Решение № 1352 от 07.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1352 гр. София, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Г. Ст. Чехларов

Виктория Недева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20231100506361 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца ЗК „У.“ АД срещу решение от 24.04.2023 г. по гр.д. №45680/2022 г. на Софийския районен съд, 165 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу ЗК „Л.И.” АД иск с правно основание чл.411 КЗ за заплащане на сумата от 577,05 лв., представляваща регресно вземане по заплатена обезщетение във връзка с щета №20110540453 по имуществена застраховка „Каско“, застрахователна полица №20054110912, за л.а. „Ауди“, модел „А6“, рег. № РВ **** ХС, за причинени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 01.04.2021 г. в гр. Смолян, промишлена зона „Трандевица“, складова база на „В.С.-С“ ООД, със застрахования при ответника т.а. „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № СМ **** АХ, като неоснователен, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено в противоречие със законовите разпоредби и събраните по делото доказателства. Сочи, тъй първоинстанционният съд неправилно е приел, че в случая не е налице трето лице по смисъла на чл.477 ал.1 КЗ, чието имущество да е увредено в резултат на процесното ПТП.

Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ЗК „Л.И.” АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по 1 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения:

СРС, 165 състав, е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.

Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск. Твърди, че процесното ПТП е настъпило между две МПС, собственост на едно и също юридическо лице, т.е. собственика за застрахования при ищеца автомобил не е трето увредено лице по смисъла на чл.477 ал.1 и чл.493 ал.1 КЗ. Оспорва и размера на сочените от ищеца вреди.

С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

Със застрахователна полица №20054110912 от 14.08.2020 г. ищецът е бил застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС” за автомобил „Ауди А6” с шаси №WAUZZZ4G4JN069431, собственост на „ОББ И.“ ЕАД, с лизингополучател „В.С.-С“ ООД, като срокът на застраховката е от 17.08.2020 г. до 16.08.2021 г.

Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” за т.а. „Мерцедес Спринтер” с рег. № СМ **** АХ, собственост на „В.С.-С“ ООД, като това обстоятелство се установява и от представената справка от ГФ.

Установява се от двустранен констативен протокол за ПТП, двустранно подписан от водачите на двата автомобила, че на 01.04.2021 г. в гр. Смолян се е осъществило пътно транспортно произшествие с участници – К.Х., управляващ автомобил „Мерцедес Спринтер” с рег. № СМ **** АХ и паркиран автомобил „Ауди А6” с рег. № РВ **** ХС. е настъпило при навлизане в паркинга и изравняване с паркирания автомобил от страна на водача на т.а. „Мерцедес Спринтер“. На автомобила „Ауди А6” са нанесени щети – в дясната странична част.

Съгласно приетото в първоинстанционното производство заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, от техническа гледна точка всички щети по л.а. „Ауди А6“ са вследствие процесното ПТП. Вещото лице сочи още, че стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по автомобила „Ауди А6“, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на сумата от 577,05 лв.

При ищцовото дружество по повод процесното ПТП е образувана щета №20110540453, видно от представеното по делото опис-заключение по щета, като с решение №1 от 04.04.2022 г. е определено изплащане на обезщетение на увреденото лице в размер на 577,05 лв.

2

От представените по делото банково извлечение от 05.04.2022 г. и опис към него се установява, че ищецът е заплатил по банков път по сметка на сервиз „В.**“ ЕООД застрахователно обезщетение по процесната щета в размер на сумата от 577,04 лв.

С изходящо от ищеца писмено доказателство – регресна покана, изх.

№9490422/28.04.2022 г. се установява, че последният е поканил ответното дружество да възстанови доброволно на ищеца изплатеното обезщетение. Поканата е получена от ответника на 03.05.2022 г. с вх. №4514/03.05.2022 г.

От изложеното съдът намира, че водачът на автомобил „Мерцедес Спринтер“ К.Х. е осъществила деликт – при управление на автомобила виновно /чл.45 ал.2 ЗЗД/ е нарушила чл.25 ал.1 ЗДвП, т.е. налице е деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, като от причиненото ПТП са настъпили вреди за „В.С.-С“ ООД – увреден е лизинговият за дружеството автомобил, който е застрахован от ищцовото дружество.

От заключението на автотехническата експертиза се установява, че обезщетените от ищеца вреди са в причинна връзка с реализираното ПТП.

Застрахователят е репарирал вредите на застрахования изцяло, като е изпълнил договорното си задължение, и в негова полза е възникнало вземане срещу застрахователя на лицето, причинило вредата. Нормата на чл.477 ал.1 КЗ сочи, че обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Съгласно разпоредбата на чл.477 ал.2 КЗ, п о задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство. Нормата на пар.1 т.34 ДР на КЗ, „Автомобилист“ е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица.

Съгласно мотивите на т.8 ТР №1/2014 г. на ОСТК на ВКС, за трети лица по смисъла на чл.257 ал.3 КЗ отм. се смятат всички лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди. Следователно всяко лице, извън деликвента, се явява трето лице по смисъла на цитираната разпоредба и като пострадало от деликт разполага с правото на пряк иск срещу застрахователя. За допустимостта на прекия иск е ирелевантно дали лицето е собственик на увреждащото моторно превозно средство и дали в това си качество е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, по който е страна.

В случая деликвента е служител на увреденото дружество „В.С.-С“ ООД и следователно последното се явява трето лице по смисъла на посочените по-горе разпоредби на действащия КЗ и като такъв се явява активно легитимиран да претендира обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, респ. с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят по имуществена застраховка „Каско на МПС“ встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност.

Страните не спорят, че ответното дружество не е платило на ищеца изплатеното на увредения обезщетение, а съгласно заключението на САТЕ размерът на дължимото обезщетение възлиза на сумата от 577,05 лв.

3

При тези данни съдът намира, че предявеният иск се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен за пълния претендиран размер.

Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде изцяло и вместо него вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от ищеца срещу ответника иск бъде уважен за пълния претендиран размер.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство в размер на сумата от 50,00 лв., представляваща държавна такса, сумата от 200,00 лв., представляваща депозит за вещо лице, и сумата от 360,00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, и разноски във въззивното производство в размер на сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса, сумата от 150,00 лв., представляваща депозит за вещо лице и сумата от 480,000 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение №6361/24.04.2023 г., постановено по гр.д. №45680/2022 г. по описа на СРС, 165 състав, и вместо него постановява:

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, да заплати на „У.“ АД , ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, на основание чл.411 КЗ вр. чл.45 ЗЗД сумата от 577,05 лв., представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за ПТП, осъществено на 01.04.2021 г. в гр. Смолян, ведно със законната лихва, считано от 24.08.2022 г. до окончателното изплащане, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 610,00 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство, и сумата от 555,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4