Решение № 21758 от 29.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21758 гр. София, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20221110154405 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.357, ал.1, във връзка с чл.358, ал.1, т.1, във връзка с чл. 188, т. 1 КТ.

Ищецът Д. К. А. твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника, на основание Трудов договор № 17/27.10.2021 г. по силата на което е изпълнявала длъжността „Организатор дейности, модно ателие“. Заявява, че със Заповед № 1/07.09.2022 г. му е наложена дисциплинарно наказание “забележка“, както и му е връчено на 07.09.2022 г.

Предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, с изтичането на 30 дневен срок. Поддържа, че не е спазена процедурата по чл.193, ал.1 КТ, като преди да му бъде наложено дисциплинарното наказание “забележка“ не е нито изслушан, нито са му искани писмени обяснения, както и че процесната Заповед не е мотивирана, съобразно изискванията на чл.195, ал.1 КТ, като не са конкретизирани нарушенията; не е посочено време (дата или период) на извършване на нарушенията, както и кои конкретни трудови задължения не са били изпълнени от ищеца. Претендира разноски.

Ответникът „............“ ЕООД е получил препис от исковата молба и в едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор. Твърди, че ищеца е извършил посочените в Заповедта нарушения на трудовата дисциплина, за които му е наложено дисциплинарно наказание. Заявява, че процесната Заповед е мотивирана, съобразно изискванията на КТ.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите 1 на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Прието е за безспорни и ненуждаещо се от доказване, че ищеца е бил служител на ответника, на основание Трудов договор № 17/27.10.2022 г., като е заемал длъжността „Организатор дейности, модно ателие“.

По делото е представена Заповед № 1/07.09.2022 г., с която на ищеца Д. К. А. е наложено на основание чл. 188, т. 1 от КТ дисциплинарно наказание „забележка”.

Приложено е по делото Предизвестие, получено от ищеца на 07.09.2022 г., като след изтичането на 30-дневен срок, трудовото правоотношение, между страните ще се счита за прекратено на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ.

По делото е приложен длъжностна характеристика за длъжност „Организатор дейности, модно ателие“, която е заемана от ищеца (като последния оспорва същата и заявява, че не му е била връчвана и подписа положен за получаване на нея не е положен от него).

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в доклада, обективиран в Определение № 24761/14.07.2023 г., че между страните в настоящото производство е съществувало трудово правоотношение, въз основа на което ищецът е заемал длъжността „Организатор дейности, модно ателие“.

При действието на Трудов договор № 17/27.10.2021 г. за нарушения на трудовата дисциплина работодателят има правото да наложи предвидените в чл. 188 от КТ дисциплинарни наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице.

Законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание предполага тя да е издадена в рамките на специално дисциплинарно производство и да е съставена в определена форма. Следва да се установи и съществуването на посочените в нея основания.

Законността на ангажиране на отговорността на работника/служителя е обусловена от наличието на следните предпоставки: извършено нарушение от работника/служителя на трудовата дисциплина, провеждане на дисциплинарно производство, издаване на мотивирана заповед за налагане на дисциплинарно наказание от компетентен орган на работодателска власт в сроковете, посочени в чл. 194 от КТ - не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му, а за да се гарантира възможността за ефективна защита срещу наложеното дисциплинарно наказание, нарушението следва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен работника или служителя.

Съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят преди да наложи дисциплинарно наказание следва да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. Освен средство за събиране на доказателства, обясненията са и средство за защита, тъй като именно чрез изискването им работникът или служителят се информира за започналото против него дисциплинарно производство и за нарушенията, за които ще бъде ангажирана отговорността му. В настоящият случай не се доказа ответникът-работодател да 2 е изслушвал работника/служителя или да му е искал писмени обяснения за действията, представляваща дисциплинарно нарушение. Според разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ "когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество". В тази връзка предявеният иск се явява основателен.

За пълнота на изложението, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че процесната Заповед № 1/07.09.2022 г. не е мотивирана, съобразно чл. 195, ал. 1 КТ "дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага". В тази връзка е налице трайна съдебна практика - Решение № 377/26.10.2011 г. по гражданско дело № 1962/2010 г. на IV ГО при ВКС; Решение № 322/7.11.2012 г. по гражданско дело № 278/2011 г. на III ГО при ВКС и други, която напълно се споделя и от настоящия състав и съгласно която Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. В настоящият случай не са конкретизирани нарушенията, като в процесната Заповед е посочено „Допускане на външни лица в складовата база без позволение на управителя на фирмата“, без да е уточнено кога са допускани и кои са били тези лица; „многократно спане в работно време на интериорния диван във фотостудиото“, без да е посочено кога е станало това; „идване на работа в неадекватно състояние“, без да е уточнено кога е станало това и какво означава „неадекватно състояние“; „злоупотребяване със стока при ясно установени вътрешни правила“, без да е ясно какво представлява и в какво се изразява това „злоупотребяване“ и кои „вътрешни правила“ са нарушени; „редовно неспазване на работното време“, без да е уточнено кога е станало. В Заповед № 1/07.09.2022 г. не е посочено времето (дата или период) на извършване на нарушенията, както и кои конкретни трудови задължения не са били изпълнени от ищеца.

С оглед на гореспоменатото предявеният иск по чл.357, ал.1, във връзка с чл.358, ал., т.1, във връзка с чл.188, т.1 КТ, се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 500 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на съда сумата от 50 лева, представляваща дължима държавна такса.

По изложените съображения Софийски районен съд

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ по предявения от Д. К. А., ЕГН ********** и адрес: гр.София, ул.“Братя Миладинови“ №7, против „............“ ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Академик Борис Стефанов“№17, иск на основание чл. 357, ал. 1, във връзка с чл.358, ал.1, т.1, във връзка с чл.188, т.1 КТ, наложеното му със Заповед №1/07.09.2022г. на Управителя на „............“ ЕООД, дисциплинарно наказание „забележка“.

ОСЪЖДА „............“ ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул.“Академик Борис Стефанов“№17, да заплати на Д. К. А., ЕГН ********** и адрес: гр.София, ул.“Братя Миладинови“ №7, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 500 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „............“ ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул.“Академик Борис Стефанов“№17, да заплати на Софийски районен съд, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, сумата от 50 лева, представляваща дължима държавна такса.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4