 от ГПК с начало 24.03.2021г. и край 06.04.2021г.
По повод жалбата Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:
Атакуваното решение е постановено по предявени от М. В. К. с ЕГН *** от гр.Д., ж.к.”Б.***, срещу П.Г.Т. „П.К.Я.“ –град Д., представлявана от директора Н.А., искове по чл.344 ал.1, т.1и т.2 от КТ, а именно: за отмяна като незаконосъобразна на заповед № АС12-02 от 04.09.2020 г. на директора на П.Г.Т. „ П.К.Я.“гр. Д. за прекратяване на трудовото и правоотношение, считано от 08.09.2020г., на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. 2 от КТ, т.е. поради съкращаване на щата; за възстановяването и на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител по немски език“.
Няма спор по фактите, установено е и от събраните по делото доказателства, че безсрочното трудовото правоотношение между страните е 2 възникнало по силата на трудов договор № 9/02.09.2003 г. Ищцата е заемала длъжността „старши учител по немски език“. Със заповед № АС 12- 07/10.09.2019г. на директора на гимназията, считано от 11.09.2019г. трудовото и правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ т.е. поради съкращаване на щата. След отмяната като незаконосъобразна на същата заповед по съдебен ред с решение №148/10.02.2020г.по гр.д.№4019/2019г.на РС-Д. и възстановяване на заеманата длъжност, със заповед №РД04-311/22.07.2020г. на директора на гимназията ищцата реално е била възстановена на заеманата длъжност, която е заемала до повторното и уволнение, извършено с процесната заповед.
С процесната заповед № АС 12-02/ 04.09.2020 г. на директора на гимназията, считано от 08.09.2020г., трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ т.е. поради съкращаване на щата.
Следователно, упражнено е право на уволнение от страна на работодателя, с писмено волеизявление, обективирано в заповед № АС 12- 02/04.09.2020 г., достигнало до адресата на 04.09.2020г., когато същата му е връчена, за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 08.09.2020г..
От мотивите на заповедта е видно, че считано от 01.09.2020г. в ответната гимназия се съкращава щата с утвърдено със заповед №РД04- 324/26.08.2020г. ново щатно разписание- основание по чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ, която разпоредба е посочена и като правно основание за уволнението. Не се спори по въпроса относно реалното съкращаване на щата.
Не се спори, установява се и ,че от съществуващите две бройки за длъжността „старши учител по немски език“, едната заемана от ищцата, другата заемана от учителя М.Н.К., е премахната една. Спорен в настоящото производство, чийто предмет е очертан с въззивната жалба /доколкото недоволството от атакуваното решение се свежда до несъгласие с извода на първоинстанционния съд относно липсата на извършен по критериите на чл.329, ал.1 от КТ подбор между ищцата и М.К./, е въпросът дали правото на уволнение на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ- съкращаване на щата, е упражнено при спазване изискванията за подбор по чл.329 от КТ, поради което съдът трябва да изследва въпроса дали наистина уволнената ищца има 3 по-ниска квалификация и работи по-лошо от оставената на работа учителка, защото работодателят би могъл да декларира, че е извършил подбора по критериите на чл. 329 и въпреки това да се е ръководил от други критерии и мотиви.
При извършено реално съкращаване на една щатна бройка от длъжността „старши учител по немски език“, която се заема от 2-ма учителя, работодателят е задължен да извърши подбор и да реши кое от лицата, заемащи тази длъжност, да уволни. В този случай правото на подбор е част от правото на уволнение, което не може да бъде упражнено без да се извърши подбор.
Между страните няма спор между кои лица е следвало да се извърши подбора, а именно между ищцата и учителя М.К.. Незаконосъобразността на уволнението на тази плоскост се обосновава с твърдения, свеждащи се до липса на обективна преценка на всички обстоятелства относно квалификацията и нивото на изпълнение на работата от страна на ищцата М.К., имащи значение за правилния подбор.
Въпросът за подбора е поставян в съдебната практика по повод различни казуси и разрешенията на този въпрос не задължават работодателя да извърши преценка по критериите на чл.329 от КТ при съблюдаване на нарочна процедура в рамките на определен период от време, документиране в определена форма.
Съгласно Решение №137/19.07.2019 по дело №3037/2018 на ВКС, ГК, III г.о., формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. В закона не е уредена форма за валидност или за доказване на извършването на подбор. Дори когато някаква част от осъществяването по подбора е документирана /назначаване на комисия, посочване на критерии, начин на оценяване и др./, съставеният документ е частен и след като не е подписан от работника, той няма доказателствена сила срещу него. Съгласно чл. 180 ГПК частните документи, подписни от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица, друга материална доказателствена сила те нямат / р. по гр.д. №14/13 г. на четвърто г.о./. Частният свидетелствуващ документ, обективиращ констатациите за подбора не ги доказва, нито защитата срещу 4 доказателствената му сила е подчинена на изискванията за оспорване на истинността им. Този документ следва да се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото за законността на подбора/ р. по гр.д. №1566/10 г. на четвърто г.о./ Работодателят е длъжен да проведе подбора съобразно нормативно регламентираните критерии, но каква относителна тежест ще отдаде на всеки от критериите с оглед спецификата на производството или службата, респ. значението им за конкретната дейност, която работникът изпълнява, е въпрос на негова преценка. Съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника / р. по гр.д.
№4827/16 г. на четвърто г.о./.
Разпоредбата на чл. 329, ал.1 от КТ задължава работодателя да извърши подбора, като вземе предвид и двата критерия - квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа . Тези два критерия следва да бъдат разгледани кумулативно, в противен случай, ще е налице незаконосъобразно осъществен подбор от страна на работодателя. Всеки от критериите има еднаква важност. В този смисъл въпросът е разгледан от правната теория /Коментар на Кодекса на труда Васил Мръчков/. и от последната практика на ВКС обективирана в тълкувателно решение №3/16.01.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК. В него е посочено, че невключването на всички необходими участници, неприлагането на законовите критерии, обективното несъответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация, водят до незаконосъобразно упражняване на правото на подбор от страна на работодателя.
В случая се установява, че със заповед № РД04-327/26.08.2020 г. работодателя е сложил началото на процедура за извършване на подбор като определил критерии за оценяването на служителите, а именно:
1.Образователно квалификационна степен ; 2.Педагогически трудов стаж ; 3.
Придобита професионално квалификационна степен ; 4.Брой точки от оценяване резултатите от труда на педагогическите специалисти по НП „Диференцирано заплащане“; 5. Трудова дисциплина. В заповедта е разписано и кой от избраните законови критерии каква тежест да има в общата оценка по метода на точкуване.
5
Сравняването на професионалната квалификация и ниво на изпълнение на работата на двете учителки е извършено от директора на гимназията и зам.директора Н.Г., в който смисъл са свидетелските показания на последната и на св. Д.А.-личен състав в гимназията. Резултатът от извършеното от тях сравняване е документиран в таблица вх. № АС03-367/01.09.2020 г., подписана от директора и от зам.директора Н.Г. като „присъствал на извършването на подбора“ при твърдение на свидетелката да не е била наблюдател, а извършващ подбора съвместно с директора. Според изричното отразяване в заповедта за уволнение, при извършване на подбора са използвани данните от личните досиета на двете учителки, протоколи от контролна дейност на директора и заместник директора по учебната дейност, карти от оценяване на резултатите от труда на педагогическия персонал по НП“диференцирано заплащане“, жалби от класен ръководител и ученици, констативен протокол от експерт ЧЕО в РИО –Д. от 2016г.
Показанията на св. Н.Г. съдържат информация за процедурата по сравняване и начина на оценяване. Подборът бил извършен от свидетелката и директора г-жа А.. Гледали дипломи за висше образование, всички квалификации и курсове, обучения, протоколи, констативни протоколи във връзка с работата на двете учителки. Най-вече на г-жа К., защото тя била потърпевшата. Сравнявали работата им и това, че г-жа К. от 5 години имала ученици от 8 до 12 клас, с които имала проблеми. Имало жалби от родители и ги отчели. За другия учител нямало такива жалби. Дълги години К. отказвала да бъде класен ръководител, но това не го били отчели при подбора. За учебната 2019/2020г. К. била класен ръководител, К. не била. К. имала най-много обучителни курсове в цялото училище, всяка седмица ходела на обучение, излизала в отпуск и се налагало заместване, но и това не било взето предвид при подбора. Допълнителните квалификационни курсове, извън придобитата втора квалификационна степен от К. не били взети предвид при оценяване на квалификацията и. Тези курсови били вземани предвид при изготвяне на картата за определяне на диференцираното трудово възнаграждение. При оценяването за нуждите на диференцираното трудово възнаграждение се вземало предвид и работата с децата и с родителите.
Разпечатката съдържа 32 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9beb1795-0e81-4f2c-a318-262aa364526d